Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (21)

Най-забележителното от Прованс

В Прованс, любима provincia на Древен Рим, се намират едни от най-забележителните антични останки в Западна Европа, както и две живописни кътчета, съхранили природното си очарование: Камарг и проломът на река Вердон.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

КЛИМАТ: средиземноморски; 28°C през юли и август;

сняг във вътрешността на региона през зимата,

навсякъде другаде са възможни обилни дъждове.

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: от октомври до юни

(за да избегнете най-големите тълпи)

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Марсилия и Тулон

КАКВО ДА КУПИТЕ: парфюми, вино, santons

(коледни статуетки), продукти с лавандула.

ТРАНСПОРТ: големите градове са свързани с

железопътни линии; между по-малките градчета пътуват автобуси.

За по-отдалечените райони наемете кола. Избягвайте да пътувате с

местни шофьори, защото те не се притесняват да вземат острите

планински завои с над 100 км/ч.

Прованс.

Прованс е чувствена земя с ярки багри, упойващи ухания и красиви пейзажи. Тя се простира от равната, открита за ветровете област Камарг на запад до скалистия варовиков каньон на р. Вердон в подножието на Алпите.

Тук светлина сякаш има особени свойства, които придават дълбочина на багрите — от богатите нюанси на охра и тъмнозелено до яркожълтите слънчогледи и лилавата култивирана лавандула. Хълмовете ухаят на провансалски ароматни треви и неслучайно центърът на френската търговия с парфюми е провансалският град Грас. Сред скалисти възвишения и лозя се гушат средновековни градове, където старци играят на кегли и пият пастис (анасонова напитка) под чинарите. Изложена на палещото лятно слънце и свирепия мистрал, който брули долината на р. Рона, Прованс е любимо място за хора, чийто хедонизъм се подхранва от живота сред сурова природа. Вината в района не са прочути (grands vins), а сладки, с богат плодов аромат, а популярните местни ястия — bouillabaisse (рибена чорба), ratatouille (ястие от зеленчуци), salade nicoise (салата „Ница“ с пресни зеленчуци, варени яйца и аншоа) — не са „висша“ кухня, а обикновена храна, приготвена от даровете на провансалската земя и морето.

Обкръжено от море от слънчогледи, градчето Морна от долината на р. Рона се е сгушило в подножието на отвесна Варовикова скала, върху която се виждат руините на замък.

Невероятно е, че един толкова специфичен район, разположен сравнително близо до големите центрове на Северозападна Европа, е успял да съхрани атмосферата си. Затова е толкова привлекателен — достатъчно е да споменем художници като Винсент Ван Гог, Пол Сезан, Анри Матис и Пабло Пикасо. И все пак, въпреки книгите, филмите и телевизионните програми, регионът и жителите му се съпротивляват на перспективата да се превърнат в туристическа пародия на самите себе си.

Каубой от Камарг, яхнал един от дребните бели коне, които се отглеждат единствено в този район.

На запад Прованс граничи с областта Камарг — 140 000 хектара лагуни, солени мочурища, дюни и пасища в делтата на р. Рона. Това е призрачен пейзаж с бездънно небе, проблясващи води и олюлявани от вятъра тръстики; през зимата човек има чувството, че се е озовал на края на света. Тук ще видите розово фламинго и бели коне, яздени от gardians (каубои), които се грижат за уникалните местни черни бикове. Най-удобният начин да опознаете Камарг — и най-безвредният за екологията в района — е да се придвижвате с кон. Може да си уредите езда чрез туристическия офис в Сент Мари дьо ла Мер.

Класически и средновековни влияния

В най-западната част на Камарг, зад изненадващо добре запазени крепостни стени, се намира средновековното селище Ег Морт, построено от крал Луи IX (упр. 1226–1270 г.). В градовете Арл и Авиньон, разположени северно от Камарг, Древен Рим се среща със средновековна Европа. Някога Арл е бил имперска столица на Рим; днес останки от тази епоха — величествени руини, сред които амфитеатър (все още използван за безкръвен бой с бикове, при който матадорите просто грабват розетките, закачени между рогата на бика) — се извисяват над тесните средновековни улици със старинни къщи с кепенци и традиционни кафенета.

На запад от града се намират варовиковите хълмове на Алпий; белите скалисти върхове на невисоката планина се извисяват над склоновете, обрасли в дъбови и борови гори. В северна посока е елегантното градче Сен Реми дьо Прованс, оградено от крепостни стени от XIV в., пълно с открити кафенета и ресторанти. В градчето се намира приютът за душевноболни, в който се е възстановявал художникът Винсент Ван Гог по времето след като отрязал ухото си. Рим не е далеч оттук: край града се намират руините на античния град Гланум, с триумфална арка и висок 18 м мавзолей, издигнат в памет на осиновените деца на Октавиан Август — Гай и Луций, починали млади.

През XIV в. прогонените от Рим папи били изпращани в изгнание в Авиньон. Днес градът е голям академичен и културен център. Всяка година през юли и август се провежда международен фестивал за музика и театър, който привлича изпълнители и гости от цял свят. Средновековният мост, увековечен в песента Sur le pont d’Avignon, е силно пострадал от наводненията; едва три от великолепните му арки са оцелели. Центърът на града, в който има много стари църкви и елегантни къщи от XVII и XVIII в., е опасан със средновековни стени, над които се извисява огромният Папски дворец.

Духът на Средновековието витае и в Ле Бо — селото, от което идва названието на боксита (алуминиевата руда). Минералът придава проблясваща белота на скалата, върху която е построено старото селище, оградено от защитни средновековни стени. Това е потънало в дълбок размисъл място, средновековен призрачен град, чиито прозорци гледат към небето с наситено кобалтов цвят. В периода от 1000-ата до 1400 г. владетелите на Ле Бо управлявали оттук, проявявайки великодушие и варварска жестокост: те покровителствали трубадурите, възпяващи рицарската любов, и в същото време продължавали да хвърлят враговете си от скалата. Днешното село се е разпростряло върху по-ниските тераси, сред маслинови горички и храсти, а старата част е необитаема.

Средновековният дворец в Авиньон, построен от папите в изгнание, се извисява над останките на моста Сен Бенезе, популярния Pont d’Avignon от френската песен.

Очарователният град Оранж, разположен на 24 км северно от Авиньон, има величествено минало, чийто най-ярък символ е триумфалната арка. Римският театър вдъхва респект с огромната стена от пясъчник, ограждаща стъпаловидните редици, изсечени в стръмния хълм над сцената, със статуя на Октавиан Август в централната ниша. Въпреки че времето е оставило своите следи, театърът е съхранил великолепието си и в него продължават да се представят оперни спектакли.

Сърцето на Прованс

Люберон, 56-километрова верига от красиви стръмни хълмове, е своеобразен символ на Прованс. Тучното плато Пти Люберон е отделено от скалистия и висок Гран Люберон — красив национален парк — с гористата долина Комб дьо Лурмарен. Северните склонове на Люберон разкриват алпийска панорама, но покритите с лозя южни скатове се къпят в слънчева светлина 300 дни в годината (макар че през зимата става много студено). Тук има туристически и велопътеки; реки, където може да карате кану; gîtes (вили), които може да наемете. Възможност да проследите живота на голям брой майстори на четката.

Нивите с лавандула допълват характерните багри и аромати на Прованс; лавандуловото етерично масло е основна съставка на някои от прочутите френски парфюми.

Охрата за боята на художниците се извлича от скалите в Русийон — планинско село северно от Люберон. Всичко тук е червено: пясъкът, камъните, мазилката, плочките — и над всичко се извисява червена църковна кула с камбанария от ковано желязо. Гледките са прекрасни и може само да се съжалява, че мястото се е сдобило с голяма популярност.

Поглед към „Кур Мирабо“ в Екс ан Прованс: кафенетата са разположени на тротоарите, под сянката на високи чинари.

През 1839 г. тук се е родил художникът Пол Сезан; ателието в северната част на града е запазено във вида, в който го е оставил той при смъртта си през 1906 г., дори чашата за вино си стои все така до палитрата му. Открояващият се конус на планината Сент Виктоар, рисуван многократно от Сезан, се издига на 15 км източно от Екс ан Прованс. Това е елегантен град с фонтани, големи авенюта с къщи от XVII и XVIII в., впечатляващи с красиви фасади и балкони от ковано желязо, изискани ресторанти с уютна обстановка и стари кафенета.

Най-големият естествен каньон в Европа — дивият скалист пролом на р. Вердон, се слави с панорамните си пътища с шеметни завои.

Постепенно склоновете на Люберон преминават във възвишенията на Вар и скалистото варовиково плато на Горен Прованс, чиито стъпаловидни тераси предлагат невероятни гледки. Тук се намира и големият каньон на р. Вердон, висок 200 м. Каньонът е непроходим за коли, но може да се премине пеш или с лодка. Влезете ли веднъж в каньона от Поан Сюблим, може да излезете чак при ез. Лак дьо Сент Кроа, 24 км по-надолу. Другата възможност е да шофирате по ръба на каньона; пътят е осеян с шеметни завои, а преминаването по дългия 103 км маршрут отнема почти цял ден.