Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (42)

Северната територия и времето на сънищата

Сред този див, пустинен пейзаж, обитаван от приказни духове, се издигат фантастични скални исполини.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

КАК ДА СТИГНЕТЕ ДОТАМ: от всички големи австралийски

летища има директни полети до летището край Ейърс Рок Ризорт.

КЛИМАТ: типично континентален, с горещи лета,

когато температурите могат да достигнат 45°С, и изненадващо

студени зими с температури под нулата през нощта.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

април-октомври

НАЙ-БЛИЗЪК ГРАД/ЛЕТИЩЕ:

Ейърс Рок Ризорт (на 20 км от Улуру) обслужва парка.

Летището е на 5 км извън града и има връзка с повечето

австралийски градове и авиолинии.

КАКВО ДА ВКЛЮЧИТЕ В ПРОГРАМАТА СИ:

панорамни полети над Улуру; посещение на шоуто

под открито небе, където ще чуете легенди на племето

анангу; наблюдение на Улуру призори и по залез-слънце,

когато променя цвета си (заради свещеното значение на скалата

и от съображения за сигурност аборигените молят посетителите

да не се изкачват по скалата); екскурзии без ескорт от гидове

охранители; посещение на културния център. Улуру и Ката Джута

са природни обекти, защитени от ЮНЕСКО.

КАКВО ДА КУПИТЕ: аборигенски изделия, рисунки върху

дървесна кора, батика (само от специалните експозиции), дърворезба.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, шапка, бутилки с вода,

подходящи дрехи.

Северна територия.

Ако поемете на югозапад от Алис Спрингс по магистралата „Стюарт“, ще стигнете до неопитоменото сърце на Австралия — древен гол пейзаж, изложен на вековното действие на вятъра и водата. Монотонната гледка на обраслата в храсти земя се разнообразява от скали, оцветени в червеникавокафяво, яркочервено и наситено златисто; от пресъхнали речни корита, дооформяни от редките, но силни дъждове; от проблясващите петна изкристализирала сол, останала след изпарението на плитките езера. Невзрачна табела насочва към камилската ферма във вътрешността, разположена 90 км на юг, в Стюартс Уел. В Австралия се намират единствените в света стада диви камили — около 15 000 животни, които са потомци на първите камили, дошли със заселниците през XIX в.

Чеймбърс Пилар се намира в северната част на пустинята Симпсън, на няколко часа път с кола от Алис Спрингс в югоизточна посока. Характерното червеникаво оцветяване на пясъчника се дължи на железния оксид.

Малко по-нататък по магистралата ще видите отбивка, откъдето може да поемете към Чеймбърс Пилар — колона от пясъчник, която се намира на два часа път в югоизточна посока, в края на пустинята Симпсън — и към Кингс Кениън (Царския каньон), на около 300 км от Алис Спрингс. Не пропускайте да се насладите на панорамата, която се открива от 100-метровата стена на каньона: лабиринт от ерозирали куполи, наречен Изгубения град, и Райската градина — закътана долина с непресъхващи езерца и тучна растителност.

Скални аборигенски рисунки близо до Алис Спрингс.

Но нищо не може да се сравни с първия поглед към феномена Улуру (Ейърс Рок), разположен на 460 км от Алис Спрингс. Внушителните му очертания изплуват на хоризонта и стремително нарастват, докато накрая се извиси като планина сред равната, обрасла с храсти земя. Това не е планина, но очите не ви мамят, защото скалният масив е наистина огромен — най-големият монолит от пясъчник в света, чиито почти отвесни, набраздени стени се извисяват 348 м над равната като тепсия земя. Първият европеец, който споменава за Ейърс Рок, е изследователят Ърнест Джайлс през 1872 г. Година по-късно скалата е изкачена от Уилям Гос, който я описва като „най-удивителното природно творение, което съм виждал“, и я кръщава на Хенри Ейърс — по онова време главен секретар, а по-късно и премиер на колонията Южна Австралия. Днес Ейърс Рок е известна и с аборигенското си название Улуру — име, с което местното население нарича една от пещерите високо в скалата. В околностите на Улуру има и доста свещени места, до които посетители обикновено не се допускат, но служителите в парка могат да ви обяснят значението им.

През 1985 г. Ейърс Рок е върната на аборигените. Днес монолитът се стопанисва от традиционните му собственици и Департамента за опазване на околната среда.

Улуру, или Ейърс Рок, е свещено място за местните жители. Част от огромната скала се намира под земята.

Цветовете на залеза

До края на Втората световна война само неколцина смели пътешественици успяват да стигнат до Улуру на камили, водени от местни търговци на добитък. През 1948 г. е прокаран асфалтиран път и започва изграждането на Ейърс Рок Ризорт. Градът се намира на 20 км от монолита, при входа на Националния парк Улуру-Ката Джута, и има пряка въздушна връзка с Алис Спрингс.

Никакви фотографии или устни описания не са в състояние да предадат чара и странната красота на Улуру. Колкото повече приближавате скалата, толкова по-внушителна изглежда — по-висока, по-стръмна, дори по-жива, сякаш пред очите ви се надига праисторическо животно. Обиколката й е 9,4 км, но според учените скалата продължава около 2500 м под земната повърхност — като айсберг в пустинята. Всъщност тя е островна планина (инзелберг), образувала се при движението на земната кора преди около 500 млн. години.

Изкачването на 1,6-километровия маршрут отнема около 2 часа. В най-стръмния участък е поставена верига, но липсва ограда. Скалата е затворена за туристи след 8 ч. сутринта през лятото, когато температурите надхвърлят 38°С, и при влажно или ветровито време. През зимата понякога е много студено. Изкачването не се препоръчва на хора със сърдечни проблеми или страх от височина. Всъщност днес местните жители съветват туристите изобщо да не изкачват скалата.

Ако искате да се насладите на кратко, но вълнуващо преживяване, можете да посетите специално определеното място за наблюдение на залеза (ще ви е нужна кола). Скалата бързо променя цвета си от жълт в оранжев, после в червен, който преминава в морав, а накрая камъкът лумва в аленочервено, сякаш във вътрешността му гори фантастичен огън. Шоуто на цветовете трае само няколко минути, после Улуру покафенява и се изгубва в здрача. В редките случаи, когато вали, монолитът добива зловещ металночерен отблясък.

„Много глави“ в Долината на ветровете

Чудовищните голи глави на Ката Джута (Олгите) в Националния парк Улуру-Ката Джута, разположен на запад от Улуру. Между скалните върхове се намира призрачната Долина на ветровете.

Националният парк Улуру-Ката Джута обхваща 132 566 хектара площ. Регионът е с изключително сух климат — около 200 мм валежи годишно, затова растителността се състои предимно от редки храсти. Но през лятото падат внезапни проливни дъждове, които предизвикват истински експлозии от диви цветя. Най-красива е пустинната роза „Стюарт“ — един от символите на Северната територия.

Редките валежи събуждат за живот казуарините (т.нар. пустинни дъбове) край Ката Джута, западно от Улуру.

На около 30 км западно от Улуру се издигат Олгите — 36 яйцевидни скални образувания, които някога са били дъно на море. Ърнест Джайлс е кръстил най-високия връх на Олга Романова, съпруга на немския крал Карл I Вюртемберг. Прочутият изследовател описва скалите като „огромни розови копи сено, наклонени една към друга“.

Днес Олгите са известни с името Ката Джута, дадено им от племето анангу, което означава „много глави“. Отдалеч се вижда, че скалите са заслужили името си: през вековете са ерозирали в гигантски голи куполи от гранит и базалт, споени от кал и пясък. Най-високата „глава“, която се извисява 546 м над равнината, е почти 200 м по-висока от Улуру. Олгите са свещено място за аборигените.

Един от най-живописните маршрути тръгва от северния паркинг. Пътеката, дълга 6 км, преминава през Долината на ветровете и предлага вълнуващи преживявания. Между скалите се плъзгат сенки и вятърът свири зловещо — дори когато времето е тихо. Иначе това е същински зелен оазис сред пустошта: долината е покрита с маргаритки, мента и акации. Обърнете внимание на сенчестите скални пукнатини, в които влагата от редките дъждове се запазва достатъчно дълго, за да даде живот на смайващо разнообразие от растения. Едно от тях е напомнящият праскова куандонг — с восъчни синьо-зелени листа и ядливи червени плодове.

Улуру е важен кръстопът на „пътеките от Времето на сънищата“, отбелязващи движението на митичните прадеди, които според местните легенди придали форма на суровия пейзаж на Австралия.

Времето на сънищата

Австралийските аборигени вярват, че техните предци, живели по времето на Сътворението (Времето на сънищата), са придали форма на пейзажа. Образуването на Улуру и Ката Джута също се свързва с духовете на предците от Времето на сънищата. Улуру е едно от местата, където се пресичат „свещените пътеки“, по които може да се проследи движението на прадедите, докато са ваяли суровия релеф на австралийската земя. Днес аборигените се боят, че светите места ще бъдат осквернени, ако на туристите се разреши достъп до тях.