Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (46)

Глава 45

Наблюдателя вървеше по пътеката през тревистите дюни под тънкия сърп на луната. Беше с вълнена шапка, черен анцуг и носеше микрокамерата с десеткратно фотоувеличение.

Използва я, за да огледа една двойка, разхождаща се в края на плажа, а сетне насочи обектива към къщите на около стотина ярда от външната дъга на крайбрежния булевард.

Нагласи фокуса към една определена къща: синя, квадратна, на етаж и половина с много прозорци и двойни плъзгащи се врати към верандата. Оттам виждаше как сержант Линдси Боксър снове из всекидневната.

Косата й беше вдигната нагоре и бе облякла бяла тениска. Подръпваше верижката, висяща на врата й, докато разговаряше по телефона. Виждаше очертанията на гърдите й под тениската.

Едри, но твърди.

Хубави цици, лейтенант.

Наблюдателя знаеше точно коя е Линдси Боксър, какво работи и причината да се намира в Залива на полумесеца. Но искаше да знае много повече.

Чудеше се с кого разговаря по телефона. Навярно с тъмнокосия мъж, който остана да спи при нея миналата нощ и си замина с черна държавна кола. Питаше се кой е той и кани ли се да се връща.

Искаше да знае и къде държи Линдси пистолета си.

Наблюдателя направи няколко снимки на Боксър: усмихната, намръщена, как разпуска косата си, как крепи телефона между рамото и брадичката си, как вдига нагоре ръце, за да прибере отново косата си, а гърдите й се раздвижват.

Докато я наблюдаваше, кучето прекоси стаята, легна до плъзгащата се врата и се вторачи през нея, сякаш гледаше право в него.

Наблюдателя повървя още малко по плажа към натискащите се влюбени, после сви през тревистите дюни към паркинга, където бе оставил колата си. Качи се, измъкна бележника от жабката и обърна страницата, на която името на Линдси бе изписано с педантичен почерк.

Лейтенант Линдси Боксър.

Отблясъкът от уличните лампи му стигаше, за да добави към записките си.

Ранена. Сама. Въоръжена и опасна.