Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The new traveller’s atlas, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2020)

Издание:

Автор: Джон Ман; Крис Шулер; Джефри Рой; Найджъл Роджърс; Мери-Ан Галахър

Заглавие: Световна енциклопедия на пътешественика

Преводач: Маргарита Дограмаджян

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Хермес

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2010

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: английска

Печатница: Китай

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-0811-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12848

История

  1. — Добавяне

Огнените скали в пустинята Гоби

263_gobi.jpgНедостъпни за посещение в продължение на десетилетия, Огнените скали в Монголия крият съкровище от фосилизирани останки на динозаври. Днес тази Мека за учените и изследователите може да бъде видяна от всеки любител на девствената природа.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ДОСТЪП: със самолет до монголската столица —

Улан Батор, през Пекин, Москва и Астана, столицата

на Казахстан. През лятото до южния гобийски град

Даланзадгад има няколко полета седмично.

НАСТАНЯВАНЕ: в лагера Гоби-Джулчин,

в Товшин или някой от скромните хотели

в Даланзадгад. Може да направите

резервация чрез монголските

туроператори и/или чрез

големите хотели в Улан Батор.

ЛЕТЕН КЛИМАТ: често до 38°С и много

сух. Ако пътувате с кола или автобус,

топлината не е толкова нетърпима.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

юни-септември; през зимата

температурите достигат — 40°С.

ОБЛЕКЛО: шапка за слънце,

туристически обувки, дебело яке

(понякога вятърът е пронизваш).

ЕЗИК: монголски и руски, но вече се

говорят и английски и японски.

266_mongolia.jpgМонголия

„Това величествено природно изваяние нарекохме Огнените скали, защото по изгрев и залез се превръща в огнена феерия“, е написал американският изследовател и учен Рой Чапман Ендрюс в бележките си от първата си експедиция в Гоби през 1922 г.

Това е гледка, която мнозина след него копнеят да видят, но малцина успяват, тъй като през следващите 70 години Монголия става труднодостъпна като втората в света социалистическа страна след Съветския съюз. Днес там може да отиде всеки. Край южния град Даланзадгад в пустинята Гоби има два туристически центъра, които посрещат посетителите (предимно японци, привлечени от огромните пространства в Гоби). Има и осигурен транспорт до Огнените скали, отдалечени на 80 км.

268_bajanzag.jpgОгнените скали се намират в Баянзаг („място, където расте саксаул“). Районът, който крие съкровище от фосилизирани останки на динозаври, вече е официално защитен.

Все още липсват добри пътища — пътната мрежа в цялата страна е с дължина едва 2400 км, — но каменистата повърхност на пустинята е прорязана от пътеки, които местните хора познават отлично.

Посещението на скалите от червен пясъчник, наречени от местното население Баянзаг, дава възможност да се видят и други, по-малко известни обекти. Скалите са разположени в непосредствена близост до Националния парк Гурвансайхан (Трите красавици), наречен така в чест на трите красиви планини, намиращи се на територията му. Този неравен овал от върхове, каньони, високи пасища, пясък и чакъл обхваща най-източните вериги в Гобийски Алтай, Хангай. С територия, достигаща 20 979 кв. км, паркът се нарежда сред 10-те най-големи в света. Каменистата земя, дюните и планините са обитавани от множество редки представители на флората и фауната — включително снежен леопард и зобийска кафява мечка (мазалай), от която са останали само 30 екземпляра.

Друга дестинация е Клисурата на лешоядите. В северния край на планината една пътека води към стръмна клисура, където лалугери се стрелкат и изчезват в дупките си, а от склоновете се носи силният аромат на хвойна. Клисурата е задръстена от лед, кал и чакъл. Има поставен знак, който отбелязва дебелината на леда през зимата: 9 м. Наслояванията и сянката, която хвърлят околните върхове, не позволяват на леда да се стопи през лятото.

265_altai.jpgВъзвишенията в този пустинен пейзаж сякаш са били оформяни по подобие на своите древни обитатели динозаврите; в западната част на Гоби, отвъд просторните равнини, се издига синята верига на планината Алтай.
264_pustinja.jpgПустинята Гоби е царство на пастирите номади. Този човек принадлежи към група, която през лятото се придвижва към планините на запад от Огнените скали.

На около 160 км в западна посока се издига тясна пясъчна ивица. Дюните са рядкост в Гоби, а тези са най-високите — до 242 м. Сътворени от ветровете, които се носят из коридора между двете планински вериги, понякога дюните „пеят“. Призрачният феномен, който според легендите примамва пътниците към гибел, има рационално обяснение: духащите от определена посока ветрове предизвикват триене на пясъчните частици и пораждат звукови вълни, които резонират и се превръщат в музикални тонове.

Революционни открития

Най-голямото съкровище в региона са Огнените скали, които се превръщат в поле за мащабни научни изследвания. Откритията, направени през 20-те години на XX в., променят представата за живота на Земята. Главната заслуга принадлежи на Рой Чапман Ендрюс, прототип на Индиана Джоунс, героя археолог от филмите на Стивън Спилбърг. Амбициите на Ендрюс се насочват към Гоби, защото неговият шеф в Нюйоркския музей по естествена история Хенри Феърфийлд Осбърн смята, че ключът към произхода на човека се крие в Азия. За учените това е почти девствена територия. Главните проблеми са оборудването и транспортът. Изследователите разчитат на камили, якове и коне; експедициите са продължителни, с малобройни екипи и ограничени възможности. Ендрюс използва автомобили, като горивото се доставя предварително от камили. Тази комбинация позволява на десетината учени да „свият“ 10 години работа до 5 летни месеца. Петте експедиции на Ендрюс в Централна Азия (между 1922-а и 1930 г.) осъществяват революция в палеонтологията.

През 1922 г., след общо взето успешна, но не и изненадваща с находките си лятна експедиция, голямото откритие идва почти случайно. Фотографът на експедицията — Дж. Б. Шакълфорд, се озовава на ръба на песъчлива клисура, идеална за съхранение на фосили. Той се спуска надолу по склона от мека скала и веднага забелязва малък череп. След минути останалите членове на експедицията се озовават в клисурата. Същата вечер, щом слънцето огрява червените скали, Ендрюс дава име на красивото природно образувание.

Названието Огнените скали се харесва на журналистите, които приветстват експедицията при триумфалното й завръщане с над 2000 фосила. В известен смисъл Ендрюс дори е намерил липсваща еволюционна брънка — вид влечуго. Миниатюрният череп се оказва предшественик на представителите от групата трицератопс (Triceratops), добре позната в Северна Америка. Учените наричат създанието с размери на овца, папагалообразна човка и щит на врата Protoceratops Andrewsi. На следващата година Ендрюс се завръща при Огнените скали и прави нови смайващи открития.

Сред новите находки е хищният велосираптор (Velociraptor), нашумял покрай книгата и филма „Джурасик (Юрски) парк“. Накрая идва и откритието, което носи най-голяма известност на експедицията — яйца на динозавър. Внезапно динозаврите придобиват нов облик: те не са само чудовищните тромави влечуги, за каквито са ги смятали дотогава, а грижовни родители, притежаващи своеобразен чар. При завръщането си Ендрюс е посрещнат с овации като холивудска звезда.

На следващата година към Монголия поема най-голямата дотогава експедиция: 40 души с 8 автомобила, 125 камили, 4000 галона гориво и тонове храна. През май край Огнените скали са направени нови сензационни открития: следи от човешко присъствие отпреди 12 000–7000 години. Накрая Ендрюс намира фосилизирани останки от 11 плъхоподобни бозайника, които са потвърждение, че още по времето на динозаврите млекопитаещите са били добре развити.

267_oblekla.jpgМонголците се обличат в традиционни облекла за своя национален празник — както в столицата, така и в отдалечените селища в пустинята Гоби.

През следващите 70 години, докато Монголия е в границите на социалистическия лагер, единствените учени, които имат достъп до местата, където Ендрюс прави своите открития, са от Източния блок. Още един район — долината Немегт в западния край на Националния парк Гурвансайхан, се оказва истинска златна мина за вкаменелости. След 1990 г. и разпадането на Източния блок се осъществяват поредица от експедиции до Немегт, които откриват находки, преосмислящи представите ни за произхода на бозайниците и птиците.

269_kamili.jpgКамили изкачват дюна в един от редките пясъчни участъци сред скалистата пустош на пустинята Гоби.

Животът в тези земи не е лесен. Регионът обаче има огромно значение за науката, а освен това е една от най-интересните и най-малко познатите дестинации.

270_leopard.jpgМонголският снежен леопард обитава планините, но понякога пресича пустинята в търсене на нови територии.