Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The new traveller’s atlas, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Маргарита Дограмаджян, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2020)
Издание:
Автор: Джон Ман; Крис Шулер; Джефри Рой; Найджъл Роджърс; Мери-Ан Галахър
Заглавие: Световна енциклопедия на пътешественика
Преводач: Маргарита Дограмаджян
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК Хермес
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2010
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: английска
Печатница: Китай
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-0811-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12848
История
- — Добавяне
Киото — съкровище на японската култура
Модерен град с древна история, чиито прекрасни градини и храмове са истински празник за сетивата и духа.
СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ПОВЕДЕНИЕ: на чужденеца му е нужен цял живот,
за да усвои изкуството на японските маниери. Няколко съвета:
дълбокото навеждане на главата е достатъчно да замени поклона;
когато влизате в нечий дом, оставете обувките си отвън и обуйте
предложените чехли (има и други за тоалетната); не давайте бакшиши;
носете дребни подаръци. Обличайте се спретнато и чисто.
КАКВО ДА НОСИТЕ: лесни за сваляне обувки.
АДРЕСИ: къщите не са номерирани. Може да се ориентирате
единствено с питане.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
пролетта — заради цъфналите вишни, есента — заради кленовете,
както и в края на октомври и началото на ноември, когато в
Националния музей на Нара могат да се видят съкровищата
на храма „Шосоин“.
Киото е град със стотици храмове, но един от тях буди истинско благоговение не само у будистките поклонници. В „Санджусангендо“ от XIII в. има 1001 позлатени статуи на богинята на милосърдието Канон в 100 диагонални редици, чието предназначение е да предпазват света от беди. Жителите на Киото вярват, че те изпълняват трудната си мисия, и имат основания за това. През 1945 г. градът е сред целите, върху които САЩ планират да хвърлят атомна бомба. Но специалистът по японска история и култура Едуин Райшауър отхвърля идеята с аргумента, че старата столица на Япония е нейната културна съкровищница. Разрушаването на Киото би означавало да се унищожи не просто съпротивата на страната, а нейната същност. Същността остава, съхранена не само в храмове като „Санджусангендо“, но и в галериите, къщите.
Киото е столица на Япония от 794 г. до преместването й през 1868 г. В Едо (днешно Токио). Местоположението на града е съобразено със строгите предписания на геомантията (фън шуй). Равнината, затворена между планините и морето, изглежда надеждно защитена и напълно подходяща за имперски център. На юг и запад е оградена от вода, а планината пази срещу зли духове от североизток. Императорският дворец се издига в някогашния център на града, разделен на източна и западна част. Възстановяван неколкократно след пожари и войни, след изместването на центъра на властта в Токио, Киото си възвръща характерната спокойна, аристократична атмосфера.
Дзен градини и чайни церемонии
Древният град продължава да съществува под модерната бетонна фасада — улиците му съхраняват забележителности, чието разглеждане може да отнеме цял живот. Тук древните изкуства и занаяти — танци, музика, грънчарство, гравюри върху дърво, калиграфия, рисунки върху тъкани — продължават да процъфтяват. В града се намират двете най-известни школи за обучение в изкуството на чайната церемония. Предназначението на тази церемония, въведена през XVI в., е да подтикне към размисъл и търсене на хармония, затова чайната къща традиционно е разположена в подходяща за целта градина.
Посещението в градините на Киото е може би най-добрият начин да усетите душата на града. Японските градини са по-скоро материализирана философия, отколкото природа. Красивите природни обекти — скали, растения, дървета и езерца — се почитат като символи, водещи към друг, духовен ландшафт. Развитието на дзенбудизма през XV в. е насочено към нов вид аскетизъм, при които прости елементи — като скали, заравнен с гребло пясък, ситен чакъл — образуват модели, подтикващи към съзерцание и размисъл.
В храма „Рьоанджи“ се намира най-старата запазена каресансуи (каменна градина). Създадена около 1500 г., тя е преоткрита през 30-те години на XX в., когато западните архитекти започват да се възхищават от японското изкуство в използването на пространството. Градината е изненадващо семпла: правоъгълник от загладен пясък с размери 31 на 15 м, ограден от ниски каменни стени, е украсен с 15 скални къса, разположени в пет групи. Единствените растения са лишеите и мъхът върху камъните. Какво символизират камъните — планини или дракони? Загладеният пясък може би насочва към вълни или лехи в оризище. Но може и да символизира подсъзнанието, докато изправените скали са символичен израз на съзнанието. Няма проста и еднозначна интерпретация. Символите в градината могат да се тълкуват до безкрай.
Времето на цъфналите вишни
Откритите пространства в Киото са градини от различен тип, които представят различни нива на социалния живот в града. Цъфтящите през април вишневи дръвчета са любима тема на японските художници и поети. Символ на крехката и преходна красота в живота, те са възпети в безброй хайку — класически поетични тристишия, съставени от 17 срички:
Окапалите венчелистчета се понасят
обратно към клона — и виждам:
о… пеперуди!
Цъфналите дръвчета отбелязват началото на седмица на големи празненства. Едно от местата, където може да им се насладите, е красивата градина около шинтоисткия храм „Хейан Джингу“ с площ около два хектара, създадена през 1894 г. в чест на 1100-годишнината от основаването на Киото. Друго подходящо място е дългата 1,6 км алея, която тръгва от „Нандзенджи“ — един от най-големите дзенбудистки храмове. Алеята има две разклонения, които минават по двата бряга на канала Шишигатани, където обичал да се разхожда университетският преподавател Нишида Китаро. Петдесет години след неговата смърт философската пътека става особено популярна. Алеята минава между дървета, сред които са пръснати чайни и магазинчета за сувенири, покрай три храма, единият от които има прекрасна градина от чакъл, пясък, мъх и цъфтящи дървета. Пътеката завършва при „Гинкакуджи“ (Сребърния храм), построен като вила за отдих на императора.
Лятото е време за празненства. През целия юли градът се отдава на празника Гион Мацури, чиято кулминация е шествието на древните храмови реликви. Самият квартал Гион, където все още може да се види как позастарели гейши изпълняват чайната церемония, е изпълнен със сергии с лакомства. Жителите на Киото пръскат и мият улиците, за да ги разхладят, а семействата вадят на показ най-ценните си притежания — кимона, паравани, свитъци, — за да прогонят влагата и плесента от дъждовния сезон. През есента любимо място за разходка са хълмовете в предградията Арашияма и Сагано, обрасли в клен и гинко, обагрени в огненочервено, оранжево и златисто. Наблизо се намират градините на храма „Корюджи“; тук, в Къщата на съкровищата (Рейхокан), се намира една от най-прочутите скулптури на източното изкуство — Мироку Босацу. Изящната статуетка на момче, отдадено на медитация, вероятно е създадена през VI в. в Корея. Най-големият празник през зимата е Нова година, когато почти целият град се стича в храма „Ясака“ в Гион, за да запали свещичка от свещения огън. Камбаните във всички храмове звънят, за да прогонят злото от предходната година. После хората отбелязват първите събития от новата година: първото посещение в храма или на пазара, първата чаша чай — в очакване на първите цветове на пролетта.
Съкровищата на Нара
Само на 30 минути път с влак от Киото се намира Нара, столица на Япония през VIII в. Миналото оживява в парковете, пагодите и съкровищниците на стария град, лишени от каквото и да било модерно лустро. Най-прочут е „Тодайджи“ (Големият източен храм), издигнат в прослава на Буда, който се смята за най-големия дървен храм в света. Построен през 752 г., той има един-единствен внушителен покрив, подходящ символ на възхода на империята и новата й религия. Покривът на днешната Дайбуцуден (Залата на Великия Буда) е от XVIII в., но оригиналният покрив е бил още по-голям — 88 на 50 м. В залата се намира огромна статуя от позлатен бронз на Буда с височина 15 м. и тегло 400 тона.