Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (23)

Ренесансова Италия

Италия — земя с цвят на сурова умбра и изпечена сиена, на заоблени хълмове, обрасли със стройни кипариси — винаги е била рай за художниците, център на културата и извор на наслада за гастронома.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: средиземноморски; дълго горещо лято и мека зима.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: април-юни и

септември-октомври, когато времето е много приятно и

няма толкова туристи.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: летището „Америго Веспучи“ във

Флоренция предлага връзка с други италиански и няколко

европейски града. Летището „Галилео Галилей“ в Пиза, 75 км

западно от Флоренция, се използва за международни полети.

До летището на Перуджа (за вътрешни и международни

чартърни полети през лятото) може да се стигне от

международното летище в Милано.

КАКВО ДА КУПИТЕ: кожени изделия, антики, дрехи, бижута.

ХРАНА И НАПИТКИ: регионът е прочут с превъзходната си

кухня, по-специално с месните ястия, зехтина и отличното вино.

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ: Агенция за туризъм във Флоренция,

Azienda Promozione Turistica, Via Manzoni 19, 1–50121 Firenze;

тел.: +39 (055) 23320

www.firenzeturismo.it

Туристически агенции в Перуджа, Асизи, Губио, Тоди и

Сполето; Azienda Promozione Turistica, Via Mazzini 21, 1–06100

Perugia; тел.: +39 (075) 575951

www.umbria-turismo.it

Ренесансова Италия.

Кипариси и пинии се открояват на фона на яркосиньо небе. В долината стара ферма с покрив от червени керемиди е превърната в хотел, чийто плувен басейн проблясва примамливо. В далечината, сред лозя и маслинови горички, се издигат кулите на малко градче. Красивият пейзаж на Тоскана и Умбрия, търпеливо моделиран от хилядолетното съжителство на човека с природата, те кара да забравиш, че кацналите върху очарователни хълмове и пръснати из долината градчета някога са били урбанистични центрове на най-голямата културна революция в историята на човечеството — Ренесанса.

Опитайте местните вина Кианти и Брунело ди Монталчино, както и прочутия сладкиш панфорте, които ще придадат незабравим вкус на вашето италианско пътешествие.

Ако искате да добиете представа за мащабите на тази революция, трябва да посетите галерия „Уфици“ във Флоренция. Спрете пред творбата на Джентиле да Фабриано „Поклонението на влъхвите“ (1423 г.) с нейните величествени статични фигури, плоска перспектива и разточително използване на варак. После отидете на другия бряг на реката, влезте в църквата „Санта Мария дел Кармине“ и разгледайте фреската на Мазачо „Изгонването от рая“ с голите Адам и Ева, рисувани само четири години по-късно. Това не е замяна на един художествен стил с друг, а радикална промяна в светогледа, в начина, по който ренесансовият човек възприема света и своето място в него. Неслучайно революционната „научна перспектива“ е дело на двама флорентинци: Леон Алберти (1404–1472 г.) и Филипо Брунелески (1377–1446 г.); неслучайно именно флорентинският философ Николо Макиавели (1469–1527 г.) е формулирал с елегантна откровеност бруталните принципи на „реалната политика“ в своята книга „Владетелят“. Изграждането на модерния свят започва още през флорентинския ренесанс.

Флоренция е разположена на р. Арно, между хълмовете на Кианти на юг и Фйиезоле на север. Нейният възход започва през 1115 г., когато става република. Въпреки кървавите вътрешни конфликти, Флоренция постепенно се превръща в най-могъщия град в Тоскана. През 1434 г. представящите се за републиканци Медичи завземат властта, флорентинците губят политическа свобода, но печелят стабилност и благодатни условия за развитие на изкуството. Медичите са изключителни меценати — може би най-значимите в историята — и скоро културните постижения превръщат Флоренция в новата Атина. Това не е празнословно сравнение: Медичите привличат най-напредничавите художници и архитекти на своето време, сред които Ботичели (1445–1510 г.) и Микеланджело (1475–1564 г.), който е погребан в църквата „Санта Кроче“.

Ако се изкачите на някой хълм с изглед към Флоренция — на Фиезоле, с неговите красиви вили, или на Сан Миниато, с църквата в романски стил, — ще видите града да се разстила пред вас почти както го е видял преди 500 години Леонардо да Винчи, друг прочут флорентинец. Сред градския пейзаж се откроява огромният червен купол, с който през XV В. Брунелески коронова катедралата „Санта Мария дел Фиоре“, облицована със зелен и бял мрамор.

Старите градове в Тоскана и Умбрия са крепости, издигнати върху хълмове. Катедралата в древната крепост на историческото градче Сан Миниато е увенчана с кула, построена от император Фридрих II Хохенщауфен през XIII в., когато селището е било аванпост на Свещената Римска империя.

Сърцето на Ренесанса

Флоренция е компактен град и до всичките й по-известни забележителности може да се стигне пеш — за щастие достъпът на коли до тесните улици на средновековния център е забранен. В това малко пространство са разположени едни от най-великите шедьоври на изкуството в света. Южно от „Санта Мария дел Фиоре“ се намира Пиаца дела Синьория, оградена в единия край от готическите сводове на Лоджията, където се съхранява „Персей с главата на Медуза“ на Бенвенуто Челини (1500–1571 г.), а в другия — от Палацо Векио, средновековна крепост с 91-метрова кула. Пред нея се издига героичната статуя на Давид на Микеланджело (всъщност се е издигала, тъй като оригиналът е преместен в галерията на Академията и на негово място е поставено копие). „Уфици“ е една от най-големите галерии в света: сред шедьоврите, изложени в нея, са „Раждането на Венера“ и „Пролет“ на Ботичели, които изглеждат толкова познати, сякаш са образи от собственото ни подсъзнание. В разгара на сезона „Уфици“ гъмжи от посетители, затова е препоръчително да си купите билети предварително.

Понте Векио — мостът над р. Арно във Флоренция, е построен през 1345 г., но бижутерийните магазинчета датират от XVI в. Днес все още може да се полюбувате на покрития коридор на моста, изграден при управлението на Медичите.

Покрит коридор свързва „Уфици“ с Понте Векио — мост от XIV в., който все още е запазил своите галерии с магазини. Според легендата, великият поет Данте зърнал своята любима Беатриче тъкмо на този мост. Ако при залез-слънце застанете на моста да се полюбувате на лодките по спокойните води на р. Арно, която се носи величествено покрай дворците и под изящните ренесансови арки на моста Санта Тринита — бомбардиран по време на Втората световна война, но възстановен с много любов, — историята за срещата на Данте и Беатриче ще ви се стори напълно правдоподобна. В никакъв случай не пропускайте статуите на Микеланджело в изградената по негов проект Нова сакристия (Капела Медичи) в църквата „Сан Лоренцо“. Тези полегнали, почти голи фигури, символизиращи Зората, Здрача, Деня и Нощта, излъчващи трагично благородство, нямат почти нищо общо с принцовете Медичи. След толкова много шедьоври на изкуството опитайте и отличните пици. Флоренция с право се гордее с кухнята си: прочутият тоскански зехтин и пресните подправки и зеленчуци придават характерен вкус на местните ястия. Най-добрата местна шунка е от месото на диво прасе; овчето сирене Pecorino е друг широко известен деликатес; лекото червено кианти и тежкото Vino Nobile di Montepulciano са еднакво популярни.

Най-големият съперник на Флоренция — Сиена, се намира на 54 км южно от нея. Градът има изключително добре запазен и забранен за автомобили център. Дори и до днес животът В Сиена е съхранил средновековните си традиции: градът е разделен на 17 contrade (квартала) и всички сватби, кръщенета и погребения на жителите на съответната contrada се извършват само в нея. Съперничеството между двата града е силно и достига кулминацията си по време на ежегодните конни състезания, които се провеждат на 2 юли и 16 август на главния градски площад.

Изглед от Кампо, главния площад на Сиена, с Палацо Публико; изящната и внушителна кула е висока 97 м.

Площадът, наричан Кампо, представлява огромен павиран овал, ограден от достолепни тухлени сгради. Най-впечатляващ е готическият Палацо Публико (Градски съвет), построен през XIV В., който е увенчан с кула, висока 97 м. През XIV В. жителите на града се заели да реконструират своята катедрала и да построят нов неф. Но градът внезапно обеднял и строежът останал незавършен; днес недоизградените сводове на нефа, украсен с ивици бял и тъмнозелен мрамор, наподобяват огромен скелет на кит.

Типичен тоскански пейзаж от Вал д’Орча, близо до Баньо Виньони (южно от Сиена): меки, заоблени хълмове, украсени със стройни кипариси.

Градовете на Умбрия

Градовете Флоренция и Сиена са свързани с удобен железопътен транспорт, но е по-добре да разгледате околността с автомобил. Сред маслиновите горички на запад от Сиена се извисяват средновековните кули на Сан Джиминяно. На изток се простира Умбрия — район, който е по-красив дори и от Тоскана. На югоизток е Асизи, градът на свети Франциск, които пострада силно от земетресението през 1997 г.

Колкото по̀ на изток пътувате, толкова по-планински става пейзажът: наближавате Апенините. Дълбоките снегове често откъсват планинските села през зимата, а обилните пролетни и есенни дъждове държат туристите на разстояние. Град Губио се е вкопчил упорито в своята обветрена скала, както векове наред е бил вкопчен в свободата си. Към главния площад се изкачват стръмни улици, а сградата на кметството от XIV в. е надвиснала над една урва. На около 40 км северно от Губио, на върха на един хълм се намира градчето Урбино. Сред букета от Великолепни ренесансови църкви се извисяват кулите близнаци на Палацо Дукале — резиденция на династията Монтефелтро, перла от Ранния ренесанс, където е израснал Великият художник Рафаело (1483–1520 г.). Палацо Дукале е един от най-блестящите ренесансови дворци, център на оживен културен живот, чиято атмосфера се усеща и до днес. Около 1476 г. Пиеро дела Франческа нарисувал портретите на херцога Федериго да Монтефелтро и съпругата му (днес картините са изложени в „Уфици“, Флоренция). Строгият, проницателен политик и херцогинята сякаш гледат един към друг през рамките на картините, изобразени на фона на далечни хълмове и равнини.