Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (26)

Където изтокът среща запада

Той прилича повече на вълшебен град от „Хиляда и една нощ“, отколкото на истински, построен от тухли, камък и хоросан.​

Деметриус Куфопулос (1895 г.)

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 10 млн. души

ВАЛУТА: турска лира

КЛИМАТ: смесен морски/континентален;

често горещо през юни-август, през зимата може да падне сняг.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

по всяко време, но най-приятно е през пролетта.

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ:

международното летище „Ататюрк“ е на 24 км; автобусът за

летището спира в центъра на града.

КАКВО ДА КУПИТЕ:

килими, бижута, кожени изделия.

КАКВО ДА НОСИТЕ: чанта за кръста, за да не пострадате

от джебчиите, а през зимата — топли дрехи.

НАСТАНЯВАНЕ: обикновено има квартири в

изобилие — от евтините стаи в хостела

срещу „Света София“ до луксозните

апартаменти в поизгубилия блясъка си

хотел „Пера“, някогашния рай за

пътниците от „Ориент експрес“.

Инстанбул.

Този древен град на границата между Европа и Азия има три имена в дългата си история: Византион, Константинопол и Истанбул. Днес се радва на богатото наследство на двете империи, които са го направили своя столица: Византийската и Османската. Разположен върху полуостров, Истанбул е сред най-колоритните, най-оживените и най-очарователните места в света, Мека за любителите на шопинга, добрата кухня и пътешествията.

Златният рог разделя Истанбул на две части: от едната страна е старият център на империята, а от другата — модерният културен и търговски център.

Двойните Теодосиеви стени с обща дължина 6,4 км, носещи името на византийския император от V в., при чието управление са построени, все още ограждат полуострова и са изключително добре запазени. Оградената от стените територия е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Съвременният Истанбул се простира далеч извън тези стени, но Старият град се различава коренно от стерилните исторически забележителности в Западна Европа. Тук древността е неотделима от настоящето: бездомници обитават кулите на римските стени, върху античните капители гнездят птици, автомобилен сервиз се е настанил в османска сграда, в някогашен византийски басейн играят футбол. Докато се възхищавате на хилядолетните паметници, в ушите ви ехти трафикът на модерния град. Това хаотично преплитане на минало и настояще отразява смесеното наследство на Истанбул.

Част от очарованието на Истанбул идва от смесването на минало и настояще, както в това футболно игрище под древните стени, издигнати, за да бранят града от хуните на Атила.

Римският император Константин Велики (упр. 306–337 г.) избира гръцкия град Византион заради стратегическото му разположение и го преименува В Константинопол — град на Константин. След падането на Западната Римска империя през 476 г., Константинопол продължава да управлява Източната Римска (Византийска) империя в продължение на хиляда години — до завземането му от османските турци през 1453 г. Завоевателят на града — султан Мехмед II (упр. 1451–1481 г.), го преименува в Истанбул и градът остава столица на Османската империя до 1923 г., когато била провъзгласена новата република Турция със столица Анкара.

"Света София" — християнска църква, превърната в джамия през 1453 г., е прочута с красивите си мозайки.

Ако застанете в сърцето на Стария град, на мястото на някогашния византийски хиподрум — днес обикновен парк, погледа ви ще привлекат два величествени купола. По-старият и по-малкият е този на прочутата византийска катедрала „Света София“ (името означава „мъдрост“), построена от император Юстиниан през 533–539 г. Куполът с диаметър 31 м. и височина 55 м. е ограден от четири минарета, добавени от османците след превръщането на църквата в джамия, но интериорът е запазил до голяма степен първоначалния си вид — просторен кораб със сводести галерии и колони, проблясващи мозайки и разноцветен мрамор, доставен от всички краища на империята. По стените все още могат да се видят ангели и византийски икони. „Света София“ днес е музей.

Лъскането на обувки е един от многото занаяти, практикувани в Стария град.

Византийците внимавали да не издигат постройки, по-високи от „Света София“, защото я смятали за свещена. Османците обаче го направили с другия голям купол, доминиращ в небето на Истанбул: джамията „Султан Ахмед“ с шест минарета. Строена между 1609-а и 1616 г. от архитекта Мехмед, тя е по-известна като Синята джамия заради синьо-зелените фаянсови плочки от Изник, които придават на интериора сдържана елегантност.

Повече от 20 000 фаянсови плочки от Изник украсяват интериора на Синята джамия. Архитектурният шедьовър предизвиква възхищение с разкошния си купол и шестте минарета.

Императорската зала в харема в Топкапъ Сарай. Думата „харем“ е арабска и означава „забранен“, но днес все по-голям брой стаи се отварят за посещение.

В края на полуострова е разположен Топкапъ Сарай — изящен комплекс от вътрешни дворове, султански покои, павилиони и градини с изглед към Водите на Златния рог и Босфора. Строежът на двореца започва през 1466 г. и В продължение на Векове е резиденция на султаните, управлявали обширната Османска империя; до XIX в. в него живеят около 5000 Висши служители, придворни и слуги. Отворен за посещения през 1924 г., днес той е най-големият дворец музей в света, излагащ 86 000 артефакта, сред които костюми, бижута, мебели и прекрасни образци на калиграфското изкуство. Градините на Топкапъ са истински оазис на тишината в бедния на зелени площи Истанбул, но в същото време оттук може да се наблюдава интензивният трафик в Босфора към азиатските брегове.

Най-големият пазар

Истанбул предлага вълнуващи преживявания на любителите на шопинга, особено на онези, които умеят да се пазарят. Капалъ Чаршъ (Покритият пазар) е най-големият в света и датира още от създаването на империята. В лабиринта от улички и покрити пасажи има над 4000 магазина с изделия на турските занаятчии: килими, ръчно рисувана керамика, златни бижута, медни и месингови изделия, лули от морска пяна и кожени изделия.

Не купувайте антики: в редките случаи, когато предметите са автентични, ще си имате работа със съда, ако се опитате да ги изнесете от страната без необходимите документи. Зад „Йени Джами“ (Новата джамия) в квартала Еминьоню се намира Мъсър Чаршъсъ (Египетският пазар), или Пазарът на подправките, където въздухът е наситен с аромата на кимион, канела, мента, шафран и мащерка.

Турската кухня е една от най-добрите в света — наред с френската и китайската, но вегетарианците трябва да внимават: многото безмесни ястия от нахут, бамя и други зеленчуци се правят с говежди бульон и понякога съдържат късчета месо за вкус. Рибата в Истанбул е отлична — лови се направо от водите на Босфора и може да я купите прясно изпечена върху дървени въглища и пъхната между две филии хляб. Ако предпочитате да хапнете на спокойствие, около Кумкапъ има няколко чудесни рибни ресторанта. Турската бира (особено „Ефес“) и виното също са добри.

Морето винаги е наблизо — достатъчно е да свърнете по някоя уличка със стари дървени къщи и веднага съзирате проблясващите води; нощем въздухът се оглася от сирените на големите танкери, преминаващи през Босфора. Непременно трябва да се разходите с корабче. Ферибот от кея Сиркечи ще ви отведе до Принцовите острови за по-малко от два часа. Островите в Мраморно море, където някога са изпращали в изгнание провинилите се византийски благородници, днес са обрасли в борови гори и див люляк, сред които са пръснати красиви старинни вили и православни манастири, а автомобилният трафик е забранен. От Еминьоню може да направите кратко пътешествие с кораб по Босфора до Черно море. Ще минете край надвисналите над водата дървета от Долмабахче Сарай (някогашна султанска резиденция), край стари села — като Арнавуткьой — с малки гръцки таверни и отлични рибни ресторанти, както и близо до Белградската гора със сложната й система от византийски акведукти.