Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (27)

Крепостите на кръстоносците в Сирия

Недосегаеми за враговете и дори за времето, непристъпните крепости на кръстоносците продължават да бдят над долините и планините на Западна Сирия и до днес, седем века след изоставянето им.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ЕЗИЦИ: официалният език е арабски, но френски и

английски се говорят масово.

ВАЛУТА: сирийска лира

КЛИМАТ: лятото е много горещо (29°С);

в средата на зимата обикновено е хладно

и влажно, около 10°С.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през пролетта и есента

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Дамаск и Халеб

КАКВО ДА КУПИТЕ: килими, бижута, месингови и медни изделия.

КАКВО ДА НОСИТЕ: джобно фенерче, спрей против насекоми.

ВАЖНО: Туристи с израелска виза в паспортите не се допускат в Сирия.

Онези, които възнамеряват да посетят и двете държави, е добре да носят два

паспорта. Преди тръгване не забравяйте да проверите каква е политическата

обстановка в този нестабилен регион.

Сирия.

През 1909 г. един млад студент от Оксфорд поема към Палестина и Сирия, за да проучи крепостите на кръстоносците. Запленен от романтиката на историята, той изминава повече от 1600 км пеш в горещото лято, а през 1936 г. наблюденията му са публикувани в книгата „Крепостите на кръстоносците“. Нейният автор обаче — Томас Едуард Лорънс — вече е придобил съвсем различна слава под името Лорънс Арабски.

Днес може да разгледате по-големите крепости, без да нарушите съществено обичайния си комфорт: специализирани туроператори организират екскурзии с обучени гидове. Дори ако предпочитате да ги разгледате сами, няма нужда да ходите пеш: може да вземете автобус от центъра на Дамаск, Хомс, Хама и Латакия. Ако се нуждаете от още по-голяма свобода, най-добре е да наемете кола в столицата Дамаск. Никоя от крепостите не е отдалечена на повече от ден път от населено място и все пак всички са достатъчно усамотени, за да превърнат посещението ви в откривателско приключение.

Стражи сред равнините

Крепостите са разположени в края на плодородните сирийски равнини между планината Ансария и средиземноморския бряг. Тук природата е изненадващо красива, много различна от суровата пустиня във вътрешността. Ако не сте избрали да пътешествате в средата на лятото, ще се наслаждавате на зелени хълмове (обрасли в диви анемони през пролетта), цитрусови градини, маслинови насаждения и дъбови и борови горички на фона на планински вериги на изток и Средиземно море на запад.

Крак де Шевалие е една от най-добре запазените средновековни крепости в света, свидетелство за непоколебимостта на монасите кръстоносци да устоят пред врага.

На 65 км западно от промишления град Хомс е разположена най-голямата от всички крепости на кръстоносците — Крак де Шевалие (Калаат ал Хосн), която е почти непокътната от времето. Докато напредвате през хълмистия пейзаж, пред вас постепенно се откриват масивните стени на крепостта, разположена на хълм, висок 670 м. Лорънс описва замъка като „най-прекрасния на света“. Това обаче не са романтични руини, а военна крепост, която е изпълнявала конкретни задачи. Просторните равнини наоколо не са давали шанс на нападателя да се скрие от безмилостния отбранителен огън. За първи път използвана от кръстоносците през 1110 г., Крак де Шевалие е предадена на рицарите хоспиталиери — военен монашески орден, създаден по време на кръстоносните походи. Хоспиталиерите отговаряли за повечето от съществуващите укрепления. Защитена от два концентрични пръстена от стени и кули, с ров между тях, издълбан в скалата, крепостта устоява на опитите на великия султан Саладин да я завземе през 1188 г. и пада едва през 1271 г. Готическият параклис и главната зала с изящен портик във вътрешния пръстен са истинска наслада за сетивата сред суровия аскетизъм на крепостта.

Крепостта Шател Блан в Сафита е пример за проникването на готическия стил в Близкия изток.

От крепостния вал на Крак де Шевалие може да видите (ако не е твърде мъгливо) високата бяла крепост Шател Блан, отдалечена на 24 км в северозападна посока. Издигнато на хълм сред овощни градини и маслинови горички, това укрепление е построено през 1112 г., но е дело предимно на тамплиерите — друг Военен монашески орден от началото на XII в. Външните стени са почти изчезнали и днес село Сафита постепенно завладява крепостта. То е приятно място за отдих (надморската му височина го прави доста хладно дори през лятото) със стари каменни къщи около вътрешни дворове с градини.

Последното укрепление на кръстоносците

На 30 км от Сафита се намира Тартус — привлекателно старо пристанище на Средиземно море, чиито улици с ниски каменни къщи почти не са се променили от времето на кръстоносните походи, когато градът се е наричал Тортоза. Вечер местните жители се разхождат по крайбрежния булевард или играят на дама и пушат наргиле в многобройните кафенета. Няколкото удобни хотела допълват приятните впечатления от Тартус.

На брега може да се види крепостта на кръстоносците, но най-голямата забележителност от онази епоха е катедралата „Света Богородица“. Построена през 1123 г., по-късно тя е възстановена от тамплиерите след плячкосването й от Саладин. Солидните стени, напомнящи крепост, крият изящен готически интериор, достоен за френски град. Близо до брега се намира остров Арвад — последната крепост на кръстоносците, удържана от тях до 1302 г. Многобройни лодки кръстосват между брега и острова; сред витите му алеи, пълни с кафенета и опнати рибарски мрежи, са руините на две цитадели: едната тамплиерска, другата — мюсюлманска.

Замъкът Маркаб е построен върху вулканичен хълм, от който е добит базалтът — основен строителен материал за стените му.

Около 38 км северно от Тартус, малко преди град Банияс, се издига мрачната грамада на угаснал вулкан, върху който е разположена рицарската крепост Маргат (Калаат Маркаб), построена от черен базалт, добит от самия вулкан. Триъгълната куртина и кръглото укрепление са изградени от хоспиталиерите, които са превзели крепостта през 1186 г. Главната зала днес е в руини, но параклисът с изящни готически сводове е напълно запазен.

Главната крепост в Калаат Саладин е надежден щит срещу нашественици.

Пътят, лъкатушещ през стръмни дефилета, води на север до крепостта Саон, разположена на тесен хребет между две клисури. От 1957 г. крепостта носи името Калаат Саладин — в чест на своя завоевател. От първото укрепление, издигнато от византийците, днес са останали само руини. Около 1120 г. Саон е превзета от кръстоносците, които изграждат солидни фортификационни съоръжения. Крепостта е разделена на две зони: добре защитена вътрешна част и внушителни укрепления. Защитният ров е издълбан в твърда скала; една от забележителностите на крепостта е 28-метровата кула, свързана с подвижен мост. До Калаат Саладин се стига най-удобно с такси от Латакия — главно пристанище на Сирия и курортен център, който представлява добра изходна база за разглеждане на околността. По римско Време градът се е наричал Лаодикея ад Маре — от тази епоха са оцелели триумфална арка и руините от храма на Бакхус.

Цитаделата от XIII В. в Халеб е сред най-добрите образци на ислямската фортификационна архитектура, съчетаваща солидност и елегантност.

За да добиете представа за могъществото и блясъка на ислямските противници на кръстоносците, може да завършите пътуването си с престой в Халеб (Алепо), 160 км на север. По време на кръстоносните походи градът е бил един от най-големите в мюсюлманския свят; днес е значим търговски и промишлен център. Солидната цитадела, издигната от Ал Захир Гази, син на Саладин, е забележителен образец на ислямската архитектура. Старият квартал в града включва много забележителности, сред които доста стари джамии, добре запазени хамами (бани) и ханове. Вероятно най-интересен ще ви се стори старият сук (пазар): около 16 км тесни безистени, пълни със сергии, в които кипи оживена търговия и където може да демонстрирате уменията си да се пазарите. Когато се уморите, може да посетите някое от малките ресторантчета, сервиращи маслини и кебап, които е добре да полеете с местната анасонова напитка уд, напомняща френското перно. Бирата също не е лоша, но виното се харесва от малцина.

Кръстоносците вярвали искрено, че освобождават християнски територии от „неверниците“, за което свидетелстват църкви като „Свети Симеон“ край Халеб.