Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (106)

Глава 105

Съдебните заседатели дълго време оправяха поли и наместваха чанти, докато се настанят удобно на местата си. Най-сетне бяха готови. Забелязах, че само двама от тях погледнаха към мен.

Чух изтръпнала как съдията ги попита дали са готови с присъдата. Тогава старши съдебният заседател, петдесет и няколко годишен афроамериканец на име Арнолд Беноа, изпъна надолу спортното си яке и отвърна:

— Да, ваша чест.

— Моля, предайте решението си на съдебния пристав.

През пътеката дишането на Сам Кабът се учести, моето също удвои скоростта си с ударите на сърцето ми, когато съдията разгъна единствения лист хартия.

Тя го прегледа с безизразно лице, върна го на съдебния пристав, а той го връчи обратно на старши съдебния заседател.

— Предупреждавам присъстващите да не реагират на онова, което старши съдебният заседател има да каже — произнесе съдията. — Добре, г-н старши съдебен заседател. Моля, обявете решението.

Той извади очила от джоба на якето си, разтвори ги и ги намести върху носа си. Накрая прочете:

— Ние, съдебните заседатели по горепосоченото дело, признаваме подсъдимата, лейтенант Линдси Боксър за невинна по повдигнатите срещу нея обвинения.

— Всички ли са на това мнение?

— Да.

До такава степен бях претръпнала, че не бях сигурна дали съм чула добре. И когато си повторих наум произнесената присъда, почти очаквах съдията да отхвърли току-що казаното от старши съдебния заседател.

Юки стисна китката ми здраво и едва когато видях усмивка да огрява лицето й осъзнах напълно, че не съм си въобразявала. Заседателите бяха отсъдили в моя полза.

Един глас се провикна:

— Не! Не! Не можете да направите това!

Андрю Кабът бе станал на крака и се държеше за облегалката на предния стол, в който седеше Мейсън Бройлс, пребледнял, мрачен, победен.

Молбата на Бройлс за гласуване поотделно бе всъщност настояване и съдията го уважи.

— Когато чуете номера на мястото си, моля съобщете на съда как сте гласували — произнесе съдия Ачакозо.

Съдебните заседатели отговаряха един по един.

— Невинна.

— Невинна.

— Невинна…

Бях чула израза, но до този момент не бях сигурна, че съм го разбрала. В прегръдките на двамата ми адвокати ме понесе тъй пълно облекчение, че сякаш попаднах в друго измерение. Навярно такова усещане се изпитва само в моменти на избавление като този.

Бях свободна и сърцето ми искаше да полети.