Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (13)

Патагония, Аржентина

… най-отдалеченото място на Земята.

Брус Чатуин („В Пантагония“).

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ПЛОЩ: 787 000 кв. км

НАСЕЛЕНИЕ: 1 500 000 души

ВАЛУТА: аржентинско песо, равно на 100 сентавос.

В по-големите градове има достатъчно банкомати, но си

вземете пари, преди да се отправите към селските райони.

Пътнически чекове рядко се приемат извън Буенос Айрес.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

лятото (декември-март) — заради по-дългите дни

и по-топлите температури.

ЕЗИЦИ: испански; английски

се говори рядко, само в градските райони.

КАКВО ДА НОСИТЕ:

топло непромокаемо яке, здрави туристически обувки.

ХРАНА И НАПИТКИ: опитайте уелските курабии

и бара брит (плодов хляб) в долината на р. Чубут, както и

прясно изпечена риба и агнешко навсякъде другаде.

Аржентина е известна със своите асадас (барбекю).

ЛЕТИЩА: в Патагония има няколко летища с редовни

полети между големите градове и Буенос Айрес. Сред тях са

Комодоро Ривадавия, Ел Калафате, Ушуая и Рио Галегос.

КАК ДА СЕ ПРИДВИЖВАТЕ: не всички пътища — включително

някои участъци от главните магистрали са асфалтирани.

Не шофирайте в селски райони през нощта, когато

стадата добитък се събират на топлия път.

Патагония.

Самотният Фар на края на света.

Необятната Патагония граничи с Атлантическия океан на изток и с Андите на запад. Архипелагът Огнена земя (Тиера дел Фуего) в най-южната й част традиционно бележи „края на света“. Първите европейски изследователи на тази огромна земя описват местните жители като великани, два пъти по-високи от останалите хора, а в отдалечения град Пласа Уинкул са открити костите на най-големия динозавър в света. Голяма част от Патагония е покрита с дива, брулена от ветровете степ, която е царство на подобните на лама гуанако. Тук могат да се видят пустини, ледени полета, планини, както и най-непокътнатата брегова линия в света.

Гуанакото се е приспособило идеално към суровия патагонски ландшафт.

Отделните общности се свързват помежду си по въздуха, но ако искате да предприемете истинско романтично пътешествие, поемете по легендарните магистрали „Рута 40“ и „Рута 3“, които — макар на места да преминават в черни пътища — прекосяват Патагония в посока север-юг. Много естансии (аржентински ферми за отглеждане на овце с огромни пасища) предлагат стаи за гости (богати с история, луксозни и невероятно скъпи — цената на едно легло е 1000 долара на ден). Повечето осигуряват разнообразни развлечения — от язденето на кон до риболов с изкуствена муха.

Долината на река Чубут и полуостров Валдес

През XIX В. малцина изпитват желание да се заселят в негостоприемната Патагония, но за някои тя е символ на свобода. На 28 юли 1865 г. (днес се празнува като Ден на заселниците) 153 уелсци слизат на брега до днешния град Пуерто Мадрин. Обезпокоена от постепенното изчезване на езика и традициите в родината си, групата основава уелска колония, за да запази непокътната културата си (в други части на района се заселват немски и швейцарски имигранти, водени от същите мотиви). Дори сега в малките общности (като Долавон, Гаймон и Трелю) все още може да чуете уелска реч, да пиете уелски чай и да присъствате на айстедводай — традиционните годишни празници на изкуствата, в които централно място имат уелската музика и поезия.

Красивият полуостров Валдес, близо до Пуерто Мадрин, представлява естествен природен резерват. Скалистите брегове и пустите плажове осигуряват подслон на многобройни морски обитатели.

В закътания залив край нос Нинфа е намерила убежище колония от морски слонове, а в спокойните води на залива Нуево от май до декември се събират много китове. Освен за многобройните почитатели на китовете, районът е истински рай за любителите на подводни спортове.

Обширните степи на Ел Чалтен са осеяни с огледални езера и предлагат красиви гледки към Андите.

Дивата природа на Патагония

Патагония предлага изключителни възможности за наблюдение на дивата природа. Всяка година южният кит, който доскоро беше застрашен от изчезване, идва да се размножава на полуостров Валдес. Атлантическата брегова линия е местообитание на внушителни колонии от пингвини и тюлени: най-зрелищен е южният морски слон, който тежи над 3 тона и е най-големият тюлен в света. Птичият свят в Патагония е не по-малко богат и разнообразен: от магелановите пингвини на Атлантическото крайбрежие до величествените кондори в Андите на запад. Патагония е дом и на живеещите най-близо до полюса колибри и малки дългоопашати папагали.

Дивата Патагония

„Рута 3“ се движи на юг през сухата и ветровита месета (плато). Около 80 км южно от Калета Оливия черен път се отделя на запад — към призрачната Вкаменена зора (Bosque Petrificado), обявена за национална забележителност през 1954 г. Когато преди 130 млн. години вулканичните изригвания образували Андите, гигантската гора била погребана под дебели пластове пепел и с времето се превърнала в камък. В продължение на хиляди години вятърът и дъждът търпеливо ваяли камъка, докато постепенно разкрили изумителни стволове, създаващи странен, неземен пейзаж — подходящ дом за легендарните патагонски гиганти.

Още по-живописна е природата във великолепния Национален парк Монте Леон, разположен на 45 км югозападно от Санта Крус (столицата на областта). Създаден през 2004 г., той е един от най-новите паркове на Аржентина. В този див и романтичен отрязък от Атлантическото крайбрежие има множество острови и подводни пещери. Чудесно място за разходки, но внимавайте за коварните приливи, които бързо поглъщат островите и заливите. По скалите се катерят пъргави гуанако, фламинги се събират в розови облаци, морски лъвове и магеланови пингвини се припичат на слънце в закътани заливи. Може да се настаните в старата ферма Монте Леон, където малък музей разказва за миналото на парка като крупно овцевъдно стопанство.

Национален парк Лос Гласиарес

Това море от ледени върхове може да се види в живописния Национален парк Лос Гласиарес.

В Националния парк Лос Гласиарес (Ледниците) се намира най-известната природна атракция на Патагония — блестящият ледник Перито Морено. Ледената планина, която достига 32 км дължина, е един от трите движещи се ледника в Патагония. Ефектът от глобалното затопляне води до отстъплението на много ледници, но Перито Морено изпълнява любопитен природен танц: напредва бавно по огромното езеро Архентино и достигайки противоположния бряг, образува своеобразен бент. Постепенно водното налягане подкопава ледената стена и тя се срутва, предлагайки грандиозен природен спектакъл с фантастични звукови и светлинни ефекти. На последното „представление“ — през март 2004 г. — са присъствали 17 000 души от цял свят; невъзможно е обаче да се предскаже кога ще е следващото събитие.

Напредващият едва-едва през езерото Архентино огромен ледник Перито Морено е най-прочутата природна атракция на Патагония.

Изходната точка за парка е град Ел Калафате, разположен в южната част на ез. Архентино, откъдето корабчета откарват посетителите близо до ледника. Незабравимо преживяване е да наблюдаваш как ледникът се цепи и от него с гръмотевичен стон се откъсват огромни късове лед. Южната част от националния парк привлича тълпи туристи всеки ден, докато северната, с изходна точка градчето Ел Чалтен, е доста по-спокойна. Ел Чалтен е на 5 часа път с кола северно от Ел Калафате. Неподдържаното шосе минава през дива степ, а на запад заснежените върхове на Андите пронизват небесния свод. Градът е разположен в подножието на вр. Фицрой, висок 3375 м. Горите, върховете и езерата в района предлагат прекрасни възможности за туризъм, алпинизъм, риболов и екстремни спортове.

Краят на света

Архипелагът в южния край на Южна Америка се нарича Огнена земя. Образуван е преди милиони години от последното нагъване на Андите. Тук, на големия остров Огнена земя, се намира Ушуая — най-южният град в света, където в миналото е имало затвор за опасни престъпници. Днес гостоприемният град е изходна точка за Националния парк Огнена земя (Тиера дел Фуего), както и за много круизи в Антарктика. „Краят на земята“ крие богатства от мастиленосини езера и древни гори, реки и красиви заливи. Особено популярна е панорамната железница с парен локомотив, която преминава през тесни клисури и гъсти гори чак до залива Лапатая, където — в буквалния смисъл — свършва железопътната линия. В протока Бийгъл кръстосват туристически корабчета, които минават покрай острови, населени с птици, тюлени и пингвини, и се отправят към самотния фар на края на света (вдъхновил романа на Жул Берн със същото заглавие), разположен на остров Естадос.