Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (48)

Разходка из Галапагоските острови

Не палмите и плажовете привличат посетителите на Галапагоските острови, а уникалната възможност да наблюдават отблизо видовете, вдъхновили Дарвиновата теория за еволюцията.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ЕКИПИРОВКА: подходящи обувки, фенерче.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО: слънцезащитен крем,

широкопола шапка, леко непромокаемо яке.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

през цялата година, но месеците май и юни са

с най-благоприятен климат; освен това ще изпреварите

летните тълпи.

ВАЛУТА: американски долар.

Носете дребни банкноти.

ЛЕТИЩА НА КОНТИНЕНТА: Кито, Гуаякил

НАСТАНЯВАНЕ: легловата база е ограничена и

не е евтино, затова направете резервация.

ХРАНА И НАПИТКИ: избягвайте небелени

плодове и салати, както и водата.

Националното ястие на Еквадор е печено

морско свинче, полято с добра местна бира.

Галапагоските острови

Островите Галапагос на пръв поглед са доста грозни, дори странно изглеждащи образувания от черна вулканична скала, украсени с редки храсти. Те нямат хубави плажове, не предлагат условия за сърфинг, нито страхотна храна или напитки. Но Въпреки това се радват на изключително внимание, защото са естествени лаборатории, където може да се наблюдава еволюцията в действие. Тук са се развили уникални видове, описани от естествоизпитателя Чарлс Дарвин. Днес островите са едно от най-предпочитаните места за екотуризъм. Посетителите, които пристигат със самолет или кораб на главния остров Санта Крус, отдалечен на над 900 км от сушата, още могат да видят прочутите галапагоски костенурки в Дарвиновия изследователски център, непосредствено до главния град Пуерто Айора. Флората и фауната навсякъде другаде също е невероятна. Веднъж или два пъти седмично има фериботи от Санта Крус до останалите големи острови: Сан Кристобал, Флореана (Санта Мария) и Исабела; частни лодки стигат до по-малките острови; въздушна линия свързва Санта Крус, Сан Кристобал и Исабела.

Най-големият и живописен остров е Исабела. Територията му съставлява почти две трети от общата площ на островната група, но е изненадващо пуст и див. Главният му град — Пуерто Вилямил, предлага малко атракции, но любознателните ще бъдат възнаградени. На острова са разположени шест вулкана. В протока близо до пристанището плават пасажи белопери рифови акули. В Развъдния център можете да видите представители на местните гигантски костенурки. Повечето от живеещите на свобода костенурки обитават района около кратера на вулкана Алседо, чийто диаметър е 7 км. За жалост дивите кози, намерили чудесни условия по обраслите с храсти склонове, нарушават баланса на крехката екосистема и мястото е затворено за неорганизирани туристи.

Гигантската костенурка, дала име на архипелага: galapagos означава „костенурки“ на испански.

Един от многобройните ендемични видове на архипелага Галапагос е синьокракото буби (вид рибояд), което гнезди на земята.

Всеки от островите — повечето все още с алтернативни английски имена, спомен от времето, когато са били посещавани от британски и американски китоловци и моряци — има някакъв отличителен белег: Бартоломе прилича на калейдоскоп от червена, синя и черна лава, сред която проблясват златисти плажове; Еспаньола се слави с уникалните птици присмехулници; Санта Крус притежава чудесен плаж с бял пясък, където може да добиете здравословен тен, да се гмуркате с шнорхел и да плувате сред морски игуани и костенурки, дали името на залива Тортуга; Сан Салвадор (Сантяго), подложен на опустошение от лакомите кози във вътрешността, е запазил уникалната си флора и фауна по крайбрежието; Флореана (Санта Мария) е известен с бурния живот през 30-те години на XX в.

Вулканът на о. Бартоломе е създал пустинен пейзаж, в който калейдоскопично се редуват червени, сини и черни скали.

Действена изолация

Архипелагът, включващ 14 големи и множество по-малки острови, се образува преди около 4,5 млн. години вследствие изригването на могъщ вулкан на около 900 км от бреговете на днешен Еквадор. Вятърът довява семена от сушата върху скалите от застинала лава; птици, отнесени далеч от дома, намират подслон; животни пристигат върху дрейфащи отломки. Девствената изолация води до обособяването на нови видове: птици, отлично приспособени към своите екологични ниши, гигантски костенурки, уникални морски гущери, местни пингвини и изобилие от морски лъвове.

Много от видовете се приспособяват към собствения си остров, защото разстоянията между големите острови са трудно преодолими: нелетящ корморан например може да се види само на островите Исабела и Фернандина. Дарвин стъпва на архипелага за първи път през септември 1835 г., три години след като Еквадор го е обявил за своя територия; видяното на островите променя представите му за развитието на живота на Земята. Ученият е поразен от 13-те ендемични вида чинка, наричани днес дарвинови (или галапагоски) чинки, и както пише по-късно, „изглежда, се доближаваме още повече до това велико събитие — тази загадка на загадките — зараждането на живот на Земята“.

Резултатът е „Произход на видовете“ от 1859 г., в чийто увод се казва, че видовете дължат съществуването си на естествени процеси, в хода, на които оцеляват и се размножават само най-пригодените, а не на божествено сътворение. Идеята за еволюцията не е нова, ала никога дотогава не е била подкрепена от такива убедителни доказателства.

По времето, когато Дарвин пристига на островите, унищожението на дивата природа вече е започнало. Гигантските костенурки, достигащи 250 кг и способни да издържат цели седмици без вода, отдавна служат за храна на моряците. Затова и самите острови, първоначално наречени Лас Енкантадас (Вълшебните острови), са прекръстени на Ислас де лос Галапагос (Островите на костенурките). Понякога моряците товарят на корабите стотици костенурки, които изяждат по време на плаването. Плъховете и кучетата от корабите унищожават яйцата на костенурките, а козите изяждат растителната храна. Три от първоначално съществувалите 14 подвида днес са изчезнали, други 5 са застрашени. За оцеляването на тези уникални представители на фауната днес се полагат специални грижи.

Национален парк

За да защити островите от вреди, причинени от хора и животни, през 1959 г. правителството на Еквадор обявява създаването на Национален парк Галапагоски острови. И тъй като паркът се превръща в твърде популярна дестинация, властите налагат ограничение за броя на посетителите и 100-доларова входна такса. Повечето гости пристигат на групи, често с круизни кораби от САЩ, други летят от столицата на Еквадор — Кито, високо в Андите.

Всъщност туристите са източник на голяма част от необходимите средства, позволяващи на учените да съхранят фауната и флората на островите. Много местни гидове са специалисти еколози.

Може да пътешествате по различни маршрути до влажни гори, превърнали се в истинско птиче царство; до странни каменни тунели, по които някога се е стичала лава; до заливчета с мангрова растителност, в които плуват огромни костенурки. На изток от Санта Крус е о. Пласа Сур (Саут Плаза), чиито брегове се огласят от морски лъвове. Сред пустинния пейзаж преобладават бодливите крушовидни кактуси (вид опунции), заместител на дърветата.

Остров Санта Крус е основна база за туризъм, но крие великолепни места, които са запазили дибата си прелест — като този залив, до които можете да стигнете само с лодка.

До повечето малки острови се стига трудно, но Фернандина, разположен съвсем близо до Исабела, си струва усилията. Това е най-западният и най-младият от островите, с активна вулканична дейност (последното изригване е през 1995 г.). Освен това е непокътнат: плъховете, козите и кучетата така и не са успели да прекосят тесния пролив между Фернандина и Исабела. Туристите се съобразяват с редица ограничения, повечето от които целят да запазят спокойствието на морските игуани.

Нефтеният разлив от „Джесика“

През януари 2001 г. танкерът „Джесика“ засяда край брега на о. Сан Кристобал. Корабът пренася 600 тона дизелово гориво и 300 тона мазут, изтичащи на метри от една от най-забележителните и крехки екосистеми в света. Веднага е организирана мащабна спасителна операция; бедствието е отклонено като по чудо, главно благодарение на ветровете, които придвижват петното навътре в океана. Но пораженията върху екосистемата все още се оценяват и учените се боят, че вредите ще се окажат по-тежки, отколкото се е допускало в началото.

Морският дракон от Галапагос

Морската игуана — единственият морски гущер в света, е „отблъскващо създание — пише Дарвин, — мръсно черна на цвят, глупава и тромава“. Днес мнозина биха били по-предпазливи в оценката си, но навярно споделят удивлението на учения от уникалните способности на тези създания да се приспособяват. Те се хранят с водорасли в плитките води, гмуркат се на дълбочина до 20 м. и могат да задържат дишането си в продължение на час.

Най-добри условия за наблюдение на игуаните има на о. Фернандина, където крайбрежна пътека лъкатуши край колониите от игуани. Стотици игуани изпълзяват от вълните върху грапавите скали, за да се погреят на слънце — така възстановяват изгубената по време на подводното хранене топлина, — и кихат комично, изхвърляйки солени струйки. Игуаните водят относително спокойно съществуване, тъй като тук липсват хищници. Единствените им врагове са чаплите и ястребите, които нападат малките им.

Уникалната морска игуана, срещана само на островите Галапагос, се храни със зелени водорасли и може да остане под водата в продължение на час.