Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (20)

Мавританска Испания

Сред градините и портокаловите горички на Южна Испания като по чудо са се съхранили останките от старата мавританска култура.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 7,4 млн. (ок. 18% от населението на Испания)

ПЛОЩ: 87 300 км! (17,3% от територията на Испания)

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: средиземноморски; 40°C през юли и август,

сняг през зимата.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

през пролетта и зимата, за да избегнете

тълпите и да видите снега по Върховете на Сиера Невада.

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: международните

летища в Севиля, Малага, Гранада, Алмерия,

Херес де ла Фронтера. До Кордоба има добър

автобусен и железопътен транспорт.

ХРАНА И НАПИТКИ: херес (вид вино), маслини

и тапас (хапки за мезе). Риба, особено прясна

аншоа; jamón de Jabugo (шунка); гаспачо

(студена доматена супа).

Андалусия.

Твърди се, че старите марокански фамилии все още пазят ключовете за своите отдавна изгубени къщи в Испания. По времето, когато по-голямата част от Европа все още е варварска (800–1000 г. сл.Хр.), една забележителна култура процъфтява в мюсюлманското царство Ал Андалус — Андалусия. Маврите — смесица от бербери и араби, идват в Испания от Мароко през 711 г. и след 4 години завладяват почти целия полуостров. Испанците отвоюват обратно земите си след осемвековна борба. Но макар и да се опитват да унищожат всички следи от маврите, от онази епоха се запазват великолепни архитектурни образци. Маврите оставят и друг отпечатък върху Андалусия: той се проявява в нейната горда независимост (днес тя е автономна област); в щедро напояваните земи; в градините и площадите, красящи градовете й; в страстните арабски ритми на фламенкото и дори в ястия като задушеното агнешко с бадеми и ajo bianco — супа с чесън, грозде и бадеми, приготвяна по средновековна мавританска рецепта.

Андалуският пейзаж е хармонично съчетание от нивя, белеещи се градове — като Аркос де ла Фронтера, и далечни планински вериги.

В сърцето на Мавританска Испания се намира Кордоба — модерен град с един от най-запазените средновековни квартали в Европа. В продължение на три века страната е управлявана от този голям търговски и културен център. Маврите опасват града със система от напоителни канали, които отвеждат водата до градските паркове, лозята и овощните градини в околността. Следи от това растително изобилие може да се видят в крайречните градини на двореца Алкасар.

Старият мавритански квартал в Кордоба е съхранил тесните си улички и къщи с балкони, разположени около тихи, потънали в зеленина дворове.

До някогашното мавританско великолепие може да се докоснете и в La Mezquita — Голямата джамия, която за времето си е най-голямата джамия в света след Кааба в Мека. През 1236 г. християните си връщат земите и преустройват джамията в катедрала. Минарето е запазено, но по-късно е вградено в бароковата фасада. Във вътрешността на джамията хипнотично се редуват червено-бели мраморни арки, поддържани от над 600 колони. Отвън все още има алея с портокалови дървета в двора до фонтана, където поклонниците са се измивали, преди да влязат в джамията.

Катедралата в Кордоба е издигната върху основите на Голямата джамия, след като християните си връщат града през 1236 г.

По време на толерантното управление на маврите Кордоба се превръща в голям център на еврейската култура. На север от Голямата джамия се простира лабиринт от тесни улици, който все още носи името Juderia (Еврейски квартал); част от старите къщи днес са модерни ресторанти. В сърцето на Еврейския квартал се намира полуразрушена синагога от 1315 г., една от малкото оцелели синагоги в Испания. Както и много други испански архитектурни паметници, тя е в смесен стил, съчетаващ арабски и християнски орнаменти.

Витален град

Севилската крепост Торе дел Оро е построена от маврите през XIII в., за да брани речното пристанище на града.

След залеза на халифата в Кордоба през XI в., център на областта става Севиля, разположен на 110 км по течението на р. Гуадалкивир. Севиля — най-големият град в Южна Испания — кипи от живот, а жителите му пълнят кафенетата и баровете денем и нощем. Цялото това градско оживление е потопено в аромат на жасмин и звънливи птичи песни, долитащи от многобройните градини. През пролетта се провежда прочутото шествие Semana Santa (Светата седмица) — начело на процесията са грешниците с качулки, следвани от платформите със статуи на Дева Мария. После идва Feria de Abril (Априлският панаир) — едноседмични празненства, по време на които мъжете шестват на коне, а жените танцуват в цигански костюми. Можете да се настаните в хотелите в реставрираните имения с вътрешни дворове, но трябва да направите резервация много по-рано. Навсякъде в Севиля ще срещате величествени останки от нейното мавританско минало; един от най-внушителните паметници е Хиралда — минаре с височина 92 м. Строено в края на XII в., точно петдесет години преди Реконкистата, днес то е преустроено в камбанария на катедралата, изместила джамията. Близо до катедралата е Алкасар де Севиля, кралският дворец — изящна комбинация от мюсюлмански и християнски традиции. Дворецът е започнат през IX в., но е завършен от майстори мюсюлмани след Реконкистата. Неговите елегантни павилиони, украсени с арабески, с арабски и готически надписи, се отварят към вътрешни дворове и портокалови и лимонови градини. А по-надолу по реката все още може да се види огромната цигарена фабрика, където според легендата е работила циганката Кармен, трагичната героиня от едноименната опера на Бизе.

Последен разцвет

Дворецът Алхамбра, шедьовър на мавританската архитектура, е разположен върху хълм в източната част на Гранада. Името е арабско и означава Червената крепост.

Украсата на маврите се отличава с деликатна симетрия, както се вижда от тези изящни арки в двореца Алхамбра в Гранада.

През 1275 г. маврите вече са отстъпили към Гранада (250 км югоизточно от Севиля), разположена сред необятната Сиера Невада. Гранада става свидетел на последния разцвет на мавританската култура. Макар градът да не може да се похвали с виталността на Севиля, паметниците на мавританската култура компенсират липсата й. Градът се намира в подножието на Сиера Невада и е естествено защитен от две планински разклонения, разделени от долината на р. Даро. На хълмиста тераса в източната част на града се издига дворецът Алхамбра, чиито червени каменни стени и кули блестят на залязващото слънце. Вътрешната му архитектура е олицетворение на симетрията и изяществото на ислямския стил. В подножието на стръмната пътека към внушителната Врата на справедливостта има брястова горичка, засадена от херцог Уелингтън по време на Войната за независимост на Испания (1808–1814 г.). Украсени с арки алеи водят към вътрешни дворове и към павилионите на династията на Насридите, построени почти изцяло от дърво, с декоративна мазилка, украсена с изящни арабески и текстове от Корана. Симетрия, ред и вода са основните организиращи принципи: езера и фонтани във вътрешните райски градини предлагат убежище от прашните маслинови горички и сухия средиземноморски пейзаж на околността. Комплексът е разположен сред терасовидни розови градини с изглед към планината. Върху скалиста тераса на планинския склон е разположена крепостта Алкасаба, датираща от XI-XIII в. От крепостните стени се открива един от най-неочакваните градски пейзажи В Европа: бели сгради с плоски покриви, палми, кипариси и високи минарета, сякаш пренесени тук от Мароко. Това е Албаисин — селище, основано от маврите, прогонени от Баеса (превзет от Фердинанд III Кастилски) през XIII в. Западната стена на старата мавърска цитадела и градските порти с техните подковообразни арки съществуват и днес. Повечето от сегашните църкви са построени върху основите на джамии и освен многобройните минарета, трансформирани в камбанарии, може да се видят и резервоарите за вода с коритата, където вярващите са се миели, преди да влязат в храма.

Последната въздишка на мавъра

Ако от Гранада се отправите на югоизток през планините, ще стигнете до прохода Ел Ултимо Суспиро дел Моро — Последната въздишка на мавъра. Тук Боабдил, последният емир на Гранада, погледнал назад към изгубеното си владение, след като градът паднал под властта на Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска през 1492 г. Боабдил получил разрешение да се изтегли в Лас Алпухарас — планинска верига на юг от Сиера Невада. За кратко време маврите превърнали долините й в зелен рай от маслинови, бадемови и овощни градини, използвайки сложна система от напоителни канали (acequias), които прорязват хълмовете и днес. Много от поданиците на Боабдил го последвали, но християнските крале скоро нарушили споразумението и го прогонили. И днес Лас Алпухарас е едно от най-живописните кътчета в Испания. Може да поемете по старите пътеки, свързващи селцата с варосани къщи (пуебло бланко): от Бубион, разположен на брега на р. Покейра, до Тревелес — най-високото село в Испания. Над него се извисява Муласен (3482 м) — най-високият връх в Испания, откъдето в ясен ден се вижда Мароко. От Берчулес, с изглед към долината на р. Гуадалфео, през покритите с бадемови и маслинови гори склонове на Сиера де Контравиеса друг acequia води до мястото, където се сливат реките Чико и Адра.