Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (32)

Романтичните градове на Централна Европа

Потопете се в атмосферата на Виена, сърцето на някогашната Хабсбургска империя, опознайте артистичните кафенета и изтънчената й култура, насладете се на бароковия градски пейзаж и самобитната красота на Прага, Краков и Будапеща.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: Австрия — евро; Чехия — крона;

Полша — злота; Унгария — форинт.

КЛИМАТ: четирите града са с умереноконтинентален климат;

топло през лятото (изглежда по-топло заради високата влажност)

с температури около 28°С; през зимата и есента понякога е много

студено, а обилният сняг е често явление.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: пролетта и есента,

за да избегнете тълпите и крайностите на климата;

Виена е чудесно място за посрещане на Коледа.

ЛЕТИЩА: Виена, Прага, Краков, Будапеща

ХРАНА И НАПИТКИ: във Виена шницелът от

телешко месо е национална институция, той се сервира

с някое от местните вина „Ризлинг“.

В Прага с кнедлите задължително се пие бира.

В Краков опитайте полското национално ястие бигош,

приготвено от различни видове месо с кисело или прясно зеле,

както и някои от многобройните разновидности полска водка.

В Будапеща изпробвайте класическите ястия — като пьоркьолт

(телешка яхния), паприкаш или гулаш — и не пропускайте да

се насладите на прекрасните местни вина.

Австрия, Чехия, Полша, Словакия.

В сърцето на Европа има земя, чиито граници не са означени на нито една карта. Тя е като изгубен континент, залят от приливите на историята, чиито върхове днес се подават над повърхността като самотни острови. Ако посетите четири от тези „острови“, някогашни центрове на Хабсбургската империя — Виена, Прага, Краков и Будапеща, — ще откриете, че Mitteleuropa (Централна Европа) все още съществува като начин на мислене, култура и светоусещане. Долавя се някакво мъдро спокойствие у тези интелигентни хора, които въпреки трудностите не са изгубили чувството си за хумор и умението да се наслаждават на живота.

Макар регионът да носи яркия отпечатък на XX в., изящната жизнерадостна архитектура от предходния период се е съхранила непокътната. След четири-пет дни престой във всеки от споменатите градове ще усетите, че същото важи и за някогашната атмосфера. След падането на желязната завеса достъпът до тях е лесен. Можете да летите със самолет до Виена или Прага, но ако пътувате с влак между двете столици, ще усетите колко са близки — както географски, така и по дух. Разстоянието от 240 км се изминава неусетно; Прага и Краков са отдалечени на 380 км един от друг, Виена и Будапеща — на 245 км.

В сърцето на Виена се извисява готическата катедрала „Св. Стефан“.

Най-добрата изходна точка е старата имперска столица Виена. Историческият център на града — Инере Щат, е обхванат от пръстеновидната Рингщрасе — широк булевард с красиви сгради и изискани кафе-сладкарници от XIX в. В центъра на „вътрешния град“ се намира площадът „Щефанплац“, сред който се извисява катедралата „Св. Стефан“. Върхът на южната кула и острият покрив, покрит с цветни гланцирани плочки, се открояват на фона на небето.

Павилионът с колонада, наречен „Глориет“, се намира в градините на дворцовия комплекс Шьонбрун. От него се открива Великолепна гледка към Виена.

На югозапад от центъра се намира дворецът Шьонбрун, чийто строеж започва през 1696 г., при управлението на император Леополд I, и продължава до 1730 г. Реконструиран и разширен, в средата на XVIII в. той се превръща в централна резиденция на императрица Мария Тереза. Дългата жълта фасада притежава барокова елегантност, но интериорът е истинско тържество на стила рококо. На север от градския център, отвъд Дунавския канал, се простира Пратерът — голям парк, достигащ до бреговете на самия Дунав. Тук се намира увеселителният парк с прочутото виенско колело — мястото, където е заснета знаменитата сцена с Орсън Уелс във филма „Третият човек“.

Виенските художници и архитекти са в центъра на художествените движения ар нуво и арт деко, както личи и от украсата на къщите.

Както подобава на бивша столица на велика империя, в престижната зала „Музикферайн“ и в Щаатсопер се представят концерти и спектакли с участието на звезди от световна величина. Може да чуете изпълнения на Хора на виенските момчета в „Хофбургкапеле“; да наблюдавате демонстрации на висша дресура на коне от породата „Липицанер“ в Испанското училище по езда; да пазарувате от ювелирните магазини на улиците „Грабен“ и „Колмаркт“. А ако сте във Виена по Коледа, не пропускайте да си купите коледни украшения и да опитате вкусни бисквити, докато отпивате от греяното вино (Gluhwein), чудесен лек срещу простуда.

В Испанското училище по езда във Виена можете да наблюдавате тренировки по класическа езда със специално обучените коне от породата „Липицанер“.

Има многобройни луксозни ресторанти, както и по-скромни кръчми, където се сервират щедри порции австрийски ястия. Космополитната империя е повлияла на местната кухня. Унгарският гулаш и чешките кнедли присъстват почти във всяко меню; дори виенският шницел всъщност идва от Милано.

Незабравимо преживяване е да седнете в някоя от прекрасните кафе-сладкарници на Виена и да наблюдавате човешкия поток. Сладкарниците са обзаведени с кристални полилеи, позлатени огледала и червени кадифени кресла; възрастни дами си поръчват Kaffee und Kuchen (кафе и сладкиш), студенти играят шах и мустакати господа преглеждат вестниците, докато във въздуха се носи неустоимият аромат на кафе.

Град приказка

Докато Виена изглежда спокойна и улегнала, Прага е по детски безгрижна и красива като приказка. Целият градски център представлява смесица от готически кулички и барокови куполи, криволичещи калдъръмени улици и загадъчни пасажи. Днес всичко е оцветено в розово, зелено и охра, но задните улички често водят до нереставрирани вътрешни дворове. На всеки ъгъл има оживен бар, където може да опитате прочутата чешка бира. През лятото мястото гъмжи от туристи; през есента и зимата е обвито в мъгла, а нощният въздух е пропит от острата миризма на въглища.

Прага е разположена на двата бряга на р. Вълтава. На западния бряг се издига замъкът Храдчани, чиито крепостни стени ограждат днешната официална резиденция на чешкия президент и катедралата „Св. Вит“ — с внушителни готически кули. Докато се разхождате из тесните павирани улички под двореца, леко потиснати от величавото му присъствие, навярно ще си спомните, че великият писател Франц Кафка е живял в малка къща на „Златната уличка“.

Сред живописния пейзаж на прочутия квартал Мала страна в Прага се откроява зеленият купол на бароковата църква „Св. Николай“ от XVII в.

Близкият квартал Мала страна е място с уникална атмосфера. На централния площад „Малостранске Намнести“ се извисява бароковата църква „Св. Николай“. Около павирания площад са разположени безистени с барове и джаз клубове. Тесните улици водят до аристократични дворци от XVIII в. и до украсения със скулптури Карлов мост, гъмжащ от пешеходци и улични музиканти.

Карловият мост в Прага свързва кварталите Старе Мнесто (Стария град) и Мала страна. Прочутите барокови статуи са поставени през XVII и XVIII в.

На изток от реката се намира Старе Мнесто (Старият град), забранен за автомобили. На „Старомнестке Намнести“ (Стария градски площад) се извисяват кулите близначки на църквата „Дева Мария пред Тин“. Площадът е заобиколен от кафенета на открито и боядисани в ярки цветове къщи от XVI в. с изящна дърворезба. В близките пасажи има стари книжарници и ресторанти, предлагащи отлежали вина. В северния край на Старе Мнесто се намира старият еврейски квартал Йозефов, съхранил прекрасни образци от богатата еврейска култура на Централна Европа, разрушена от холокоста, място за поклонение на евреи от цял свят. Реставрираната синагога, датираща от 1270 г., е една от най-старите в Европа.

Столица на младежта

На изток от Судетите се намира Краков — съперникът на Прага за титлата младежка столица на Европа. Този великолепен стар град, оживен от многобройно студентско население, е изпълнен с барове, ресторанти и кафенета с уютна атмосфера, типична за Централна Европа. Можете да опитате полски специалитети — като планинска пъстърва — във великолепната обстановка на „Вежинек“, най-стария ресторант в Краков, открит през 1364 г.

Историята на Пазарния площад в Краков започва още в Средновековието.

Оцелял като по чудо през Втората световна война, старият град е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. В центъра му е „Ринек Глувни“ — най-големият средновековен площад в Европа, край който са разположени дългите безистени на „Сукенице“. Красивата сграда, построена през XVI в., е прочут център на международната търговия. Ренесансовият парапет на покрива, увенчан с гротескни гаргойли, е проектиран от известния архитект и скулптор Санти Гучи. Друг архитектурен шедьовър е Мариацката катедрала („Света Богородица“), най-голямата църква в Краков. На всеки кръгъл час на едно от четирите прозорчета на най-високата кула застава тромпетист и свири мелодията „Хейнал“. Мелодията прекъсва внезапно в памет на легендарния краковски тръбач, който забелязал приближаващата татарска орда и успял да изсвири сигнала за тревога, преди да го улучи вражеска стрела.

Над града, край р. Висла, се извисява хълмът Вавел. На върха му е едноименният дворец с великолепен ренесансов вътрешен двор и катедрала от червени тухли с готически кули и барокови куполи. Тук е последният пристан на полските крале.

На юг, непосредствено до хълма Вавел, се намира старото еврейско гето Кажимеж — още едно свидетелство за богатото еврейско наследство в Централна Европа. Ако тесните средновековни улици с боядисани в бяло къщи със сводести входове и дълбоко разположени прозорци ви се сторят познати, може би причината е във факта, че тук е сниман филмът „Списъкът на Шиндлер“. Най-голямата от шестте оцелели синагоги в Кажимеж е Старата синагога, завършена през 1557 г., с внушителна фасада с ренесансов арковиден вход. Днес синагогата е музей, посветен на историята на краковските евреи.

Будапеща — перлата на Дунав

Будапеща, разположена елегантно върху двата бряга на най-красивата река в Европа, излъчва романтиката на стила модерн. Просторните паркове и градини, булевардите със старите чинари, пищните сгради в стил сецесион и разкошните обществени бани от края на XIX в. почти не са се променили. Двете световни войни и четирите десетилетия комунистическо управление са оставили отпечатъка си върху Будапеща, но градът е запазил онзи ленив, чувствен чар от славното минало.

Буда — на десния (западния) бряг на Дунав, и Пеща — на левия (източния), са се обединили едва през 1873 г., като всяка от двете половини е запазила характерния си чар. Буда — с емблематичната крепост и павираните улици, сякаш е видение върху хълма, докато елегантните булеварди на Пеща се простират ветрилообразно от другата страна на голямата река. Крепостният хълм в Буда е духовното сърце на столицата — на него се издигат Кралският дворец и внушителните кули на църквата „Матяш“.

Разположената на другия бряг Пеща датира от XII в., но от средновековния град не е оцеляло почти нищо. Разходката по крайбрежния булевард „Дунакорзо“ (между Верижния мост и Моста на свободата) ще ви отведе в най-старата част на града и ще ви предложи красиви гледки към Крепостния хълм. Възходът на Пеща е през XIX в., откогато датира и търговската улица „Андраши“ — красив булевард с великолепни сгради, сред които и тази на Операта. Булевард „Андраши“ е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и в същото време кипи от живот, изпълнен с тълпи хора, които пазаруват, хапват или се разхождат. На юг от него се намира старият Еврейски квартал, прочут с внушителната си синагога, построена през 50-те години на XIX в., която все още е втората по големина в света.