Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The new traveller’s atlas, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Маргарита Дограмаджян, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2020)
Издание:
Автор: Джон Ман; Крис Шулер; Джефри Рой; Найджъл Роджърс; Мери-Ан Галахър
Заглавие: Световна енциклопедия на пътешественика
Преводач: Маргарита Дограмаджян
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК Хермес
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2010
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: английска
Печатница: Китай
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-0811-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12848
История
- — Добавяне
Тихи океан
Хавайски контрасти
Родени от вулкани и изваяни от ветровете и океана, Хавайските острови са един от най-колоритните и красиви архипелази в Тихия океан.
СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
КЛИМАТ: топъл през цялата година,
обикновено под 30°С. В планините валят
обилни дъждове от декември до февруари,
но в другите части времето остава сухо.
ТУРИСТИЧЕСКИ СЕЗОНИ: най-добре
избягвайте периода декември-март.
СЕЗОН ЗА СЪРФ: октомври-април
ВАЖНИ ХАВАЙСКИ ДУМИ: алоха (любов, поздрав);
хула (танц); лей (гирлянд от цветя);
мана (духовна сила);
му‘уму‘у (дълга свободна дреха);
таро (кореноплодно ядивно растение);
цунами (приливна вълна).
ХРАНА И НАПИТКИ: предимно американска
кухня с ориенталско влияние. Едно от типичните
хавайски блюда е пиле луау,
задушени късчета пилешко с кокосово
мляко и бланширани млади листа таро.
Ананасът също е популярна храна.
Хавайските острови означават различни неща за различните посетители: забавления, райска природа, геоложко чудо, екзотична смесица от различни култури. „Алоха — казва пилотът, щом самолетът кацне, и веднага преминава на английски: — Добре дошли на Хавайските острови!“ Хаваите са земя на крайности: връх Уайалеале на о. Кауай е най-влажното място в света (с валежи от 1143 см), а пустинята Кау на о. Хавай — едно от най-сухите. Като цяло обаче архипелагът има приятен климат, който се дължи на постоянно духащите пасати, които поддържат температурите умерени. На Хаваите няма лош сезон, което обяснява защо дестинацията остава популярна през цялата година. Туризмът носи 20 млрд. долара приход годишно.
Остров Оаху, където се намира Хонолулу — столицата на щата, е отдалечен на 3860 км от американския бряг. Градът е разположен в долината, която придава на острова уникалната форма на пеперуда. Тук може да се насладите на невероятен отдих, без да напускате Уайкики, курорта на столицата, с неговия трикилометров плаж, небостъргачи и нощен живот. Районът на старото пристанище е превърнат в привлекателна крайбрежна зона с търговски центрове, ресторанти и улични атракции. Но Хонолулу предлага много повече от това; той е жива история. В центъра на града се издига статуята на крал Камехамеха (произнася се Камеамеа), обединил Хавайския архипелаг през 1795 г. Срещу нея се намира дворецът Лолани, седалище на кралете до 1893 г., когато е свален последният крал, пет години преди САЩ да анексират кралството. (Хавай става 50-ият американски щат през 1959 г.) Историческите забележителности се намират сред модерни сгради и булеварди, изпълнени с хора от различни раси и националности — многообразие, което превръща Хонолулу в един от най-космополитните американски градове.
Земя на крайности
Ако пътувате със самолет, пред вас ще се открие панорамна гледка към архипелага, включващ над 100 острова, пръснати на разстояние 640 км. Осем от тях се открояват сред множеството. На запад (на о. Оаху) се намира Пърл Харбър — американска военноморска база, построена през 1908 г., в която и днес се съхраняват 20 ядрени подводници. Пърл Харбър се сдобива с трагична слава на 7 декември 1941 г., когато японците нанасят изненадващ удар на американския флот и въвличат САЩ във Втората световна война — събития, за които напомня мемориалът на върха на полупотопения боен кораб „Аризона“.
Гигантски вълни, високи до 9 м, се разбиват в залива Уаймеа на северния бряг на о. Оаху — най-доброто, а според мнозина и най-опасното място за сърф в света. В Уаймеа има и исторически забележителности. Сред тях е хейау — древно каменно светилище, в което някога били принасяни човешки жертви и където през далечната 1792 г. страховити татуирани воини убили и изяли трима членове на британска експедиция.
Остров Хавай — наричан Големият остров, дал името на щата, предлага възможност да се запознаете с произхода на архипелага. Веригата дължи съществуването си на гореща точка в земната кора, която бълвала лава и образувала нова земя на дъното на Тихия океан. Под влияние на движенията в земната мантия, пораждащи континенталния дрейф, тази твърда основа постепенно се измествала на северозапад. Новообразуваният остров веднага се откъсвал от вулканичния си източник и освобождавал място за следващия. Този процес продължил 70 млн. години. Угасналите вулкани са образували островна верига с дължина 4800 км, която стига на запад почти до североизточното крайбрежие на Азия. На Хаваите има пет действащи вулкана: три са на о. Хавай, който е само на 6 млн. години, а един е под водата близо до брега. В противовес на тълпите в Хонолулу, Големият остров е див и слабо населен — 130 000 души на 10 000 кв. км. Ще забележите контраста, докато пътувате по неприветливия Седъл Роуд от Хило към угасналия вулкан Мауна Кеа, изкачвайки се през обвитите в мъгли червеникавокафяви вулканични скали към обсерваторията на върха.
На юг, в Националния парк Хавайски вулкани, ви очаква още един контраст. Кратерът на активния вулкан Килауеа застъпва източния склон на много по-големия Мауна Лоа, който достига 4103 м. и е най-големият действащ вулкан в света. Килауеа не изригва; от него се стича разтопена скална маса, която пълзи бавно към океана. Тук пътищата и пътеките прекосяват лунни пейзажи от вълнообразни полета, образувани от застинали потоци лава. Достъпът се регулира, но на посетителите се разрешава да се доближат до горещата, подобна на тесто лава, която хавайците наричат a’a.
Големият остров има и по-нова история. Край западния му бряг е разположен заливът Кеалакекуа, където капитан Джеймс Кук намерил смъртта си през 1779 г. Завръщайки се на островите след изтощително плаване по северозападното американско крайбрежие, той бил посрещнат с почести. Както впоследствие се оказва, с прекалени почести. Когато бурята изтласкала кораба му обратно в залива, хавайците станали враждебни. Откраднали една лодка и в последвалото спречкване Кук загубил самообладание и стрелял. Хавайците го убили, както и четирима моряци. Лобното му място е отбелязано с 9-метров обелиск, издигнат през 1884 г., но само най-запалените туристи могат да го видят отблизо. Има път до Кеалакекуа, но за да стигнете до брега, където се намира мемориалът, трябва да извървите четиричасов обиколен маршрут до 150-метровите скали, дали името на залива: Пътека на боговете. Носете си достатъчно вода за пиене.
Завръщане в Пърл Харбър
Макар че достъпът до голяма част от базата е забранен, бойният кораб „Аризона“ продължава да лежи на мястото, където е потопен, като паметник на 900-те мъже, намерили смъртта си на него. Някога атаката на Пърл Харбър се е смятала за позорно деяние; днес, отчасти и заради многобройните японски туристи, тя се представя като блестящо проведена военна операция.
Във фаталната неделна утрин голямото пристанище изглежда съвсем спокойно: в него се намират над 100 крайцера, както и седем от осемте линейни кораба със спусната котва (осмият е на сух док извън пристанището). Нападението причинява големи поражения: унищожени са четири бойни кораба и 188 самолета, убити са 2400 души. Ударът изглежда блестящ, но според историците нападението не е толкова разрушително — повечето от съоръженията в дока и запасите от гориво остават непокътнати, два от самолетоносачите се намират на безопасно разстояние в морето. Освен това по-голямата част от щетите са възстановими — шест от осемте военни кораба по-късно участват във войната. Нападението обаче превръща САЩ от нация, опитваща се да запази неутралитет, в непримирим противник. Пърл Харбър обединява американците, както никога в дотогавашната история. Още на следващия ден президентът Рузвелт обявява война на Япония; в речта си пред Конгреса той нарича 7 декември „дата, белязана от позора“. Същия ден и Великобритания обявява война на Япония.