Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (24)

Венеция — царицата на моретата

Вижте Венеция „с очите на художник“, както казва Гьоте, за да оцените ефирната светлина, играта на отраженията във водата, багрите и оживлението из каналите и по площадите.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 270 000 души (62 000 в историческия център)

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: средиземноморски; много горещо през юли-септември;

през зимата често мъгливо, но рядко вали сняг; възможни са наводнения.

КАКВО ДА НОСИТЕ СЪС СЕБЕ СИ:

водонепропускливи обувки и топли дрехи през

зимата и чадъри през всяко бреме от годината.

НАЙ-ДОБРО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

октомври-март (за да избегнете тълпите);

но ако искате да се забавлявате, не пропускайте

карнавала преди Великденските пости (датата варира).

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: летището „Марко Поло“ е

разположено на континента, на 13 км северно от

историческия център — може да вземете водно такси или

автобус до Пиацале Рома.

КАКВО ДА КУПИТЕ: антики, бижута, изделия от стъкло,

дантела, маски, костюми.

НАСТАНЯВАНЕ: може да представлява проблем;

направете резервация.

Венеция.

Венеция дължи съществуването си на морето — за да се убедите в истинността на това твърдение, е достатъчно да посетите с лодка островите в крайбрежната лагуна. Градът прилича на мираж от куполи, кули, кулички и дворци на фона на безбрежното водно пространство и небесния свод. Подобно на други прославени градове — като Истанбул, Санкт Петербург, Ню Йорк — Венеция притежава своя собствена, уникална атмосфера. Градът е неповторим, все едно дали се къпе в слънчева светлина, или е обвит в зимна мъгла.

Венеция е разположена върху 118 острова и има формата на гигантско морско конче; пресечена е от над 150 канала и 400 моста. Градът е основан през V в. от бегълци от континента. Създадената от тях република просъществува повече от хилядолетие, става приказно богата благодарение на търговията с Изтока и налага властта си над острови и градове. Комбинацията от източно влияние и благосъстояние намира отражение във венецианското изкуство и архитектура, в невероятната им пищност и красота, но не се усеща във венецианската кухня, чиято основа съставляват морските дарове. Местният деликатес е vongole — малки миди, уловени в лагуната, изпържени в зехтин и подправени с чесън.

Придвижването във Венеция става или пеш, или по вода. За да разгледате града (ако не идвате от летището с водно такси), можете да вземете vaporetto (воден бус) от гарата или от паркинга (единствения) на Пиацале Рома. По време на бавното пътуване по Канале Гранде пред очите ви ще изникват дворец след дворец — някои готически, като Ка’ g’Opo, построен през XV в., други ренесансови, като солидния и мрачен Палацо Корнер — и всичко ще е същото, както го е нарисувал Каналето преди два и половина века.

Площад „Сан Марко“ Впечатлява с екзотичното Великолепие на едноименната базилика и култовите кафенета.

След като премине под моста Риалто — бивш търговски център на града, водният бус стига до „Сан Марко“. Огромният площад в сърцето на Венеция е ограден от три страни с ренесансови сводести галерии, в които се помещават прочути кафенета — като „Флориан“, наречено от Наполеон „най-изящния салон на Европа“, или „Куадри“, любимото кафене на Рихард Вагнер. Тук всяка вечер свирят оркестри. Но внимавайте: култовите кафенета никак не са евтини! Над площада се извисява прочутата базилика „Сан Марко“ — петкуполна църква във византийски стил, чиито изящни островърхи кулички се врязват в лазурното небе. На лоджията й стои прочутата квадрига от четири позлатени бронзови коня от древноримската епоха, пренесена от хиподрума във Византион (Истанбул) — те обаче са копия; оригиналните се съхраняват вътре, за да се запазят от атмосферните влияния. Високата камбанария на катедралата също е копие, тъй като оригиналът се е срутил през 1902 г., за щастие, без да нанесе големи поражения на околните сгради.

Понте дела Паля и Дворецът на дожите (XIV-XV в.), откъдето се е управлявала Венецианската република.

Отдясно е Дворецът на дожите (Палацо Дукале) — с готически галерии и фасада, облицована с червени и бели ромбоидни мраморни плочки. Някогашната република е била управлявана оттук, и пак оттук, по Моста на въздишките, към затвора поемали осъдените. Казанова, най-прочутият сред тях, избягал по покрива на двореца — единственият, който успял да го постигне.

Катедралата „Санта Мария дела Салуте“ от XVII в. (вляво) е един от символите на Канале Гранде. Издигната в знак на благодарност за оцеляването на населението от чумата, сполетяла града през 1630 г., строежът й продължил 50 години.

Почти всеки завой във Венеция те изправя лице в лице с архитектурно чудо или галерия, пълна с шедьоври на изкуството. Сред многото църкви, придаващи на венецианския пейзаж изящна елегантност, са ренесансовата „Санта Мария дей Мираколи“, бароковата „Санта Мария дела Салуте“ (с творби на Тициан и Тинторето) и „Сан Джорджо Маджоре“ на едноименния остров, проектирана от ренесансовия гений Паладио, която е един от символите на града. В галерията на Академията са изложени шедьоври на венецианското изкуство, но ако предпочитате по-модерни произведения, може да посетите известния музей „Гугенхайм“ в Палацо Вениер.

Остров Сан Джорджо Маджоре и едноименната катедрала — ренесансовият шедьовър на архитекта Паладио.

"Улиците са залети от вода; чакам указания", написал в телеграма до издателя си един американски писател. Вие може да разчитате на гондолите, които ще ви преведат през лабиринта от канали.

Карнавалът преди началото на Великденските пости е една от най-старите традиции в града; особено популярни са костюмите на героите от комедия дел арте.

Рано или късно всеки се губи в лабиринта от странични улички, отдалечавайки се от тълпите. Макар Венеция да е сред най-посещаваните градове в света, един погрешен завой е достатъчен да се озовеш в тясна алея, между стени със зарешетени прозорци, или на някой облян от следобедното слънце площад. Тогава, потен и с отмалели крака, решаваш да се повозиш с лодка. Неизбежният избор — гондолите, са невероятни, както всичко останало във Венеция — невероятно непрактични и скъпи, но и много романтични. Ако търсите по-евтина гондола, качете се на traghetto — общински гондоли, които кръстосват Канале Гранде от различни фиксирани спирки.

Лагуната и островите

Ако се почувствате изморени от впечатления, може да се качите на vaporetto и да се разходите из лагуната и островите. Корабчето от Фондаменте Нуове кръстосва спокойната лагуна и спира на определени места. Остров Мурано е прочут със стъкларските си работилници; занаятът се практикува от векове и макар че изделията според днешните представи се определят като кичозни, човек получава удовлетворение, че може да отнесе вкъщи нещо, създадено с толкова умение. Греещият с разноцветните си къщи Бурано е прочут с риболова и плетенето на дантели — деликатен занаят, чието практикуване също може да се наблюдава отблизо. Торчело — най-отдалеченият от пръснатите в лагуната острови, е първият заселен остров; част от къщите на о. Риалто са преместени оттук камък по камък, когато островът бил сполетян от малария и напуснат. Днес Торчело е самотно място и единственото, което привлича погледа, е впечатляващата с изчистените си линии катедрала. Ако обичате да се усамотявате (подобно на Хемингуей, който е написал тук „Отвъд реката, сред дърветата“), може да отседнете в някоя от непретенциозните къщи за гости, но ще останете пленници на острова, когато последното корабче потегли привечер.

Лидо — с дългата си плажна ивица — все още се къпе в славата на курорт от миналия век.

Най-големият от всички острови е Лидо, дълъг 14 км. Някогашният безлюден плаж, любимо място за езда на Байрон, живял във Венеция в периода 1816–1819 г., днес е прочут морски курорт. Край плажа се издигат многобройни луксозни хотели, ала никой не може да засенчи славата на „Гран Отел де Бен“, в който немският писател Томас Ман е написал „Смърт във Венеция“ през 1911 г. и където 60 години по-късно Лукино Висконти е заснел едноименния филм. По-близко до венецианското изящество е хотел „Екселсиор“, построен в мавритански стил. Дори и да не искате да посетите плажа, струва си да видите Лидо.