Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (35)

Великата китайска стена

За Великата китайска стена винаги се е говорило със суперлативи — и това е напълно разбираемо, защото тя е едно от най-грандиозните строителни съоръжения в световната история.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

пролетта и лятото; през зимата е много студено.

ЕЗИК И ИМЕНА: може да ви объркат.

Китайските надписи и имена се транслитерират, но невинаги.

Официален статут има системата за транскрипция пинин,

прилага се и по-старата Уейд-Джайлс. Трябва да имате

предвид, че много географски названия са се променили,

освен това местните имена може да са били изопачени при

транскрипцията.

Ако не сте сигурни, питайте.

ЗДРАВЕ: избягвайте небутилирана и непреварена вода,

салати, сурови зеленчуци и небелени плодове. Бесът не е

изолирано явление, затова стойте настрана от животните.

ВИЗИ: задължителни, но се получават лесно в посолствата.

ВАЖНО: Носете си визитни картички.

ВАЛУТА: юан; може да плащате с американски долари,

но кредитни карти се приемат рядко.

Китай.

Великата китайска стена днес изглежда почти същата, каквато я е видял през 1783 г. лорд Макартни, ръководител на първата британска (и западноевропейска) дипломатическа мисия в Китай: укрепени стени, които „се издигат по билата на хълмовете и върховете на най-високите планини, спускат се в най-дълбоките долини, прехвърлят реките“. Построена като преграда между цивилизованите земи на Китай на юг и откритите степи на север, в голямата си част стената минава през планинска територия и използва природните дадености, за да подсили максимално своята отбранителна мощ и величието си. Най-западният й участък достига пустинята Гоби — песъчлив пуст регион с почти лунен пейзаж, от който гарнизонните войски някога се бояли много повече, отколкото от нашествието на варварите; на изток стената свършва сред фермите по гъстонаселеното крайбрежие на Жълто море.

Тиентан, прочутият Небесен храм в Пекин, е разположен сред собствен парк.

Днес всеки посетител на Пекин може да разгледа отблизо могъщите укрепления, виещи се като виадукти през голите северни хълмове на Китай. Милиони хора всяка година предприемат пътешествие с маршрутните автобуси, които тръгват от площад „Тянънмън“ (Тиенанмън) — най-големия площад в света, с площ 40 хектара, разположен в самия център на Пекин; други потеглят с влак от Централната пекинска гара или се включват в организирани екскурзии. Повечето посетители виждат само високия осем метра сектор от стената в Бадалин, на 70 км от столицата. При този възстановен бастион, който някога е отбранявал планинския проход на североизток, туристите могат да вземат кабинковия лифт до укреплението с ширина 6 м, да си купят тениски и да направят снимки. Друг популярен участък от стената е Мутиеню, който се намира на 90 км северно от Пекин. На връщане от Великата стена може да се отбиете в красивата долина, където се намират Гробниците на императорите от династия Мин — внушителни мавзолеи на 13 от 16-те императори Мин.

Представленията край Великата стена са пример за осезателното й присъствие в различни области на живота в Китай: туризъм, образование, търговия и забавления.

Забраненият град в Пекин — Великолепен комплекс от дворци и храмове.

По стръмните серпантини на хълмовете

Най-доброто място за разглеждане на стената в първичния й вид е Съматай, на 110 км в североизточна посока. Дългият 19 км участък, построен върху хълмист терен, има 135 наблюдателни кули, разположени върху стръмни възвишения. Не е трудно да си представите времето, когато това е било гранична територия, а воините са се взирали за номадски армии, идващи от Монголия или Манджурия.

Великата китайска стена достига 7000 км дължина; изчисленията варират, тъй като грандиозното съоръжение е достроявано неведнъж и все още липсват пълни археологически карти. Някъде са били издигнати две или три стени, откриват се и нови сектори.

Митове и факти

Великата стена, която изминава хиляди километри от началото си далеч на запад, минава северно от Пекин, където е най-живописна.

Великата китайска стена е колкото мит, толкова и реалност. Митовете твърдят, че днешната стена е била издигната преди повече от 2000 години. Всъщност стената — или по-скоро това, което е оцеляло от нея — е само последното и най-масивното от многобройните отбранителни съоръжения. Изграждането на Великата стена продължава през цялата китайска история, започвайки от III в. пр.Хр., и е вдъхновено от постоянната нужда да се държат настрана номадските орди. Цели две хилядолетия китайските владетели опитват различни средства да се справят с „номадския проблем“: търговия, бракове, нападения, завладяване на територии и — като последна възможност — построяване на укрепления. Всичко се оказва напразно. През XIII в. монголите заобикалят Великата стена и създават своя собствена китайска династия.

Войници в традиционна манджурска униформа стоят на пост, както древните стражи на китайската граница.

Императорите от династията Мин (1368–1644 г.) намират дългосрочно решение: да издигнат нова Велика стена през Втората половина на XV в., която да замени или разшири съществуващите съоръжения, изградени от нетраен кирпич. Сегашната Велика стена е построена от тухли и камък с принудителен труд. Укрепленията са проектирани така, че петима конници да могат да се придвижват един до друг, тъй като стената е служила не само за преграда, но и за военен път. На всеки сто метра се издигат наблюдателни кули. Те са както бази за гарнизоните, така и сигнални кули, откъдето се известявало за появата на номадите, извършващи постоянни набези. Стената тръгва от запад, после завива на изток в отговор на монголските нападения, създавайки преграда по южната граница на монголската територия, преминава северно от Пекин и се отправя на изток — към бреговете на Жълто море. Въпреки величавите си мащаби, стената се оказва също толкова безполезна, колкото и предшествениците й: век след завършването й Китай е покорен от манджурите от североизток и стената вече не отбелязва границите му. Обширните степни райони, смятани за варварски земи, скоро стават съставна част от Китай.

Макар че цели участъци от стената са разрушени, най-посещаваните зони са старателно реставрирани след решение на правителството през 80-те години на XX в. Премиерът Дън Сяопин поставя началото на кампания, чийто девиз е: „Да покажем, че обичаме страната си — да възстановим Великата стена!“. Така, след векове забрава, стената преживява ренесанс и се превръща в символ на Китай. Китайците я наричат с най-древното й име: Стената на десетте хиляди ли („ли“ е мярка за дължина, равна на 0,5 км). За разлика от военното съоръжение, предназначено да вдъхва страх, легендите и митовете, които смесват реалност и измислица, превръщат Великата стена в бастион на културата в умовете и сърцата на китайците.

Ако щете, вярвайте

В по-старите рубрики „Знаете ли, че?“ пише, че Великата китайска стена е единственото съоръжение, сътворено от човешка ръка, което се вижда от Луната. Твърдението, възникнало в началото на миналия век, добива особена популярност след появата му в бестселъра Believe It or Not („Ако щете, вярвайте“) на Робърт Рипли, публикуван през 30-те години на XX в. Разбира се, това твърдение не е могло да бъде доказано чак до 1969 г., когато на Луната за първи път стъпват хора. Всъщност оттам е трудно да се различи Китай, да не говорим за Великата стена, която едва се забелязва с невъоръжено око дори от земната орбита, и все пак има нещо, което прави Великата китайска стена забележима в орбита през 90-те години на XX в. — името, което Китай дава на своята авиокосмическа корпорация за изстрелване на сателити.