Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (49)

От Таити до Великденския остров

От потъналите в зеленина острови на Френска Полинезия до усамотения и загадъчен Великденски остров: двете дестинации са разделени от обширния океан, но са свързани с общ народ.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

КАК ДА СТИГНЕТЕ ДОТАМ: два пъти седмично има

полети от Таити до Великденския остров, с допълнителни

полети през пиковия сезон (декември-март).

Таити има въздушна връзка с Лос Анджелис, Сидни и Окланд.

СТАТУТ: Великденският остров е със статут на национален

природен парк на Чили;

Таити е отвъдморска френска територия със статут на департамент.

ЕЗИЦИ: на Великденския остров се говори испански и английски;

на Таити — таитянски и френски, почти всички местни жители разбират

английски.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

май-октомври (сухия сезон)

ТЕМПЕРАТУРА НА ВОДАТА: около 28°С целогодишно (на Таити)

ВАЛУТА: на Великденския остров — чилийско песо.

Американски долари се приемат навсякъде, но не и кредитни карти.

На Таити — франк на Тихоокеанската финансова общност,

фиксиран към еврото.

ЗДРАВЕ: внимавайте с питейната вода и на двете места,

иначе няма голям риск за здравето.

РАЗРЕШЕНИЯ: в Националния парк Рапа Нуи се плаща входна такса.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, шапка, слънчеви очила,

спрей против насекоми.

ХРАНА И НАПИТКИ: доста ограничени на Великденския остров,

макар че морските дарове са великолепни. На Таити се конкурират френски,

китайски, италиански и виетнамски ресторанти. Популярни местни ястия са

пушени плодове от хлебно дърво, местни сортове банани (фей и мея),

прасенце сукалче с фафа (спанак), морски дарове.

Великденски остров.

Означен само с точка върху картата на Тихи океан, най-уединеният от всички обитаеми острови в света е забележителна археологическа дестинация. Върху 163-те кв. км на Великденския остров, или Рапа Нуи (Големия Рапа), се извисяват над 800 каменни статуи (моаи), обърнали гръб на стръмните крайбрежни скали и гъмжащите от акули заливи.

Великденският остров (Пасха) е вулканично образувание, разположено на повече от 3500 км от южноамериканския бряг и на около 2000 км от острова Питкеърн. През 1995 г. Националният парк Рапа Нуи, обхващащ по-голямата част от острова, е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Загадъчните статуи на Великденския остров са свидетелство за високоразвита култура, съществувала далеч, преди да се появят европейците.

Мистериозните моаи, изсечени от тъмната вулканична скала на острова, са високи до 10 м, със странни ъгловати черти. Те са спомен от времето, когато островът е бил покрит с тропически гори и населен от процъфтяваща общност. Първите обитатели, пристигнали от Полинезия в началото на новата ера, превърнали част от гората в ниви и създали уникална материална и духовна култура, достигнала своя разцвет в началото на XVI в. От разнообразието на тропическите гори днес на острова е оцелял само един вид, нивите и древните селища отдавна са изчезнали, от коренните жители са оцелели едва 2000 души, но боговете покровители, изваяни от полинезийските заселници, продължават да бдят безмълвно над опустялата земя.

Жителите на Великденския остров се връщат към древните си корени по време на ежегодните фестивали.

Упадъкът на острова е своеобразен урок за цялото човечество. Необходимостта от прехрана на населението, което през XV в. наброявало около 20 000 души, довела до пълното унищожение на горите. А без дървета няма канута, риболовът става невъзможен, почвата ерозира, реколтата намалява. Населението започнало да се топи. При появата си първите европейци (1722 г.) заварили на острова едва 2000 души. Местните жители хвърлили известна светлина върху миналото си, но оставили и много загадки, които нямат отговор и до наши дни.

Скулптурни предизвикателства

Статуите били изсечени в огромната кариера в кратера Рано Рараку, където все още има около 400 недовършени скулптури, сред които и 21-метров гигант. Завършените фигури били изтегляни на крайбрежието и издигани върху платформи с височина от 2 до 10 м. Повечето скулптури са извърнати с лице към вътрешността на острова.

Посетителите имат възможност да наемат кон или джип за обиколка на острова. Може да се разходите сред ветровитата тревиста пустош, да търсите късчета обсидиан (някога използван за върхове на копия), да разгледате ритуалното селище Оронго — с петроглифи върху високата скала между вулканичния кратер и брега, както и вулкана Рано Кау (324 м) с каменоломни и заблатен кратер. Можете да проследите и вълнуващия маршрут на смелчаците, които всяка година изкачват стръмните 300-метрови скали и плуват през гъмжащите от акули води към островчето Моту Нуи. Победителят в състезанието, който пръв стъпи на острова и открие яйцата на птицата манутара (вид рибарка), се сдобива с титлата „човек-птица“ на годината.

Полинезийският триъгълник

Ако следвате историческата логика, най-добре ще е да потеглите от френска Полинезия, откъдето преди около 2000 години полинезийците поели на път със солидните си двукорпусни канута, натоварени с животни и растения, за да стигнат до Великденския остров и Хаваите на север.

Когато европейците за първи път видели о. Таити, решили, че са попаднали в рая. Прекрасни плажове, оградени с палми, вкусна храна, мек климат, красиви хора и секс без предразсъдъци — нищо чудно, че островът привлякъл художници, най-известният, от които е Пол Гоген, и писатели като Херман Мелвил, Робърт Луис Стивънсън и Съмърсет Моъм. Южният Пасифик станал мечтаното място за живот.

Капитан Джеймс Кук добавил Таити на картата през 1767 г. За жалост, европейците погубили райското кътче: донесли болести и оръжия, отворили пътя за ловци на китове, търговци и престъпници. Макар да е най-големият остров във Френска Полинезия, Таити не е типичен представител на 118-те острова в територията. Пръснати в океана, с обща площ 4000 кв. км, повечето от тях представляват угаснали вулкани, заобиколени от коралови рифове. При някои централният конус е запазен; при други е ерозирал, оставяйки пръстен от корали — атол. Жителите на Френска Полинезия са около 260 000; по-голямата част от тях населяват Таити. Те преживяват предимно от кокосови орехи, перли, туризъм и — поне доскоро — от провеждането на изпитанията, част от френската ядрена програма.

Перлата на Тихия океан

От всички полинезийски острови Бора-Бора е единственото „място, заради което си струва да умреш“. Този живописен, полупотънал вулкан с гористи склонове и тюркоазни коралови води днес представлява остров, ограден от лагуна и коралов риф. Бора-Бора е естествено пристанище — обстоятелство, предопределило в голяма степен по-новата история на острова, прототип на Бали Хай в „Приказки от Южния Пасифик“ на Джеймс Мичънър (вдъхновили мюзикъла на Роджърс и Хамърстайн „Южен Пасифик“). Разбира се, в основата на „Приказките“ са личните впечатления на Мичънър от Бора-Бора, натрупани по време на престоя му там през 1942 г., когато 6000 американски военни пристигат на острова, за да строят база, „трамплин“ към Япония. През 1946 г. американците оставят след себе си огромна писта, която изпълнява ролята на международно летище на Таити до 1961 г.

Бора-Бора се смята за най-красивия остров във Френска Полинезия — романтична спирка по пътя към Великденския остров.

Ослепителнобелите плажове на Мурея се намират на седем минути със самолет или 45 минути с ферибот от Таити.

Днес самолетите от Папеете — столицата на Френска Полинезия, и от други острови правят по няколко курса на ден, а два ферибота изминават разстоянието три пъти седмично. Независимо дали пристигат с катамаран от летището до главния град на Бора-Бора — Вайтапе, или по море, повечето гости идват тук, за да се насладят на райското спокойствие на острова. След тридневен курс по гмуркане новодошлият може да плува покрай гигантските скатове (манта) в лагуната или да срещне мурени (вид змиорки), пазещи входа към нея. Вълнуващо преживяване за онези, които си правят пикник върху пясъка на рифа, е храненето на акули. Това няма да ви струва ръка или крак: акулите в лагуната са свикнали на безплатен обяд и са безопасни. Може да наемете джип и да разгледате старите пътища от времето на Втората световна война. По време на разходката ще видите древните мараес — кораловите основи на храмове, които са били средища на духовния живот преди появата на мисионерите през XIX в. Любителите на риболова могат да наемат лодки, достигащи 18 м дължина. В средата на ноември се провежда последната част от състезанието с кану по 116-километрово трасе: над 60 шестместни пироги кръстосват пространството между четирите острова и финишират в Бора-Бора под звуците на барабани и възторжените викове на хиляди зрители, струпани край плитчините.

Бора-Бора, както и Таити, не може да се похвали с девствена природа. Втората световна война е белязала местния ландшафт, модерният живот също е оставил своя отпечатък върху него. Но вулканичните върхове с наметало от пищна зеленина, ослепителните плажове, проблясващата лагуна — всички те са и реалност, и мечта.

Кратерът на вулкана Рано Рараку, източник на меката вулканична скала, от която са изваяни прочутите статуи.