Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (15)

С параход до Томбукту

Поемете на пътешествие по река Нигер към Томбукту — в сърцето на Мали. Легендарният Град на златото е изгубил някогашната си слава, но в него се усеща пулсът на Западна Африка.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ЕЗИК: официален език е френският, но има и няколко местни езика.

ВАЛУТА: АФО франк (валута на Африканската финансова общност)

КЛИМАТ: дъждовен сезон от юни до септември. Най-топло е от март

до май (40°С). От декември до февруари от Сахара духа горещият сух вятър,

наречен харматан.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

параходите се движат от август до ноември,

когато реката е достатъчно пълноводна.

КАКВО ДА КУПИТЕ: маски; дървени, вълнени и медни изделия,

ЗДРАВЕ: вземете предпазни мерки срещу малария,

жълта треска, хепатит, коремен тиф, полиомиелит и бяс.

Избягвайте сурово мляко, небутилирана и непреварена вода,

сурови плодове и зеленчуци.

Тамбукту.

Река Нигер е главната артерия на Западна Африка. Тя е основният източник на прехрана за населението, обитаващо бреговете й, и дом на около 200 вида риби. Плаването по нея предлага забележителна възможност за опознаване на провинциална Африка. Славата на Томбукту може и да е отминала, но пътешествието от Куликоро до Кориум (речното пристанище на Томбукту) с някой от корабите на Compagnie Malienne de Navigation (Малийска корабоплавателна компания) предлага панорама на живота по речния бряг. Малки градчета и селца с кирпичени къщи, сред които се издигат острите минарета на местни джамии, се редят край животворната река сред голия пейзаж.

Нигер, най-голямата река в Западна Африка и трета по дължина на континента, започва дългия си път от средно високите планини в Югоизточна Гвинея, близо до границата със Сиера Леоне, и продължава в обширната полупустинна област Сахел (на юг от Сахара). При Томбукту завива на югоизток и през Нигерия се отправя към Гвинейския залив, част от Атлантическия океан. Речният й поток се захранва от летните мусонни дъждове в планинските части на Гвинея, снабдяващи я едновременно с вода и плодородни наноси, толкова необходими за земеделието в единствената зелена земя в пустинята. Параходите са като плаващи села: със задушни каюти, силна музика в баровете и пръснати навсякъде товари, върху които са се настанили хора. Условията варират от лукс — комфортни каюти с климатик — през двете нива на първа класа (с легла или койки) до задушните и мръсни, макар и доста оживени помещения на четвърта класа, които пасажерите споделят с товара. Храна се полага на пътниците от първа и втора, а понякога и трета класа, но не е нещо особено. Бутилирана вода може да се купи на борда или преди тръгване, както и във всички градове по маршрута. Но питейната вода е просто вода от реката — затова никога не я пийте!

Покритите с брезент пинаси и подобните на кану пироги край Мопти, където се сливат реките Нигер и Бани.

Сегу е първият сравнително голям град от пътешествието към Томбукту. Не толкова шумен, колкото столицата Бамако, и с по-малко туристи от Джене или Мопти по-нататък, той е процъфтяващ, запазил очарованието си пазарен град. Тъй като остава малко встрани от основния маршрут, рискът от просяци и улични търговци е минимален. Пазарът е отворен през цялата седмица, но най-добрият ден за покупки е понеделник. Предлага изящни керамични изделия, изработени от племето бамбара, килимчета и одеяла.

Догоните

Следващата спирка е Мопти. До френския колониален период Мопти е малко крайречно село. По-късно, благодарение на благоприятното си разположение между двата административни центъра Бамако и Гао, той се превръща във важно средище за търговията по реката и се разраства. Още по-голяма роля за това играе обстоятелството, че земята на догоните е само на ден път, в платото Бандиагара. Догоните са анимисти и вярват, че всяко нещо в природата има душа. Тяхната религия оказва влияние върху всичко, което правят, тя определя дори формата на домовете и структурата на селищата им, които наподобяват човешко тяло. Догонските предмети на изкуството са едни от най-интересните в Африка, най-вече изящно изработените маски; жилищната архитектура също е специфична.

В Мопти можете да си купите негледжосана керамика.

Отчасти и заради догонските традиции, Мопти е една от основните туристически дестинации в Мали и най-оживеното пристанище на р. Нигер. Разположен е до мястото, където р. Бани се влива в Нигер, образувайки обширна вътрешна делта. Гран Марше (Големият пазар) е в стария град, на около десетина пресечки от пристанището. Пазарният ден е четвъртък, когато рибарите от племето бозо идват в града да продават буци сол от камилските кервани в Северно Мали. Мопти е прочут и с одеялата си: вълнени или смес от вълна и памук, от камилска вълна, както и красивите (и скъпи) сватбени одеяла на племето фулани (фулбе). Градската джамия е типичен образец на суданската архитектура, разпространена в цялата област Сахел. Всяка година глинената мазилка на джамиите се отмива от дъждовете и трябва да се възстановява през сухия сезон. Издадените греди не са само декоративни; те улесняват обновителните работи.

Изящество сред пустинята

Мазилката на Голямата джамия в Джене трябва да се обновява всяка година след дъждовния сезон.

Град Джене, разположен в заливаните от р. Нигер равнини южно от Томбукту, има подобна, ала по-мащабна мисия. Изящната джамия е издигната през 1905 г. върху основите на ранна постройка от XI в. Този сънлив, очарователен град, основан през IX в., достига своя разцвет по същото време като Томбукту (през XIV в.) и дължи просперитета си на транссахарската керванна търговия — Мароко се намира на 55 дни път на север с камилски керван.

Днес целият град се оживява по време на понеделничния пазар пред Голямата джамия.

На Големия пазар в Томбукту се продават предимно зеленчуци, но наблизо има и малък пазар за занаятчийски изделия.

Томбукту се намира на около 11 км северно от р. Нигер. Някога е бил разположен върху речните брегове, но реката е променила коритото си. Времето не е било благосклонно към града с ниски кирпичени къщи, разположени покрай тесни песъчливи улици. Ала тук все още витае атмосферата от времето, когато мястото е било важен център на исляма. Има много джамии и няколко красиви къщи от варовик — архитектурата им напомня египетските храмове, — построени от богати търговци маври през XVI в. Много от великолепните паметници, на които градът дължи някогашната си слава, са погълнати от подвижните пясъци на Сахара, но магията на името и миналото на Томбукту все още му придава уникален чар.

Село Сонго (на около 84 км югозападно от Мопти) е живописен пример за догонска архитектура.

Рене Кайе, откривателят на Томбукту

През 1824 г. Парижкото географско дружество предлага награда от 10 000 франка на онзи, който докаже, че „златният град“ Томбукту наистина съществува. Победителят трябва да оцелее по време на пътуването и да се върне със сигурно доказателство. Вдъхновен от легендата, самоукият Рене Кайе потегля за Африка с малко пари, за да търси Томбукту — забранения Златен град. Тръгва през април 1827 г. и пътува дегизиран като арабин. Държи бележките си в екземпляр от Корана и описва впечатленията си, преструвайки се, че изучава свещените текстове. Когато най-сетне стига до Томбукту — през април 1828 г., „изпитва неописуем възторг“, но в същото време е разочарован, защото вижда само „грозни кирпичени къщи“ и никакви покриви или улици от злато. Рене се завръща в Европа, изминавайки 1600 км през Сахара с керван. „Доказателства“ за съществуването на Томбукту са единствено старателно водените му бележки и скицата на града.