Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (10)

Коста Рика — раят на дивата природа

Насладете се изпепеляващи обитатели на красивата първична природа на Коста Рика — земя на вулкани и девствени гори, населявани от екзотични обитатели.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 4 015 000 души

ВАЛУТА: костарикански колон (обезценява се често)

ЕЗИЦИ: официален език е испанският, но английският е

широко разпространен.

КЛИМАТ: районите с мъгливи гори се характеризират

с твърде влажен климат: средните валежи достигат

483 см на година. Температурите в Сан Хосе рядко падат под

22°С, и то само през декември и януари.

По крайбрежието е още по-топло.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

най-малко вали в периода декември-март,

той е и най-хладният и най-добър за

наблюдение на птици.

ГЛАВНО ЛЕТИЩЕ: Сан Хосе

КАКВО ДА НОСИТЕ: спрей против насекоми,

фенерче, туристически обувки, непромокаеми

дрехи, бинокъл.

КАКВО ДА КУПИТЕ: кафе, костарикански

сувенири, сред които кожени изделия и

цветна дърворезба.

ЗДРАВЕ: маларията и треската денге

(подобна на маларията) са тревожно често

явление в някои райони.

ХРАНА И НАПИТКИ: сред популярните ястия

са сопа негра (приготвя се от черен фасул и

яйца на очи), касадо (ориз, фасул, задушено

говеждо и зеле) и тортас (тортиля с месо и

зеленчуци). Кафето е отлично.

НАСТАНЯВАНЕ: В последните години са

открити доста чудесни екохижи, особено по

западното крайбрежие.

Коста Рика.

Дълбоко в зеления покой на обвитата в изпарения гора лъч светлина огрява ярката окраска на орхидея или пеперуда. Сред експлозия от цветове и звуци от листата излита ален папагал ара. Фантастични бромелии се увиват около дърветата, извличайки влага и хранителни вещества от самия въздух. Това е Коста Рика.

Мъгливата гора на Монтеверде се слави с изключително разнообразие от насекоми и птици.

Тази малка страна е избегнала бедите, сполетели нейните съседи в Централна Америка, най-вече защото няма армия. Столицата Сан Хосе е спретнат град с 400 000 жители, който впечатлява със своята подреденост и липса на крещяща бедност.

Пазарът за плодове в Сан Хосе, столицата на Коста Рика.

„Ако Сан Салвадор или Гватемала Сити се измият — пише пътешественикът Пол Теру, — съборетините се премахнат, а хората се настанят в кокетни едноетажни къщи… мисля, че тези градове донякъде ще заприличат на Сан Хосе“. Градът е приятно място за почивка и изходен пункт за екскурзии из красивото Централно плато. Тук има хотели за всеки джоб, оживени кафенета (в които се носи наситеният аромат на костариканско кафе), привлекателна смесица от колониална и съвременна испанска архитектура. Също и безброй ресторанти, в повечето от които сервират непретенциозни ястия от Централна Америка — като гало пинто (печено на скара пилешко или друго месо с ориз и фасул).

По гръбнака на континента

В югоизточната част на страната, на пет часа път от Сан Хосе, се намира Националният парк Корковадо. Маршрутът започва от Алахуела, втория по големина град в Коста Рика, разположен под величествения димящ конус на Вулкана Поас. Оттук Панамериканската магистрала се изкачва до Кордилера де Таламанка, следвайки 300-метровия гребен на планината над стръмни каньони и обрасли в гори склонове. Гледките са невероятни: шествайки по гръбнака на континента, при ясно време може да видите едновременно и Тихия океан, и Карибско море.

После пътят се вие надолу през ниви със захарна тръстика до западащото пристанище Голфито, с изглед към залива Дулсе. Отвъд бистрите огледални води на залива се вижда полуостров Оса. Тази врязана в океана земя със заоблени хълмове и дълбоки каньони, мъгливи гори и мангрови блата, все още е откъснат, труднодостъпен район, за който спорят златотърсачи и природозащитници. За щастие около една трета от площта му — 518 кв. км — влиза в границите на Националния парк Корковадо. Обширните крайбрежни пространства и девствените гори са местообитание на много застрашени видове: ягуари, тапири и маймуни; каймани и крокодили; костенурки, които снасят яйцата си на дългите бели плажове; понякога може да се види и орелът харпия, най-голямата граблива птица в света, да се рее в небето над тях, дебнейки плячката си.

В Пуерто Хименес, главния град на полуострова, има достатъчно места за настаняване, но до него се стига с лодка от Голфито, а и пътуването от парка дотам добавя още няколко часа път с автобус или пеш, затова е по-добре да останете в самия парк, в една от туристическите хижи в Лос Патос или Сирена; има и къмпинги. Парковите служители ще ви препоръчат безопасни пътеки, по които можете да стигнете сами.

В хижите ще откриете биолози и еколози, които охотно разговарят с туристите и любителите на природата и предоставят ценна информация за животните и местообитанията им в района. Но когато поемете из резервата (след като сте се настанили в стратегически разположените хижи), ще общувате единствено с природните гледки и звуци из просторните гори и пустите плажове.

Мъгливата гора на Монтеверде

На около 100 км северно от Сан Хосе, върху билото на Кордилера де Тиларан, се намира друг резерват, забележителен не само с невероятната си дъждовна гора, но и заради уникалния социален и екологичен експеримент. Резерватът Мъгливата гора на Монтеверде е създаден от 40 квакери, които през 1950 г. напускат Феърхоуп, Алабама, в търсене на политическа и религиозна свобода — повечето от тях наскоро са излежали присъди за отказ да влязат във войската, а Коста Рика тъкмо е разпуснала армията си. Новодошлите купуват земя от местните и създават животновъдна ферма на стръмните склонове. Природозащитници, изпреварили времето си, те съхраняват част от девствената тропическа гора, за да ги пази от обилните дъждове.

Полегатите хълмове на Централна Коста Рика се спускат към низините по Карибското и Тихоокеанското крайбрежие; на юг са планините с вулканичен произход.

Днес резерватът обхваща около 104 кв. км защитена гора, но той не е изолирано явление. Въпреки отделни случаи, в които възниква конфликт на интереси, проектът е вдъхновил други местни земевладелци да съхранят гората и да прокарат пътеки сред природата. Дори извън пределите на резервата можете да се разхождате сред бананови и кафеени полета, тучни, изпъстрени с цветя пасища и загадъчни тъмни дъбрави.

До резервата се стига през град Санта Елена, на 105 км северозападно от Сан Хосе (4,5 часа път с автобус) и само на 35 км северно от Панамериканската магистрала. Тесен черен път води от Санта Елена през селото Монтеверде нагоре по планинския хълм до входа на резервата. Пътят е дълъг едва няколко километра, но е труднопроходим заради прахоляка през лятото и калните свлачища през зимата.

Гората приютява смайващо разнообразие от диви животни, сред които бляскав червен кетцал, тукан, гологуша камбанна птица, украсна чадъреста птица, застрашен тапир, маймуни, броненосци, коати и петсантиметровата златна пъстра жаба. Високите стволове на старите дървета са обвити от орхидеи и бромелии, а сред сочната зелена и дъхава нискостеблена растителност има над 200 вида папрати.

Маймуната белораменен капуцин.

Туканът и маймуната белораменен капуцин живеят в тропическите гори на Коста Рика и се хранят със зрели плодове и насекоми.

Управата на резервата е твърдо решена да не жертва уникалната природна среда заради масовия туризъм. Създадени са достатъчно удобства за посетителите, но са дискретно разположени, за да не нарушават очарованието на природата. В Монтеверде има няколко скромни, но удобни хотела, уютни кръчми и ресторанти (предлагат и вегетарианска храна), възможности за къмпингуване, магазини за сувенири и книжарници. Туристическият информационен център в резервата предлага карти на пътеките и подробни сведения за птиците и животните, които може да видите в гората; три скромни заслона позволяват да пътешествате с дни, без да напускате този вълшебен свят.

Националният парк Корковадо е дом на най-високото дърво в страната — 70-метровото сейбо.

Възможно е също да наемете кон и да яздите до близкия резерват Рио Незро, откъдето се вижда как вулканът Аренал изригва стълб дим, който през нощта се превръща в наситенооранжев, прорязван от огнени искри. Вулканът е отдалечен на не повече от 16 км, но за да стигнете до него, трябва да заобиколите ез. Аренал и да пътувате около 48 км. Може да наемете джип във Фортуна, с който да стигнете до западния склон. Гледката към клокочещата лава от ръба на кратера ще ви изпълни със страхопочитание пред суровата мощ на природата, но не бива да се изкачвате дотам без опитен водач: Аренал е действащ вулкан и определено не ви съветвам да сте наблизо, когато изригне.

Национален парк Тортугеро

В Националния парк Тортугеро, разположен на около 144 км северозападно от Лимон на карибския костарикански бряг, се намира една от последните оцелели влажни тропически гори в страната, красив девствен район, прорязан от реки и канали. Този злачен рай може да се разгледа с лодка — пътуването предлага неизчерпаеми възможности за наблюдение на дивата природа, в това число паякообразни маймуни и маймуни ревачи, крокодили, морски крави, видри и папагали ара. Най-интересни са гигантските морски костенурки, които гнездят по великолепните плажове. Много от хижите в този район предлагат специални маршрути, включващи посещение на местата за гнездене на тези прекрасни създания, които са били на изчезване само преди 30 години. От четирите вида, обитаващи района, най-често срещана е зелената костенурка, а най-впечатляваща — гигантската кожеста костенурка, която достига 2 м дължина.

Канал свързва Тортугеро с разположения на север от него Национален биорезерват Бара дел Колорадо. Резерватът обхваща обширни влажни тропически гори и мочурища, до които може да се стигне само с лодка по мрежа от водни пътища, обградени от палми рафия. Над Върховете на дърветата се носят големи щъркели жабиру, ехтят крясъците на папагали ара, а върху калните брегове се припичат крокодили и каймани.

С Пуерто Виехо разполага с едни от чудесните плажове по Карибското крайбрежие, които си струва да посетите.