Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (121)

Глава 120

Усетих плъпването на познатите тръпки в корените на косата, което винаги предвещаваше разкритие.

— Да — казах, — прочетох, че Сандра О’Моли е извършила самоубийство. Какво знаете за него?

— Беше тъй неочаквано — отвърна Ребека. — Никой не знаеше… нямахме представа, че е била толкова отчаяна.

— Защо според вас е посегнала на живота си?

Ребека побутваше с вилица салатата „Цезар“. Накрая остави прибора, без да хапне.

— Така и не разбрах. Бен не говореше за това, но ако трябва да предположа, бих казала, че я е малтретирал.

— Как я е малтретирал?

— Унижавал я е. Отнасял се е с нея като с кръгла нула. Когато го чувах как разговаря с нея, се свивах. — Показа го нагледно, като скри глава в раменете си.

— А тя оплаквала ли се е?

— Не. Сандра никога не би го сторила. Тя беше толкова отстъпчива, толкова кротка. Дума не обели, когато той започна любовна връзка.

Колелцата в главата ми се превъртяха, но все още не зацепваха. Ребека сви неодобрително устни.

— Той се виждаше с оная жена от години, продължи и след женитбата му с Лорелай, сигурна съм. Тя се обаждаше в кабинета до последния му ден.

— Ребека — промълвих търпеливо, въпреки че едва се сдържах, — Ребека, как се казваше другата жена?

Ребека се облегна назад, докато някакви мъже ни отминат на път към тоалетната. Когато вратата на тоалетната се затвори, тя се наведе напред и прошепна:

— Емили Харис.

Името ми беше познато. Припомних си устните с яркото червило и розовия тоалет.

— Не работи ли в недвижими имоти „Пасифик“?

— Точно тя е.