Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (14)

Маракеш и Атласките планини

Кипящ от живот град и снежни планински хребети, извисяващи се сред пустинята.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: марокански дирхам

ЕЗИЦИ: арабски и берберски диалекти

(говорени от 40% от населението), френски, отчасти испански

и английски. Носете си разговорник.

КЛИМАТ: средиземноморски/пустинен. През лятото е много

горещо (над 38°C в Маракеш), но в планините е студено.

През зимата може да вали обилно.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

октомври-април (за да избегнете жегите, но си вземете топли дрехи)

ДВЕ НЕЩА, КОИТО НЕ БИВА ДА ПРАВИТЕ: не пийте

чешмяна вода и не се разголвайте, особено младите жени.

Това се смята за естествено от туристите,

но дразни мароканците.

ЛЕТИЩА: Маракеш, Уарзазат, Агадир

КАК ДА СЕ ПРИДВИЖВАТЕ: добре е по главните пътища

да ползвате автобусните услуги, но ако искате да сте независими,

наемете кола.

КАКВО ДА КУПИТЕ: килими; кожени, керамични, сребърни и

медни изделия; подправки.

ХРАНА И НАПИТКИ: особено популярни са различните видове

тажин: ястия с риба или месо, сушени сини сливи, лимонов сок,

маслини и подправки, приготвени на бавен огън в пръстен съд,

от който идва името им. Повечето мароканци са мюсюлмани и

не пият алкохол, а ментов чай или прясно изстискан плодов сок,

но в ресторантите за чужденци може да се намери добро

местно вино. Опитайте „Каберне Президан“ от червените

или освежаващото розе „Устале“. Белите вина не са особено добри.

Мароко.

Изкачете се на плоския покрив на някой от малките хотели в сърцето на стария Маракеш и ще видите море от джамии, минарета и палми, извисяващи се сред закътани вътрешни дворове. Отвъд тях, на фона на наситеносиньото небе, се открояват върховете на високите Атласки планини, покрити със сняг през по-голяма част от годината. А над всичко се стеле червеникав покров от ситен прах, заради който Маракеш се нарича и Червеният град: за да напомня, че макар и потънал в зеленина, този град е оазис насред пустинята. Но не се любувайте прекалено дълго на панорамата. Точно под вас пулсира сърцето на „Джамаа ел фна“ — Площада на мъртвите, макар че едва ли има по-оживено място от най-големия площад на Маракеш. Акробати, музиканти, танцьори, змиеукротители, гадатели и разказвачи на приказки изпълват пространството, сякаш излезли от страниците на „Хиляда и една нощ“. Площадът, заобиколен от ниски сгради, е сцена на ежедневните им представления, но най-забележително е шоуто вечер; при това публиката не се състои само от туристи, защото историите се разказват на арабски и берберски, а не на френски и английски. Има и редици открити сергии, където може да хапнете типична мароканска храна. Опитайте харира — вид гъста супа, пийнете ментов чай — обичайната мароканска напитка, сервирана с огромни количества захар. Пазете се от настойчивите улични продавачи, които ще ви предложат всевъзможни стоки, както и услугите си на гидове. Не си мислете, че ще се измъкнете, като се престорите, че не знаете френски, английски или друг някой език; те, както изглежда, говорят всички езици под слънцето.

Някога Уарзазат е бил само погранично укрепление в края на пустинята, но днес в него има десетки хотели, летище и зоологическа градина.

Как да се пазарите

Ако идвате за първи път и не пътувате с организирана група, е добре да си наемете гид. За целта може да се обърнете към туристически център или към някой от по-сговорчивите персонажи на „Джамаа ел Фна“ — услугите им не са скъпи. След като се сдобиете с гид, вече сте в безопасност, защото той ревниво ще ви пази от натрапници, докато ви развежда наоколо. Разходката неизменно приключва в някой от магазините на прочутия сук (пазар) — плетеница от тесни покрити алеи, гъмжащи от сергии, където се продават кожени и керамични изделия, сребро, копринени, вълнени и памучни тъкани, килими, подправки, красиво украсени ками и пластмасови дрънкулки. Вероятно продавачът в избрания магазин случайно ще се окаже познат на вашия водач и затова — какъв късмет — ще ви предложи „много специална цена“. Пазарлъкът не просто е препоръчителен, той е задължителен: демонстрирайте силно съмнение в обявената цена и колебание дали искате да купите точно това. Пазаренето е бавен процес, съпроводен с безкрайно пиене на ментов чай. След приключването му повечето продавачи показват изненадваща осведоменост за кредитните карти и изпращането на покупката у дома с въздушна поща, ако е твърде обемна за носене.

Славното минало

Маракеш не е само търговски център, той е бивш имперски град, който се отличава с едни от най-забележителните архитектурни паметници в ислямския свят, отразяващи неговото славно, но и бурно минало. Основан е през 1062 г. от династията на Алморавидите, управлявали империя, която се простирала от Толедо, Испания, до Сенегал. Оттогава градът е изоставян многократно, разрушаван и построяван отново. Златната му епоха настъпва през XII в., когато майстори маври от Испания идват да строят джамии и дворци. За жалост, на друговерците е строго забранено да влизат в ислямските храмове, но може да се насладите отвън на кулата на джамията „Кутубия“ — класически образец на андалуско-мавританския стил в архитектурата, и да влезете в медресето „Бен Юсуф“ — религиозно училище от XVI в. с изящно декорирани тавани. По-романтична е гробницата от XVI в., където сред стройни кипариси и напъпили рози са положени султаните от династията Саади. Мрачната, но изумително красива Зала с дванайсетте колони има арковиден свод, който изглежда обвит в позлатена дантела — друг пример на мароканското стуко.

Прозорците на фасадите са рядкост в Маракеш, но имат изящни решетки и украса, в които се усеща влиянието на мавританския стил от Гранада, Испания.

Отвъд градските стени се простира запазилият своето изящество Вил Нувел (Нов град), построен по време на френския протекторат (1912–1956 г.), с френски ресторанти и кафенета, разположени на шумни булеварди с редици от портокалови дървета. Тук има луксозни хотели със зелени градини и плувни басейни, където обичал да отсяда и да рисува английският министър-председател Уинстън Чърчил. Ако сте запленени от глъчката на стария град, това е най-доброто място за отсядане, само на половин час пеш от „Джамаа ел Фна“ и по-малко с автобус или фиакър (файтон).

Маракеш, който през деня може да ви се стори запуснат и прашен, кипи от живот до късно през нощта.

Планината и пустинята

Отвъд Маракеш се намират планините и пустинята, разположени в Льо Гран Сюд (Недостъпния юг).

В гънките на Атласките планини има красиви водопади (като този в Узанд), които рядко пресъхват, понеже се захранват от бавно топящия се сняг.

Днес до него може да се стигне с автобус или с кола под наем, при положение че се придържате към главните асфалтирани пътища — второстепенните може да се окажат пътеки върху гола скала. На около 50 км извън града пътят се изкачва през зелени дъбови гори към върховете на Атлас — най-високия планински масив в Северна Африка, чиито върхове надвишават 3900 м. Струва си да се отбиете от пътя заради село Телует, на 20 км източно от магистралата: каменни къщи с плоски покриви обграждат мрачната казба (укрепление). Някога Телует била най-важната крепост на племето глауи, което — с благословията на французите — управлявало по-голямата част от Южно Мароко със средновековна жестокост до 40-те години на XX в., окачвайки главите на враговете си на стените на Маракеш. Магистралата се вие нагоре към Тизин Тишка — най-високия проход в Мароко (2275 м), който през зимата е затрупан със сняг, — а после се спуска сред гол, скалист пейзаж.

Полуразрушената казва (крепост) Телует се издига над плодородни земеделски площи, напоявани от реките в Атласките планини. Гледката, която се разкрива от покрива на крепостта, е много красива.

Уарзазат, на около 144 км от Маракеш, някога е бил оживено погранично укрепление в края на най-голямата пустиня в света. Червените къщи с форма на куб и палмовите дървета приличат на филмов декор за оазис (всъщност тук наистина са снимани филми). Има десетки хотели и дори голф игрище, които дължат съществуването си на р. Дра. Реката, захранвана от снеговете на Атласките планини, преминава през пролом в хребета Антиатлас, после се отправя на юг през пустинята, където завършва пътя си. По поречието й има зелени, гъстонаселени оазиси с кирпичени къщички, заобиколени от палми; пейзажът напомня миниатюрна Нилска долина. Струва си да спрете в село Агдз, за да се насладите на прочутите местни килими. Загора, на 168 км югоизточно от Уарзазат, е друго бивше погранично укрепление. Селището изглежда доста неугледно на фона на околния пейзаж, но е удобна изходна база за пътешествия в пустинята и по-специално за наемане на камили. Ако сте в състояние да яздите тези странни клатушкащи се животни — някои хора получават морска болест, — може да се запишете за екскурзия в пустинята с продължителност до една седмица, с осигурени гидове и палатки. В нощите, прекарани под открито небе, ще имате възможност да наблюдавате поразително ярките звезди над пустинята, която се простира на хиляди километри на юг и на изток.

Змиеукротителите, обикновено бербери, изнасят ежедневни представления на „Джамаа ел Фна“, главния площад на Маракеш. Те контролират влечугите чрез музиката и ритмичните движения на тялото.