Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (34)

Транссибирската магистрала

Транссибирската железопътна магистрала прекосява континенти и часови зони, опасвайки почти половината от територията на планетата. Пътешествието по този изумителен маршрут ще промени представите ви за света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ЕЗИК: руски; английски се говори навсякъде, но посредствено.

ВАЛУТА: рубли и (за предпочитане) долари.

Рублата често се обезценява.

ВРЕМЕ: Транссибирската магистрала прекосява осем часови

зони между Санкт Петербург и Владивосток, но всички влакове се

движат по московско време. Понякога това е объркващо.

КОГА ДА ТРЪГНЕТЕ: влаковете се движат през цялата година,

но най-натоварените периоди са лятото и Коледа, затова по-добре

ги избягвайте. Температурите през лятото варират от 10°С до 35°С,

а през зимата може да паднат до — 40°С.

ВЛАКОВЕ: истинският Транссибирски експрес е „Россия“

(влак №1 и №2), който изминава целия път от Москва до Владивосток.

Пътуването трае 7 нощи/8 дни. Ще ви трябва друг влак, за да стигнете

от Санкт Петербург до Москва или да се върнете в него.

За междинните дестинации има много влакове, както и

за Улан Батор, Монголия, и Пекин, Китай.

РАЗСТОЯНИЯ: Москва-Владивосток — 9297 км;

Москва-Пекин — 9001 км.

КАКВО ДА НОСИТЕ: термос (може да се снабдявате с

топла вода от самовара във всеки вагон), джобно ножче,

фенерче, колода карти, чай, кафе, тоалетна хартия, канче,

снаксове, шоколад, сушени плодове.

Транссибирската магистрала.

Транссибирската магистрала, свързваща Балтийско море с Тихия океан, е най-дългата железопътна линия в света. Тя минава през сърцето на древна Русия, следвайки пътя на руския народ на изток през XVI и XVII в., прекосява земите в Средното Поволжие, Южен Урал, тайгата и планините в Южен Сибир и достига Тихия океан при Владивосток. Магистралата предлага класическо пътуване с влак и наистина уникална възможност да опознаете огромната Русия и несломимия дух на нейния народ.

По време на комунистическия режим (1917–1991 г.) началната гара на железницата е преместена в Москва, но историческата начална гара е Санкт Петербург, наричан „прозорец към Запада“. Градът е основан през 1703 г. от Петър Велики и е столица на Русия до 1918 г. Построен върху 100 острова, свързани с 300 моста, украсен с блестящи златни куполи, кули и дворци, градът с право е наричан Северната Венеция. До най-големия петербургски булевард — „Невски проспект“, прочут с кафенетата, магазините и театрите си, е разположен Ермитажът, в който се намира една от най-богатите колекции от шедьоври на западноевропейското изкуство. Творби на Леонардо, Рембранд, Брьогел, Ел Греко, Сезан, Пикасо и други прочути майстори са изложени сред разкошен интериор с високи позлатени тавани, мраморен под и изящни колони. След еднодневна разходка из галериите, когато ще сте изминали буквално километри разстояние, болките в краката и врата ще ви подскажат, че е време да си тръгвате.

Екатеринският дворец в бившето Царско село — сега град Пушкин (носи името на Великия руски поет, прекарал част от живота си в този край) — се намира на 24 км южно от Санкт Петербург.

Александровската колона на Дворцовия площад в Санкт Петербург. Площадът, който има славата на един от най-посещаваните туристически обекти, е мястото, където са пламнали революциите през 1905-а и 1917 г.

Пътуването от Санкт Петербург до Москва, което отнема по-малко от ден, е най-лесната част от целия маршрут. Всички забележителности на Москва, столицата на Русия, са концентрирани около Червения площад: от Кремъл и катедралата „Св. Василий Блажени“ до днешните „Макдоналдс“ и „Пица Хът“. Може да ги разгледате за един ден, преди да се качите на влака, който ще ви отведе буквално до другия край на света.

Катедралата „Св. Василий Блажени“ (Покровски събор) В Москва, построена през XVI в., обединява девет храма с многоцветни куполи.

След като напусне Москва, Транссибирският експрес спира само за смяна на локомотива, да зареди с храна и вода или да качи и свали пътници. Слизането от влака на спирките не е проблем. Може да се разтъпчете, да опитате от местната храна или просто да побъбрите с руснаците. Дължината на престоя варира от няколко минути до близо час. Кондукторът, който отговаря за купето (проводник или проводница, ако е жена), ще ви информира за времето на престоя и ще следи да не останете на гарата. Тъй като по маршрута пътуват много влакове, може да прекъснете пътуването си и да останете няколко дни, да речем, в Екатеринбург, където болшевиките са екзекутирали последния руски цар и семейството му, в Новосибирск — най-големия град в Сибир, или в Иркутск — на ез. Байкал.

Транссибирските влакове се състоят от 20 вагона плюс Вагон-ресторант. Те са удобни, макар и не луксозни, с легла и спално бельо, въпреки че е малко тясно с четири спални места в купетата втора класа. В първа класа леглата са две. Възможно е да чакате на опашка за двете тоалетни, особено рано сутрин. Във всеки вагон има самовар, който осигурява достатъчно количество топла вода през цялото денонощие. По отношение на храната във вагон-ресторанта има какво да се желае, но за сметка на това е сравнително евтина.

По пътя от Москва до Владивосток има над 800 гари, повечето от които неособено забележителни, но всяка със свой собствен чар. Край спрелите вагони възрастни жени (бабушки) продават домашно приготвена наденица и салата от варени картофи с лук. Други предлагат сладолед, хляб, риба, сладкиши, бира, безалкохолни напитки и прочутата руска водка. От павилионите на перона можете да се снабдите с някои необходими за пътуването неща.

В Сибир

Сибир е равен и обрасъл в пояс от иглолистни гори, наречени тайга, но между дърветата се виждат традиционни къщи и селца, а през пролетта и лятото земята се покрива с огромни пурпурни и сини килими от диви цветя. Зимата може би е най-интересният сезон за пътуване: всичко е загърнато в искряща бяла пелена и местните жители се придвижват с теглени от коне шейни. От време на време влакът се носи по дълги мостове над величествените реки Иртиш, Об и Ангара.

Езерото Байкал съдържа почти толкова вода, колкото петте Големи езера в Северна Америка.

Може би кулминацията на пътуването е край стръмните гористи брегове на ез. Байкал. Това е най-дълбокото сладководно езеро в света (1637 м), съдържащо около една пета от световните запаси от прясна вода. Тя е толкова чиста, че може да се види бял 20-сантиметров камък на дълбочина 40 м. Байкал също е и най-старото езеро в света — образувало се е преди около 20 млн. години — и поддържа биосистема от 50 вида риби, 500 животински вида (сред които единственият в света сладководен тюлен) и 1200 растителни вида, две трети, от които се срещат само тук. Необичаен е фактът, че в Байкал се вливат 338 реки, а от него извира само една — Ангара. Преди окончателното завършване на Транссибирската магистрала влаковете и пътниците са се превозвали през езерото с кораб. Построеният във Великобритания параход „Ангара“ днес е превърнат в плаващ музеи и се намира в Иркутск, столицата на Сибир. Листвянка е най-голямото селище в южния край на езерото; основният му поминък е риболовът и е чудесна изходна точка за разглеждане на района. Може да поемете по туристическите пътеки в близкия Национален парк Байкал, но знайте, че през лятото има досадни комари и мухи.

Бабушка се грижи за елените си край град Тюмен, Западен Сибир.

В миналото името Сибир е предизвиквало страх: там били изпращани престъпниците, дисидентите и напълно невинни хора, които работели в мините в най-студените и отдалечени райони. Заточеният често доживявал в Сибир края на дните си, лишен от граждански права. Ако някой успеел да оцелее до изтичането на присъдата, можел да се засели някъде в Сибир, но рядко му се разрешавало да се завърне в Европейска Русия. Днес обаче Сибир се интересува повече от туристи, отколкото от депортирани.

Тази църква в Новосибирск е географски център на старата Руска империя.

Прехвърлянето на Транссибирската магистрала през голямата река Об при Новосибирск е едно от най-сериозните изпитания при строежа й. Градът е истинска културна съкровищница, най-вече заради приноса на високообразованите заточеници, принудени да се заселят тук.