Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (31)

Норвежкото крайбрежие

Нашето пътешествие край Норвежкото крайбрежие започва в Берген, откъдето ще поемем към прочутите фиорди. Предстои ни да пресечем Северната полярна окръжност и да посетим архипелага Лофотен, където ще видим белите нощи в най-северния край на света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: норвежка крона

КЛИМАТ: на сушата — изненадващо умерен.

В Бодьо средната юлска температура е 15°С.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: май-септември,

но за наблюдение на белите нощи: юни — началото на юли.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Берген, Тронхайм

КАКВО ДА НОСИТЕ СЪС СЕБЕ СИ:

спрей против насекоми, слънчеви очила,

туристически обувки, топло непромокаемо облекло, бинокъл.

ХРАНА И НАПИТКИ: закуските в Норвегия са повече от солидни:

риба, месо, сирене и хляб се сервират с варени или пържени яйца.

През деня обикновено се консумират морски дарове, предимно сьомга,

херинга, омари и скариди, както и еленско месо. Националната напитка е

аквавит (наподобява шнапс), но имайте предвид, че алкохолът е

сравнително скъп и са въведени ограничения, свързани с употребата му.

Норвегия.

Фееричното Северно сияние е оптичен феномен, който се дължи на взаимодействието между заредените частици на слънчевия вятър и земната атмосфера.

Последната част от нашето епично пътешествие в Западна Европа е Северният път, както етимолозите превеждат името Норвегия. Дългата ивица вода между разчленения от фиорди атлантически бряг на Скандинавия и островната верига, разположена край него, се сгрява от Гълфстрийм. Благодарение на течението далеч отвъд Северната полярна окръжност има незаледени пристанища и обитаема земя. Северният път е известен мореплавателен маршрут още от времето на викингите. Днес този път се изминава от корабите и фериботите, които кръстосват пространството от Берген до един от най-северните градове на Норвегия — Хирхенес. Техният маршрут с обща дължина 2334 км води покрай живописни, нарязани от фиорди брегове до земите, където слънцето свети в хладно великолепие над огромната субарктическа пустош — поразително красива и плашеща.

Красивото рибарско пристанище Олесун, врата към Сторфьор. След големия пожар от 1904 г. пристанището е възстановено в стил ар нуво.

Пристанището на Берген с корабите и старите сгради на брега, чиито осветени фасади се открояват на фона на тъмните хълмове, покрити с борови гори.

Изходна точка е Берген, вторият по големина (и най-дъждовният) град в Норвегия. Построен на брега в подножието на стръмни гористи хълмове, той е истинско старо пристанище. Атмосферата на някогашния Берген, северен аванпост на средновековния съюз Ханза, се е съхранила в стария квартал Брюген — с характерните къщи с триъгълни покриви, построени от заможни търговци. Два прекрасни музея излагат старинни мебели и костюми, пресъздаващи бита и нравите в средновековното търговско пристанище. Берген е пъстър и гостоприемен град, изпълнен с магазини, барове и хотели.

Площад „Холберг“, център на стария търговски квартал Брюген. Много от високите къщи с триъгълни покриви датират от времето, когато Берген е бил северен аванпост на могъщия търговски съюз Ханза.

Фиорди, изваяни от леда

Преди да потеглите на север, разгледайте някои от фиордите близо до Берген. Те се врязват дълбоко в сушата и най-живописната им част, ваяна векове от ледниците, остава далеч от морето.

Фиордите вероятно са най-популярният символ на Норвегия и въпреки това нищо не може да подготви човек за срещата с тези огромни прорези в скалистия горист пейзаж. От Мюдал (на 2 часа с влак от Берген) планинската железница се спуска шеметно 900 м надолу покрай водопади и остри зъбери до красивото село Флом, разположено сред ливади и овощни градини в края на Аулансфьор. Ако решите да се върнете с ферибот до Берген, ще преминете през невероятно тесни каньони, чиито стръмни скали се огряват от слънце само в средата на лятото. Ефектът е поразителен — небето изглежда като тънка синя лента високо над вас, сякаш гледате към река.

Величествените брегове на Аулансфьор са изваяни от могъщи ледници.

Можете да се включите в Hurtigrute (Експресен маршрут), 11-дневен круиз на север от Берген. Фериботите спират в рибарски селца и качват местни пътници и стоки. Можете да избирате между самостоятелна кабина и обща спалня; на борда предлагат храна. Друг вариант е да си купите билет за част от пътуването и да се прехвърлите на автобус или влак (макар че железницата стига на север само до Фауске), а по-късно отново да се качите на кораба.

С планинската железница от Мюдал до Флом по брега на Аулансфьор ви предстои едно от най-шеметните и колоритни пътешествия с влак.

Два дни след като напусне Берген, корабът спира в Тронхайм — един от малкото норвежки градове, напомнящи старите си европейски събратя. През Средновековието е бил известно място за поклонение заради катедралата „Нидарос“, която се смята за най-красивата църква в страната. Внушителната западна фасада е украсена с готически ниши със статуи. Над главния портал има огромен кръгъл прозорец; сутрин слънцето грее през цветните стъкла и здрачният интериор засиява. Край стария градски мост се намират някогашните складове за дървен материал с традиционни островърхи покриви, повечето от които са превърнати в магазини и ресторанти.

След като напусне Тронхайм, корабът прекосява Северната полярна окръжност на път за Бодьо, около 740 км на север. Дотук брегът, който рядко се губи от поглед, е изненадващо зелен и плодороден за тези северни ширини; но докато корабът се плъзга край безброй островчета, става все по-суров и планински. Сушата представлява почти безлюдна пустош; в ясно време може да се види проблясващият огромен ледник Свартисен.

Зелен архипелаг

Ако пейзажът ви кара да потръпнете, знайте, че ви очаква приятна изненада. След Бодьо корабът спира в Стамсун, на островите Лофотен — скалист архипелаг, дълъг около 112 км, отдалечен на 64 км от брега. Зад сиво-зелените зъбери се крие гостоприемно място с добре поддържани стопанства. Климатът е учудващо мек за тези географски ширини.

Рибарска лодка, чакаща за ремонт в пристанището на Флакста — един от най-южните и най-красиви острови в архипелага Лофотен.

В старите рибарски села можете да останете няколко дни, настанени в боядисани в ярки цветове хижи. Островите са особено привлекателни за орнитолози и природозащитници — тук живеят големи колонии от буревестници и други морски птици.

Отвъд архипелага Лофотен са разположени по ниските острови Вестеролен, корабът минава по тесния проток Рафсуне, който отделя двете големи островни групи. През лятото маршрутът включва кратко панорамно отклонение до мрачния Тролфьор с отвесни голи скали. Още по на север корабът спира в Тромсьо — най-големия град в Северна Норвегия, където се намира най-северният университет в света. Като се изключи площадът с катедралата от XIX в., Тромсьо има атмосфера на динамичен съвременен град; гледката на изпълнените със студенти ярко осветени барове вероятно ще ви се стори странно успокояваща след толкова дива природа. Влезте в някой ресторант, за да хапнете пържола от еленско месо и да опитате бира от най-северната пивоварна в света.

Почти на ден път оттук, край студен, нарязан от фиорди бряг, се намира рибарското село Хонингсвог, разположено на голия остров Магерьоя. Последните 32 км до Нордкап (Северния нос) се изминават с автобус. Голата ветровита скала, получила името си от английския изследовател Ричард Чансълър през 1553 г., се смята за най-северната точка на Европа. Въпреки наличието на информационен център и трогателния идеализъм на големите бронзови дискове с гравирани рисунки на деца от цял свят, човек остава обсебен от мисълта, че се намира на края на света.

Вече сте заобиколили горната част на Скандинавския полуостров и може да поемете на запад или на изток. Панорамата — голи скали и тундра — е монотонна, но завладяваща. Ако плавате нагоре по Варангерфьор, гледката към Хирхенес — последното пристанище от маршрута на пътешествието, едва ли ще ви се стори по-приветлива. От руската граница ви делят само 16 км, но макар че Студената Война е минало, преминаването и е забранено.

Белите нощи

„Северното слънце плува на хоризонта в полунощ и необятният океан сякаш се слива с небето… Пред погледа на смаяния наблюдател се разкрива една наистина величествена картина“ — пише италианският пътешественик Джузепе Ачерби през 1802 г. Белите нощи придават на всяко арктическо пътешествие през лятото нюанс на нереалност. Гледано от полярния регион, слънцето не залязва в периода около лятното слънцестоене, а само докосва хоризонта в полунощ. Колкото по на север отивате, толкова по-продължително е явлението: в Бодьо може да наблюдавате среднощното слънце от първата седмица на юни до началото на юли; на Нордкап — от началото на май до края на юли. Когато планирате пътуването си, имайте предвид и обратното явление — полярната нощ; на тази географска ширина тъмнината се задържа месеци наред в периода около зимното слънцестоене.