Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (41)

Варанаси — Свещеният град на Индия

Варанаси е един от най-великите религиозни центрове в света. Милиони хиндуистки и будистки поклонници се стичат тук, търсейки в свещените води пречистване и избавление от житейските несгоди.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ЛЕТИЩА: международното летище Ню Делхи,

местни полети от/до Варанаси.

ВАЛУТА: рупия; американските долари се приемат в банките

и обменните бюра.

ЕЗИК: хинди, но местните жители разбират английски.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: октомври-април;

през декември и януари нощите може да са студени;

избягвайте периода на мусоните през месеците от юли до септември.

ЗДРАВЕ: ваксинации срещу хепатит А и Б, тиф, холера, полиомиелит,

менингит и тетанус. Маларията е устойчива на лекарства на основата на

хинина. Пийте само бутилирана или преварена вода, избягвайте сурови

зеленчуци, салати, небелени плодове и сурово мляко. Носете лекарства

против почти неизбежните пристъпи на стомашно разстройство,

таблетки против глисти, антихистаминови препарати и антибиотици.

БАКШИШ: давайте бакшиш на хотелския/ресторантския персонал.

КАКВО ДА НОСИТЕ: катинари, запушалки за мивка, спрей против комари,

слънцезащитен крем, шапка, слънчеви очила, тампони.

НАСТАНЯВАНЕ: хотели, подходящи за всеки джоб.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Не се хранете с лявата ръка

(в Азия я използват за хигиенни нужди); не носете обувки

в храмовете и джамиите; не излизайте от големите хотели

по къси панталони и блузи без ръкав;

не ругайте индийците, независимо че са ви предизвикали;

избягвайте да ги фотографирате.

Варанаси

Старият град Варанаси, чието име означава „град между две реки“ (Варуна и Аси), се издига на западния бряг на р. Ганг.

Първото впечатление от бреговете на р. Ганг край Варанаси е необикновено: почти петкилометровата дъга на реката мие подножието на дългите сиви гхатове, към които всеки ден се стичат десетки хиляди хора в очакване да се удостоят с благодатта, приписвана на свещените води — пречистване и освобождение от цикъла на прераждане и смърт. Докато поклонниците се мият в течащите води, семейства кремират близките си на погребални клади, димът, от които се носи над гъмжащите от хора улици и храмове. Мирисът на святост във Варанаси е навсякъде. За хиндуистите Ганг е най-важната от седемте свещени реки, а Варанаси, където се намира най-почитаният от храмовете, посветени на Шива, е сред седемте града, притежаващи силата да даряват просветление. Варанаси е сред най-древните средища в света, населяван хилядолетия; той е „по-древен от историята, по-древен от традицията, по-древен дори от легендата“, както твърди Марк Твен. Градът съществува от 4000 години. В зората на хиндуизма, преди повече от 3000 години, поклонниците го наричат Каши (Град на светлината). Известен в продължение на два века като Бенарес, както са произнасяли името му англичаните, след провъзгласяването на независимостта на Индия през 1947 г. градът си връща древното име, идващо от местоположението му между двата притока на Ганг — Варуна и Аси.

Свещенната река

Разположен в средата на плодородната и гъстонаселена долина на Ганг, днес Варанаси е голям град, кипящ от живот. Но притегателният му център все още са гхатовете: над сто каменни съоръжения със стъпала, всяко с изрисуван лингам — универсален хиндуистки символ на плодородието и съзиданието с форма на каменен фалос. При изгрев-слънце многобройните стъпала, които започват да изчезват под покачващата се вода, се превръщат в подвижна маса от полуголи поклонници, проповедници и опечалени, извършващи ритуални погребения. Хиндуистите смятат Ганг за „еликсир на живота“ и се потапят в калните й води (отначало доста предпазливо) въпреки пепелта от кремацията и отходните канали, които се вливат в реката. Но особената природа на водите на Ганг — знак за божествена благословия според вярващите — не позволява да възникнат епидемии от холера или тиф, както би могло да се очаква. Въпреки това туристите биват предупреждавани да не се къпят и да не пият вода от реката.

Гхатовете за ритуално измиване върху западния бряг на р. Ганг; най-вълшебното време за разглеждането им е рано сутрин.

Стоката на колоритните улични продавачи изглежда съблазнителна, но не забравяйте да измиете плодовете с преварена вода или да ги обелите преди ядене.

Варанаси се смята за толкова свято място, че всеки хиндуист, издъхнал в очертанията на града, се счита за освободен от безкрайния цикъл на прережданията. Затова градът е убежище за възрастни хора, които търсят подслон в храмовете в очакване на смъртта — жалка гледка за невярващите, упование за поклонниците. Щом се освободят от живота, телата биват кремирани върху двата „горящи ахата“: Джалази и Маникарника — най-свещеният от всички, вечно изпълнен с участници в погребални церемонии и пазачи (фотографирането е забранено).

Индийско момиче продава приношенията, оставени от поклонниците в храмовете.

Всеки от гхатовете, разделящи и свързващи поредицата от храмове и дворци от XVIII и XIX в., има свое собствено значение и поклонници, също както католическите църкви и свързваните с тях светци. Най-добрият начин да ги разгледате е да станете призори — с изключение на студената зима, ранните часове са най-подходящи — и да наемете лодка с весла. Докато се носите бавно по реката, а утринната мъгла се смесва с дима от многобройните клади, преди палещите лъчи на индийското слънце да я разсеят, ще можете да разгледате всички гхатове.

Пет от тях имат особено важно значение, защото образуват Панчатиртхи (Петте кръстопътя), където поклонниците изпълняват определен ритуал. Един от гхатовете носи името Дашашвамедха (Жертвоприношението на 10-те коня), където, според легендата, бог Брахма принесъл в жертва десет коня. Поклонниците могат да се докоснат до съвършенството му само като се къпят на свещеното място.

В сърцето на града

Варанаси не е само стената от храмове върху речния бряг. Ако се движите в посока, обратна на централния гхат, ще стигнете до Стария град. Местното му име — Вишванатха (Бог на всички), идва от централния храмов комплекс „Вишванат“, наричан Златния храм — заради златното покритие на заострения му връх, посветен на Шива и хипостазите му като създател на Вселената. Посетителите стигат до него, като се провират през лабиринт от стръмни улички, в които се носят смесените аромати на стотици магазини и сергии. Накрая са възнаградени с гледката на полиран черен камък върху златна поставка. Това е Шива лингам, древен и почитан от хилядолетия. Той обаче е по-специален, защото наблизо се намира Джнана Вапи (Кладенец на мъдростта), където според легендата Шива е охладил своя лингам. Водите, смятани за източник на познание, са недостъпни за поклонниците.

Паркът на Буда

Варанаси е свещен и за будистите, защото тук Сидхарта Гаутама, или Буда (Просветления), е произнесъл първите си проповеди. Градината на газелите, където Буда е задвижил Колелото на закона дхарма, се намира в Сарнат, на 10 км северно от Варанаси, докъдето се стига лесно с такси или автобус. Преди около 1400 години тук е имало 30 будистки манастира. След упадъка на будизма под влиянието на исляма през XIII в. времето и вандалите са разрушили почти всичко. Британски археолози са отворили манастирите през XIX в., а през 20-те години на XX в. е била предприета мащабна реставрация, финансирана от американски будисти. Днес възстановените, макар и малко стерилни паметници привличат поклонници от цял свят. Сякаш да изразят почитта си, храмовете са се събрали около две ступи: от едната са оцелели само безформени руини, но другата ступа е солидна 33-метрова кула. Според легендата, древните ступи отбелязват точното място на първата проповед на Буда.

Във Варанаси се срещат хиндуисткият и мюсюлманският свят. Понякога те съжителстват безконфликтно, а понякога се конфронтират. Голямата джамия от XVII в. „Джнана Вапи“ е построена от моголския император Аурангзеб — фанатичен мюсюлманин, който смятал, че така ще отслаби вярата в светостта на Варанаси, според неговите жители хиндуисти. Но джамията е взела името — Кладенец на мъдростта — от хиндуистката реликва, която се намира на хвърлей разстояние…