Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (139)

Глава 138

Ярка лунна светлина обливаше хълмистия терен и хвърляше дълги сенки, които създаваха илюзията, че на всяка крачка ме дебне пропаст. Движех се плътно до храстите встрани от пътя, като заобикалях откритото пространство. Така приближих къщата откъм сляпата й страна на по-високо ниво.

Досами къщата пред обикновена дървена врата беше паркиран скъп джип. Топката се превъртя лесно в ръката ми и аз отворих вратата към мокро помещение. Тръгнах опипом в тъмнината и влязох в просторна кухня. Оттам попаднах в огромна дневна с висок таван, огряна от луната.

Продължих пътя си покрай стената, внимавах да не закача дългите кожени канапета и големите саксии с палми и пампасова трева. Вдигнах поглед точно навреме, за да видя как лъч от фенер изчезна зад горната площадка на стълбите.

Измъкнах пистолета и се изкачих по тях, вземайки по две стъпала наведнъж. Приклекнах на най-горната площадка.

Чувах само собственото си дишане, после долових тих говор откъм стая в дъното на коридора.

Изведнъж пронизителен вик разцепи въздуха. Спуснах се към вратата, завъртях топката и я отворих с ритник.

Мълниеносно обиколих с поглед сцената. Вътре имаше огромно легло и на него седеше жена с гръб към горната табла. Фигура, облечена в черно, държеше нож до гърлото на жената.

— Ръцете горе — изкрещях. — Хвърли оръжието, веднага!

— Вече е твърде късно — произнесе някакъв глас. — Обърни се и напусни, по дяволите.

Пресегнах се към ключа за осветлението и щракнах лампата.

Онова, което видях, беше шокиращо, страшно, невероятно.

Нападателят с ножа беше Кароли Браун.