Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (25)

Метеора

Фантастичните скални колоси с кацнали на върха им манастири са предмостие на Пинд — планинския гръбнак на Гърция.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: Влажен и хладен през ноември-март,

горещ през лятото.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

В края на януари и началото на февруари,

когато времето е приятно, и април, за да се

насладите на пролетното слънце, цветята и

гръцкия Великден.

КАКВО ДА НОСИТЕ: подходящо облекло (поли за жените);

туристически екип.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Солун, но от Атина полетите са повече.

ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ: до Каламбака има редовни автобуси

от Янина, Трикала, Солун и Атина, както и влакове от Солун и Атина, с

прехвърляне в Ставрос.

НАСТАНЯВАНЕ: край Кастраки има около

седем къмпинга, множество малки хотели,

както и стаи под наем в частни домове.

Повече информация може да получите на

www.meteora-greece.com

Гърция

Гигантските скални стълбове на Метеора се издигат почти вертикално върху плоската като тепсия Тесалийска равнина. Това невероятно геоложко образувание, разположено върху 65 кв. км площ в най-закътаната част на равнината, е уникално предмостие на планината Пинд, гръбнака на континентална Гърция. Планинската верига спира пред тези огромни колони от сиво-синя скала сред плодородната долина, моделирани от праисторическото море, което някога е заливало района.

Материалите за изграждането на манастирите били изтегляни на върха с кошове и въжени макари.

Пейзажът е сюрреалистичен сам по себе си, но още по-странни са гръцките православни манастири, построени на тези непристъпни върхове. През IX в. отшелници потърсили там уединение, за да общуват с бог. Трудно е да си представим как точно са се изкатерили по стръмните скали, определяни от алпинистите като едни от най-трудните в Европа — според легендата свети Атанасий, който създал Големия Метеор, достигнал върха на крилете на орел. Преди да се изсекат стълби в скалите през 20-те години на XX в., до манастирите можело да се стигне единствено с въжена стълба или мрежа, теглена с въже. Веднъж един пътник попитал кога сменят въжето и монасите му отговорили с успокояващото: „Когато Господ реши, че му е дошло времето да се скъса“.

Районът дълго е бил гранична зона — част от Сръбската империя, създадена от Стефан Душан през XIV в., а по-късно убежище на гръцките бунтовници, въстанали срещу османското владичество, крепост на гръцките партизани през Втората световна война и на комунистите в последвалата гражданска война. По време на своя разцвет през XVI в. Метеора — името означава буквално „висящ във въздуха“ — включва 13 манастира и около 20 скита, получава приходи от имотите си, които се простират чак до Дунавската равнина. Упадъкът на манастирската общност настъпва през XVIII в., когато напускат обитателите на последните достъпни манастири, и докъм средата на миналия век остават само шепа монаси и монахини, които полагат неимоверни усилия да поддържат остарелите сгради. От пълно разрушение ги спасява построеният път, който ги прави достъпни за туристите. Уединението на Метеора е нарушено, но оцеляването на манастирите е сигурно.

Действащи манастири

Черепите на някогашните игумени се съхраняват в църквата на Големия Метеор.

Много хора посещават Метеора през уикенда. Добре е да стигнете пеш до високите поляни, изпъстрени с диви пролетни цветя, и до загадъчните пукнатини и странни скални образувания между манастирите. Ще откриете изоставените домове на троглодитите (първобитни хора, обитавали издълбани в скалите ниши) и ще проследите напредването на алпинистите по стръмната снага на скалите. В момента има шест действащи манастира. Големият Метеор се издига на върха на огромна скала, висока 533 м, наречена Платилитос („плосък камък“). Манастирската църква „Преображение Господне“ е построена през XVI в. в традиционен византийски стил във формата на кръст. Вътрешността й е изненадващо светла и просторна, с отлично запазени фрески. Трапезарията, изградена през 1557 г., е с кръгла каменна маса и сводест покрив, поддържан от пет колони. Спасена е от запустение през 1960 г., когато е превърната в музей; днес в нея са изложени множество прекрасни икони и други манастирски съкровища. Панорамната гледка, която се разкрива от Големия Метеор към близките каменни кули и мамещите планински склонове, ви приканва да останете по-дълго и да разгледате района на спокойствие.

Някога тези надупчени като пчелна пита скали са били обитавани от троглодити, по-късно в тях е имало параклиси, от които днес са останали само руини.

Манастирът „Свети Стефан“, макар и най-отдалечен от пътя, е единственият, който може да се види от Каламбака. Освен това е и най-достъпният, тъй като до него може да се стигне по подвижен мост от хълма Куклиоли. Калдъръмена пътека води от тъмния сводест вход към огрян от слънцето вътрешен двор, ограден от галерии. Тук има две църкви: непретенциозната „Свети Варлаам“ от края на XVIII в. и малко мрачната „Свети Стефан“, построена през XIV в. „Русану“, или „Света Варвара“, е малък девически манастир. Разположен е върху островръх скалист колос близо до планината Пинд, с която днес е свързан чрез железен пешеходен мост. Манастирът е обсебил и последната педя земя, а горните му дървени етажи са надвиснали над шеметна пропаст.

Всички действащи манастири в Метеора събират малка входна такса. Изискванията на православната църква за облеклото се спазват строго. Забранени са блузите без ръкав и късите панталони, а жените трябва да носят поли. Някои манастири предлагат шалове и поли на входа, но не разчитайте на това. Посещението в манастирите е разрешено през цялата година, но от юли до октомври има голям наплив на туристи, а през май сякаш всички гръцки ученици идват тук на екскурзия. Хотели има в село Кастраки; от него до манастирите може да се стигне пеш. Но има и други забележителности: красивата византийска катедрала от XIII в. в Каламбака. Град Трикала, стара столица на сръбските владетели, се намира само на 22 км от Каламбака и е свързан с него чрез редовен автобусен транспорт.

Ако искате да избегнете тълпите, посетете Метеора в периода ноември-април. Макар тогава времето да е хладно и влажно, възможно е да бъдете възнаградени с дни на ясно зимно слънце от януари до средата на февруари. Тогава можете да се насладите на гледката на непристъпните манастири, необитаеми от векове, като изключим египетските лешояди и червените кани, които гнездят тук. А ако имате късмет, може да видите и царски орел — като онзи, който е пренесъл свети Атанасий до върха на Големия Метеор.

Дълбоко в планината Пинд

От скалните манастири на Метеора се разкриват дивни гледки към Тесалийската равнина и планината Пинд.

Главният път Е-92 е един от най-живописните планински маршрути в богатата на пейзажи страна и единственият проход през Пинд, който е отворен целогодишно. Той води през дълбоки клисури, обрасли в бук, дъб, кестен и ела, към девственото лоно на планината, откъдето извират пет от най-големите реки в страната. Като се изключат редките туристи, районът е почти откъснат от цивилизацията. Местното население е съхранило говора и традициите си дори и по време на османското владичество. Мецово, което се намира на около 60 км от Метеора (и фигурира в автобусния маршрут), е отстъпило под натиска на туристическия бизнес, но живописното му разположение от двете страни на дефилето предлага прекрасен изглед към планините на юг и изток.

Внушителната планина Пинд, гръбнакът на континентална Гърция, предлага възможност за излети сред девствена природа.