Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (33)

Исландия

Страна, прочута с горещите си извори и легендите за „невидимия народ“.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 300000 души

ПЛОЩ: 103 000 кв. км

ВАЛУТА: исландска крона. Пътнически чекове, кредитни

и дебитни карти се приемат навсякъде на острова.

ЕЗИЦИ: исландски; английският се говори масово.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през лятото,

когато дните са безкрайни (Исландия е разположена южно от

Северната полярна окръжност, затова тук не се наблюдава

истинско среднощно слънце) и когато ще разполагате с

най-благоприятни възможности за настаняване и транспорт.

Зимните спортове и възможността да наблюдавате

Северното сияние компенсират по-малкото услуги

през зимния сезон, но трябва да имате предвид, че

туристическите пътеки, къмпингите и много от второстепенните

пътища са затворени или практически неизползваеми.

КЛИМАТ: Исландия има умерен океански климат с хладни

лета и студени зими. Времето е променливо, с внезапни дъждовни бури.

КАКВО ДА НОСИТЕ: топло непромокаемо облекло,

спрей против насекоми.

ЛЕТИЩА: Рейкявик е най-голямото международно летище,

със седем дневни полета до Акурейри.

БАКШИШ: включен е в цената на услугите,

но може да благодарите допълнително за отличното обслужване.

НАСТАНЯВАНЕ: настаняването е скъпо навсякъде на острова.

Направете предварителна резервация за Рейкявик и

ез. Мивахтън през активния туристически сезон.

Исландия

Исландия е необикновена, вълнуваща земя, където огънят и ледът продължават да водят титанична война. Островът е гореща геоложка зона, тъй като е разположен върху Средноатлантическия хребет, където се срещат Евразийската и Северноамериканската континентална плоча. От горещите избори се издига пара, бълбукат кални езера, изригват гейзери. Въздухът е изключително чист, затова цветовете изглеждат наситени и разстоянията се преценят трудно. Исландия е заселена преди малко повече от хилядолетие, а броят на жителите й и днес не е голям: усамотените водопади и каньони, горещите извори и лавовите полета ви предоставят възможност да наблюдавате уникални пейзажи.

Рейкявик и „Златният кръг“

Рейкявик — най-северната столица на света, е прочут с белите си нощи.

Рейкявик, най-северната столица на Европа, се намира на полуостров Селтяртнартнес в югозападната част на страната. Той е спретнат, тих град, с бели дървени сгради и скромни църкви, пъстри магазини и зелени паркове. Сърцето на Рейкявик е Старият град, където няколко музея, сред които Националният музей и Националният център за културно наследство, предлагат любопитен поглед върху историята и културата на Исландия. Напоследък расте славата на нощния живот в Рейкявик, макар че по-претенциозните жители на големите градове навярно ще останат разочаровани от прехвалените барове и клубове, като се изключи периодът на белите нощи през лятото.

Но къпането в термалните басейни — изконна исландска традиция, със сигурност ще хареса и на най-капризния градски жител. С най-голяма известност се ползва Синята лагуна — комплекс от геотермални басейни със сюрреалистични стени в лавово поле, — която се намира в покрайнините на града. Столицата е страхотно място и за запознаване с традиционната исландска кухня тораматур. Тя се предлага по време на древния норвежки месец тори (януари и февруари). Пикантните специалитети — овнешки тестиси, мариновано месо от акула и желирана овнешка глава — определено имат по-добър вкус, отколкото мирис.

На изток от Рейкявик се намират три природни и исторически забележителности. Екскурзията „Златният кръг“ (с изходна точка столицата) със сигурност е най-популярният маршрут, включващ най-големия гейзер в Исландия, най-големия водопад и един от най-старите парламенти в света. Гейсир — големият горещ избор, дал името на този природен феномен, бездейства от десетилетия, но разположеният наблизо Строхкюр изхвърля висока струя вода на всеки десет минути. Пътеките се вият между разноцветни бълбукащи кални басейни, над които се носят серни изпарения.

Мощният гейзер Строхкюр изригва приблизително на всеки 10 минути пред очите на възторжените зрители.

През 930 г. край бреговете на ез. Тингватлавахтън в Исландия е създаден първият парламент — Алтинг, който продължава да работи там до 1798 г. Именно край това езеро през 1944 г. Исландия е обявена за независима република. Днес светинята влиза в границите на Националния парк Тингветлир. Призрачните равнини с вкаменена лава отстъпват на огромни земни пукнатини и каньони — разломните линии, където се събират Евразийската и Северноамериканската континентална плоча. Водопадите са навсякъде из острова, но никой не е толкова впечатляващ, колкото Гютълфос, чиито мощни струи се спускат с грохот над гладки скали от черна лава, с проблясваща сред водните пръски дъга.

Дивият север

Вратата към дивия север е Акурейри — оживено градче с население 15 000 души, разположено край най-дългия фиорд на Исландия — Ейяфьордюр. Високите хребети отстъпват на тучни пасища, из които могат да се видят исландски понита с дълга козина, които все още се използват за прибиране на овцете през есента. Районът предлага най-добрите ски условия в Исландия — с малко повече късмет може да видите как Северното сияние украсява небето, докато се спускате по склоновете край Хлидарфятъл. На изток, над кипящите води на друг красив исландски водопад, се образува прекрасна двойна дъга.

Легендите разказват, че преди хилядолетие, когато исландците приели християнството, местният владетел захвърлил езическите идоли в Годафос (Водопада на боговете). Хюсавик, разположен на залива Скяулфанди, на около час път от Акурейри, е най-големият център за наблюдение на китове в Исландия. Някои от видовете, които се срещат тук, са застрашени от изчезване, в това число и синият кит, който е най-големият бозайник, обитавал Земята. Издуханата от него струя вода достига 12–15 м височина и може да се види на километри.

Елате през лятото, за да видите призрачното сияние на среднощното исландско слънце в северната част на острова.

Пътят към природния рай на ез. Мивахтън, 50 км южно от Хюсавик, минава през зелена равна земя, която постепенно отстъпва на сюрреалистична панорама от вулканични хълмове и лавови полета. Дълбокото синьо езеро е осеяно с островчета, а в далечината се очертават контурите на страховити кратери. Добре е да знаете, че въпреки спокойната си красота Мивахтън, чието название означава Езерото на мушиците, напълно заслужава името си. И все пак тези досадни малки насекоми осигуряват храна за смайващо многообразна птича фауна, сред която само патиците са петнайсет вида.

Рейкяхлид, разположен на североизточния бряг на Мивахтън, е в сянката на кратера Хверфетъл и е добра изходна база за разглеждане на призрачния лунен пейзаж, който се простира отвъд езерото. В Димуборгир (името означава „черни замъци“) странни колони и скали от лава са застинали в причудливи форми, каквито няма да видите никъде другаде по света. Мрачното безлюдно лавово поле Елдхрьойн се е използвало като тренировъчна площадка за екипажа на „Аполо-11“ през 60-те години на XX в. На запад от езерото черен път води към Хвераветлир — долина на горещи извори, притисната между два ледника, където сред бълбукаща повърхност се вият сигурни туристически пътеки.

На североизток от ез. Мивахтън ледниковата река Йокулсау ау Фьотлум се е врязала в планините, образувайки живописни каньони с многобройни водопади. Западният бряг на реката влиза в границите на Националния парк Йокулсаурглюфур, който изглежда напълно откъснат от света и притежава своеобразна приказна красота. В южната част на парка се намира впечатляващият водопад Дехтифос, един от най-големите в Европа. Водопадът Селфос, 10 км нагоре по течението, е висок едва 10 м, но множеството сребристи струи, на които се разделя, имат вълшебно действие върху наблюдателя. В сърцето на парка се намира внушителният каньон Йокулсаурглюфур, който образува гигантски прорез във вулканичните скали с дължина 25 км.

Малко природни пейзажи могат да съперничат на вълшебната красота на Националния парк Йокулсаурглюфур.

На север каньонът се разширява и образува зелена долина, която се отличава със сурова красота: острите скали са осеяни с пещери, най-вече при Хльоудархклехтар, чието име буквално означава Скалата на ехото. Това е прекрасно място за пешеходен туризъм или за разходка с кон; управата на парка е осигурила достатъчно удобни къмпинги.

Призрачният, „отвъден“ пейзаж на Исландия е родил легенди за елфи, тролове и други вълшебни създания.

„Невидимият народ“

Почти половината от населението на Исландия (а според някои анкети значително повече!) вярва в хюлдуфолк („скрития народ“) — елфи, феи, тролове, гномове и други вълшебни създания, които също като нас населяват земята. Съществува дори Елфическо училище, ръководено от брата на известен политик. Медиите често биват въвличани в спорове за строителни проекти, които представляват заплаха за хюлдуфолк. Има случаи, когато големи магистрали и молове променят местоположението си, за да не навлязат в неприкосновена територия.