Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (94)

Глава 93

Не зная коя от двете, аз или Юки, се почувства по-попарена. Намерихме пътя към пожарния изход, заслизахме по бетонното стълбище и отворихме страничната врата, извеждаща на улица „Полк“. Оставихме Мики да се оправя с пресата.

Юки изглеждаше определено поразена и смазана.

— Свидетелските показания на Сам бяха повече от кошмар — произнесе тя с пресекващ глас. — Когато оная аларма запищя, целият ми кръстосан разпит отиде на кино. Имам чувството, че всеки си е помислил „Господи, какво е причинила на това дете!“

Вървяхме по най-обиколния и най-незабележим път до гаража. Трябваше да хвана Юки през кръста, за да я спра да не пресече на червено при въздушния тунел по „Ван Нес“.

— Боже мой — не спираше да повтаря Юки, като всеки път вдигаше ръце с обърнати към небето длани. — Боже мой, боже мой! Какъв фарс. Каква пълно изопачаване!

— Но, Юки — окуражих я, — ти успя да изложиш тезата си. Каза всичко. Сестричето и братчето са паркирали в „Тендърлойн“. Не са имали работа там. Носели са оръжие. Каза им, че Сам е обект на разследване и че ще му бъде повдигнато обвинение за убийствата. Отпечатъците му са открити по ръба на ваната, в която нещастното хлапе е било убито с ток. Сам и Сара са убили тези деца, Юки. Сам Кабът е опасен. Съдебните заседатели трябва да го знаят.

— Не съм сигурна дали го знаят. Не мога да им изляза отново с номера, че е заподозрян, защото не му е повдигнато обвинение. Заседателите даже може да са помислили, че му правя клопка, за да го изкарам от жалката му кожица. Което явно и направих.

Преминахме през „Опера Плаза“ — сграда със смесено приложение с ресторанти, книжарница и киносалон на приземния етаж. Като избягвахме погледите на тълпата, взехме асансьора надолу към гаража и след като се качвахме и слизахме няколко пъти между редиците с коли, най-сетне открихме акурата на Юки.

Щракнахме коланите и щом Юки превъртя ключа, моторът се задейства. Вече мислех за утрешния ден.

— Сигурна ли си, че идеята да бъда свидетел е добра? — попитах адвокатката си.

— Абсолютно. По този въпрос с Мики имаме пълно съгласие. Трябва да насочим симпатиите на съдебните заседатели към теб. А за да го направим, тези хора трябва да видят и чуят що за човек си. Точно заради това трябва да свидетелстваш.