Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (22)

Глава 21

Потресе ме начинът, по който Бройлс изкриви събитията от десети май и хвърли вината върху мен. Биваше си го влечугото, наложи се да събера цялата си сила, за да запазя неутрално изражение и да си седя мирно на задника, докато Бройлс излагаше заключителните си аргументи.

— Ваша чест — произнесе той, — Сара Кабът е мъртва, защото Линдси Боксър я уби. А Сам Кабът, на тринадесет години, ще е в инвалидна количка до края на живота си. Обвиняемата признава, че не е следвала стриктно полицейските процедури. Допускаме, че може да е имало известни незаконосъобразни действия от страна на моите клиенти, но кой очаква от непълнолетни да имат вярна преценка за нещата? Полицейските служители, обаче, са обучени да се справят с всякакви кризисни ситуации, а обвиняемата не е могла да се справи с критичната ситуация, защото е била пияна. Или просто казано, ако лейтенант Боксър бе изпълнила задълженията си по правилата, тази трагедия нямаше да се случи и ние нямаше да сме тук днес.

Речта на Бройлс ме възмути, но трябва да призная, че беше убедителна и ако седях в галерията вместо на подсъдимата скамейка, щях да видя нещата като него. Докато Мики се надигаше, за да изложи своите заключителни аргументи, кръвта забуча в ушите ми, сякаш в главата ми вилнееше роксъстав.

— Ваша чест, лейтенант Боксър не е сложила заредените пистолети в ръцете на Сара и Самюъл Кабът — произнесе Мики с кънтящ от негодувание глас. — Те сами са го направили. Застреляли са невъоръжени полицейски служители, без да бъдат провокирани, и клиентката ми е отвърнала със стрелба при явна самозащита. Виновна е единствено в това, че е проявила прекалена доброта към граждани, които не са й отвърнали със същото. Ако трябва да сме справедливи, ваша чест, искът следва да бъде отхвърлен и този отличен служител да се върне към своите задължения, без вина и опетняване на забележителната служебна характеристика на лейтенанта.

Мики завърши обобщението си по-рано, отколкото очаквах. След последните му отекващи думи се отвори празнина, в която нахлу страхът ми. Докато заемаше мястото си до мен, съдебната зала се изпълни с приглушено като миши стъпки брожение: зашумоляха хартии, защракаха ключалки на лаптопи, размърдаха се телата по столовете.

Сграбчих ръката на Мики под банката и дори се помолих: Мили боже, моля ти се, нека съдията отхвърли иска.

Съдийката намести очилата на носа си, но не успях да разгадая изражението й. Когато проговори, речта й бе сбита, а гласът й прозвуча уморено.

— Вярвам, че обвиняемата е направила всичко по силите си, за да облекчи ситуацията, която се е развила ужасно зле — произнесе съдия Алджиери. — Но ме притеснява алкохолът. Един живот е бил загубен. Сара Кабът е мъртва. Разполагаме с достатъчно доказателства, за да дадем ход на процес пред съдебни заседатели.