Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (29)

Хебридски острови

Отвъд ветровитите брегове на този див и слабо населен архипелаг чак до Америка се простира единствено необятната шир на Атлантическия океан.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 26 000 души

ВАЛУТА: британска лира

КЛИМАТ: умерен морски; температурата рядко пада

под нулата, но очаквайте дъжд, мъгла и много силни ветрове

през цялата година.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

пролетта, лятото и есента; през есента багрите са невероятни.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА:

Глазгоу, Сторноуей. Има и полети от Глазгоу до Бенбекула и Бара.

КАКВО ДА НОСИТЕ: спрей против насекоми, непромокаеми дрехи,

туристически обувки.

КАКВО ДА КУПИТЕ: туид от Харис, малцово шотландско уиски

местно производство.

НАСТАНЯВАНЕ: нощувка със закуска на разумни цени;

обстановката е скромна, но леглата са удобни, а богатата

шотландска закуска включва бекон, яйца и пушена херинга.

Хебридски острови.

Невероятно, но дори в гъстонаселена държава като Великобритания има пусти и откъснати от света райони. На Външните Хебриди — островна дъга в Северния Атлантически океан с дължина 208 км, отделена от Шотландия чрез протока Минч, човек се чувства толкова далеч от Лондон, колкото от Женева или Франкфурт, при това не само в географски, а и в културен смисъл, тъй като тук още се говори древният келтски език.

Може да се настаните в някоя усамотена селска ферма и да се насладите на абсолютен покой. Докато се разхождате из пустите плажове в ефирната светлина на безкрайните летни вечери, може да изминете километри, без да чуете друго, освен птичи крясък и лай на тюлени. В мъглива, безлунна нощ тук е тъмно като в рог; при ясно време небето е осеяно със звезди и може да наблюдавате призрачния танц на Северното сияние по небесния свод.

С ферибот през Минч

Главната изходна точка за Хебридските острови е Улапул (Алапул) В областта Рос и Кромарти. Живописното рибарско селище, построено през XVIII в., е разположено край залива Лох Брум, сред обрасли в пирен хълмове.

Улапул е главният изходен пункт за пътуване с ферибот до Външните Хебридски острови.

Не се изненадвайте, ако видите табели на руски език: руски кораби фабрики идват да купуват улова на местните рибари. Тук има прилични хотели, добри рибни ресторанти и уютни пъбове (кръчми). Добре е да се възползвате, защото в градовете и селата на Хебридите цари строг ред. Заради пуританския морал на Презвитерианската шотландска църква, чието влияние е твърде осезателно, броят на кръчмите е ограничен, а в неделя всичко е затворено.

Фериботът пресича протока Минч по маршрута Улапул-Сторноуей. Над неспокойните води непрестанно се носи острият крясък на чайките.

Риболовът е основно препитание във Външните Хебриди; този пресен омар скоро ще се озове в някой от отличните рибни ресторанти в Улапул.

Сторноуей е разположен на източния бряг на най-големия и най-северния от Външните Хебридски острови (т.нар. Дълги острови), който е разделен на две части: Люис и Харис. С население от 8000 души Сторноуей е най-големият град на Външните Хебриди. Единственият стар хотел е съхранил следи от някогашното си Викторианско достолепие, но още по-изненадващи са ресторантите тандури, предлагащи азиатска кухня — тук живеят пакистанци, говорещи келтски. Местните гастрономически удоволствия се ограничават до морски дарове, обикновено съвсем пресни и с отлично качество, и специалитета на о. Люис — варен бял рибояд (морска птица) с картофи.

До всички острови има фериботна връзка; на сушата — автобусен транспорт. Не очаквайте обаче да пристигнете бързо: автобусите са редки и дори да наемете кола В Сторноуей, силно разчленената брегова линия ще удължи пътуването ви.

На 40 км от Сторноуей се намира най-северната точка на острова — суровите стръмни скали на Бът ъф Люис, познато име за всеки, който слуша метеорологичните радиопрогнози на Би Би Си.

На запад, в близост до крайбрежния път, е разположен един от най-внушителните праисторически паметници в Европа — Пръстенът на Каланиш. Мегалитното съоръжение се състои от около 50 камъка, издигнати между 3000 и 1500 г. пр.Хр., с култово предназначение. В центъра се намира гробница, която вероятно е била изградена векове, а може би и хилядолетие по-късно. Около нея са разположени 13-те най-високи каменни блока от сив гнайс. Харис започва на мястото, където Лох Сийфорт — фиорд, неотстъпващ по великолепие на скандинавските — се врязва дълбоко в острова от изток. Северен Харис е със суров планински релеф. Тесен провлак свързва главното пристанище Тарбърт с пустия и каменист във вътрешността Южен Харис, чийто източен бряг е приютил рибарски селца като Кайлс Стокиниш и Ардвей. Заливът е дълбоко врязан в сушата и пътят по източното крайбрежие толкова лъкатуши, че може да се наложи да преспите в споменатите селища. Из западните брегове на Южен Харис, където се редуват плажове и тревисти дюни, брулени от атлантическите ветрове, е възможно да вървите цял ден, без да срещнете жива душа. През лятото островът се покрива с килим от диви цветя, чийто аромат е толкова силен, че в миналото корабите са го ползвали за ориентир.

През лятото уханието на цветята на о. Харис е толкова силно, че в миналото корабите са го ползвали за ориентир.

Врата към Юга

От Тарбърт или Ливърбърг (в Южен Харис) фериботът ще ви отведе до остров Северен Уист — врата към южната част на Хебридската верига. Слабо населени и притежаващи дива красота, Северен Уист, Бенбекула и Южен Уист са свързани с път, построен върху дига. Между дългите, осеяни с мидени черупки плажове в атлантическата част на островите и лабиринта от стръмни скали, островчета и заливи на изток, се издигат живописни върхове — като Бен Хор в Южен Уист.

От Южен Уист вземете ферибота до Бара — покрит с дюни остров, дълъг едва 13 км, чиято девствена красота е застрашена от растящия брой туристи и наличието на малко летище на брега. Старото пристанище в Касълбей, в южната част на Бара, е врата към най-южните и най-диви острови на архипелага — Мингулей, Бърнърей и Пабей, стопанисвани от фонда за опазване на националното наследство. Пейзажът е суров и пуст; над голите зъбери, връхлитани от вълните на бурния Атлантически океан, се реят чайки и кайри, гнездящи във всяка скална пукнатина.

Остров в облаците

Фарът в Нийст Пойнт (о. Скай) бди на поста си върху високите отвесни скали южно от Лох Дънвиган.

Фериботна връзка от Тарбърт в Харис или от Лохмади в Северен Уист има и към Скай — най-големия от Вътрешните Хебриди. Скай — на старонорвежки „остров в облаците“ — е място на вълшебни контрасти: щом мъглата се вдигне, пред погледа се разкриват обрасли в пирен хълмове, тучни долини и живописни върхове. Макар островът да е дълъг едва 100 км, бреговата му линия е толкова силно нарязана, че трябва да изминете почти 1600 км, за да го обиколите. В крайбрежните води плуват делфини, косатки и акули, в небето патрулират морски орли.

Риболов край о. Скай, най-големия остров от Вътрешните Хебриди.

Независимо дали идвате от Тарбърт или Лохмади, крайната дестинация е Уиг — малко пристанище, оградено от остри скали, на полуостров Тротърниш, в северната част на Скай. Тук се издига връх Стор — гигантска грамада от скални зъбери, образувани от втвърдена лава. Най-високата скала, наречена Стареца (50 м), е толкова стръмна, че е била изкачена едва през 1955 г. В срещуположния край на полуострова, сред мъглата и облаците от морски пръски, се издига друга група базалтови скали — Куиранг.

Портрий, единственият по-голям град на острова, се е сгушил под стръмни скали на мястото, където полуостров Тротърниш преминава в централната част на Скай. Живописното пристанище, изградено през XVIII в., е изпълнено с рибарски лодки и корабчета в ярки цветове. Градът разполага с много хотели, предлагащи нощувка със закуска, което го превръща в добра изходна база за разходки из острова. Оттук пътят се вие на юг към Бродфорд и Кулин Хилс (Кулинс) — хребети, извисяващи се в южната част на острова. Докато пътувате на запад, „червените“ Кулинс — верига от гранитни хълмове, отстъпват пред още по-внушителните „черни“ Кулинс. Огромните тъмни възвишения, чиито върхове достигат 900 м височина и често са покрити със сняг, образуват плътен и внушителен пръстен около езерото Лох Коришк.

От Бродфорд пътят продължава към селото Кайлакин, свързано с шотландския бряг чрез нов, все още дискутиран мост. Ако това не е достатъчно вълнуващ завършек на хебридската ви одисея, може да се върнете в Шотландия с ферибота от Кайлъри, на 6 км от Бродфорд.