Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (17)

Голямата разломна долина

Голямата разломна долина е поредица от грандиозни пукнатини в земната повърхност, обхващаща содени езера, вулканични кратери и серни извори, плодородни области с богата фауна и флора.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

Танзания — юни-юли и декември-януари;

Кения — юни-октомври; Етиопия — октомври-януари.

КЛИМАТ: В Източна Африка има два дъждовни сезона:

април-май и краят на октомври — началото на ноември.

Най-хладни са юни и юли, когато средните дневни

температури са 22°С.

КАКВО ДА КУПИТЕ: местни занаятчийски изделия,

дърворезба на племето маконде, рисувани с восък тъкани

(батика), сувенири от сапунен камък (стеатит) и киондос

(плетени чанти и кошници от сизал).

ЛЕТИЩА: Найроби и Момбаса в Кения; Дар ес Салам и

международното летище Килиманджаро (между градовете

Аруша и Моши) в Танзания.

ЗАНИМАНИЯ: сафари на диви животни, сафари с камили,

планински туризъм, рафтинг, подводно гмуркане с акваланг,

плаване с дхоу (традиционна арабска лодка), „сафари“ с балон

и велосипед.

ПРИДВИЖВАНЕ: обикновено е лесно и става с автобус,

влак, самолет и автомобил.

ЗДРАВЕ: маларията, холерата и жълтата треска се

срещат често, затова вземете мерки. Не пийте вода и

не яжте салати или зеленчуци, които не са минали през

термична обработка. Препоръчват се ваксинации срещу

менингит, полиомиелит, тетанус, дифтерия и бяс.

Кения, Етиопия, Судан, Танзания.

Преди 10 милиона години огромен земен клин, опасващ повече от 6400 км от Йордания и Червено море до Югоизточна Африка, пропада и създава депресията, известна като Голямата разломна долина. Постепенно около долината се издигат платовидни области, които после пропадат до 900 м при серия от разседи в скалистата земна кора. На места в Източноафриканската разломна долина, например в Танзания, ерозията е притъпила ефекта от това мощно движение на земната кора, но навсякъде другаде високи скали ограждат фантастични просторни долини, широки между 48–64 км, подобни на изгубени светове. Тук се развиват характерни екосистеми, а защитените от стръмните склонове земи осигуряват условия за процъфтяване на фауната и флората. Докато на запад избуяват тропически гори, зоната в дъждовна сянка (създадена от скалите в Разломната долина) се е превърнала в сухи тревисти равнини — савани, рай за любителите на сафари.

Етиопска скална църква в Лалибела. Географската изолираност, създадена от Голямата разломна долина, съдейства за запазване на характерната местна култура.

По-голямата част от долината е заета от падини (синклинали) и възвишения, следващи разломните линии. Падините са широки около 40 км, а в западния дял на долината са осеяни с подобни на фиорди езера, чиято дълбочина често е доста под морското равнище. Сред тях е ез. Танганика — второто по дълбочина сладководно езеро в света след Байкал, с площ от 32 900 кв. км. Край бреговете му има чудесни плажове и красива дива природа.

Цялостният ефект от разместването на земните пластове, създало Голямата разломна долина, може да се види от върха на скалния гребен край езерото Маняра в Танзания.

В източния дял на Източноафриканската разломна долина, който минава през Етиопия, Кения и Танзания, са се образували плитки содени езера (като ез. Натрон). Техните алкални води са бедни на риба, но водораслите и другите микроорганизми привличат хиляди тромави фламинги. Гледката е поразителна: огромно розово петно на фона на огледално гладка вода и яркосиньо небе. В източното разклонение има и активни вулкани: лавата клокочи под изтънялата земна кора на Ол Дойньо Ленгай (Планината на боговете — на езика на местните жители — масаите). Тук се намират и най-високата планина на Африканския континент — Килиманджаро, издигаща се чрез първенеца си — връх Кибо (Ухуру), на 5895 м над морското равнище, и втората по височина планина Кения. При изкачването на Килиманджаро се минава през няколко растителни зони: от пустиня през тропически гори до вечни снегове.

Макар масивът Килиманджаро да е само на 3 градуса от Екватора, върхът му е вечно покрит със сняг, но в плодородното му подножие растат банани, кафе и царевица.

На запад от Ол Дойньо Ленгай се намира платото Серенгети в Танзания, чийто почвен слой вероятно произхожда от вулканична пепел. Безкрайните савани са дом на африканския слон, на жирафи, зебри, антилопи гну, импала и кана, както и на техните врагове — лъвове, леопарди, гепарди и хиени. Всяка година през юли и август повече от милион антилопи гну се придвижват на север от Националния парк Серенгети (в Танзания) през река Мара в Кения, за да търсят свежи пасища, избуяли от сезонните дъждове: тромавите гну, придружавани от грациозните зебри, се движат вкупом, често в галоп и в керванна нишка. Когато през ноември отново завали, те се насочват обратно на юг към Танзания и цикълът се повтаря. Макар че подобна сезонна миграция се извършва и в други части на Африка, гледката никъде не е толкова впечатляваща.

Фламингото се храни с водорасли и други миниатюрни организми в содените езера в източния дял на Голямата разломна долина. Розовото оцветяване на птиците се дължи на пигментите във водораслите.

Жирафите живеят в саваната и се хранят предимно с листата на чадъровидната акация; те са защитен вид.

Еволюцията на човека

Образуваните в резултат на големия земен разлом савани се оказали по-подходящи от околните тропически гори за еволюцията и на друг един вид — изправен на двата си крака и с усъвършенствано зрение. През 1959 г., след почти двайсетгодишни проучвания, в Олдувай — малка местност Северна Танзания, недалеч от град Аруша, д-р Луис Б. Лийки и съпругата му Мери откриват част от череп на хоминид. Наричат го зинджантроп (Австралопитекус бойзей). Частите от черепа се оказват на 1,8 млн. години и са най-старите, открити дотогава.

През 1979 г. Мери прави друго важно откритие в Лаетоли, на около 64 км от Олдуваей — отпечатъци от стъпки в речно корито, оставени от мъж, жена и дете. След направените изследвания се оказва, че отпечатъците са на 3,5 млн. години. Тъй като са оставени от хоминиди, които са ходели изправени, откритието измества зората на човечеството много по-назад във времето. Днес може да се види къде семейство Лийки са издълбали пещера и да се слезе в нея през тръбовиден отвор. Тук почвените пластове са истинско пътуване назад във времето — преживяване, което изпълва посетителя с благоговение пред силите на природата. И докато съзерцава гледката от върха на клисурата, той е завладян от чувство за вечност и величаво спокойствие, съзнавайки, че вероятно седи на мястото, откъдето преди милиони години Ева, прамайката на целия човешки род, се е възхищавала на същия пейзаж.

Земя, забравена от времето

Геологичната сложност и неподправената сурова красота на Голямата разломна долина в Източна Африка се вижда най-ясно в Етиопия. Природата тук е такава, че е държала натрапниците на разстояние и е пазела местните жители, позволявайки им да развият своя собствена, характерна култура и религия, далеч от външни влияния. Начинът на живот, както и християнството, почти не са се променили от времето, когато египетските монаси копти го въвели през II в.

В планинските земи около Лалибела има 11 църкви, издълбани в твърдата скала. Но истинското съкровище на Етиопия е по на север, в Аксум, сърцето на етиопската религия и култура. В църквата „Сионската Света Богородица“ според местната легенда се намира оригиналният Ковчег на Завета — кивотът, в който се пазят Десетте Божи заповеди, дадени на Мойсей от Бог на Свещената планина Синай, и който бил откраднат по времето на цар Соломон от Менелик I, син на Соломон и Македа, Савската царица.

Деца масаи — номадско племе от Танзания и Кения, край бреговете на соденото езеро Натрон.