Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (42)

Глава 41

Наблюдателя чуваше как завързаното тяло на доктора се блъска и търкаля в задната част на пикапа, докато изкачваха стръмния път.

— Какво ще кажеш за тук? — попита Търсача. Погледна в огледалото за задно виждане и отби встрани от пътя в закътано място между скупчени дървета. Наби спирачки.

Търсача изскочи от пикапа, издърпа назад плъзгащата се врата и подпря доктора в седнало положение.

— Хайде, докторе, време е да се поразтъпчем — произнесе и дръпна лепенката от устата му. — Ще обявиш ли последните си думи? Или ще затвориш завинаги уста?

— Какво искате от мен? — задъхваше се д-р О’Моли. — Само ми кажете. Пари ли искате? Мога да ви дам пари. Опиати ли? Давам всичко, каквото поискате.

— Е, това наистина беше тъпо, докторе — отвърна Търсача. — Дори като за теб.

— Не го правете. Помогнете ми — умоляваше. — Моля ви, помогнете ми.

— Моля ви, помогнете ми — присмя се Наблюдателя.

— Какво съм ви направил? — разхълца се д-р О’Моли.

Грубо блъскане изхвърли доктора извън пикапа върху пясъка край пътя.

— По-лесно е, отколкото си го представяш — изрече любезно Търсача, като се наведе към ухото на доктора. — Просто си помисли за нещата, които обичаш… и се сбогувай.

Докторът така и не видя големия камък, който издълба дупка в черепа му.

Търсача отвори ножа си сграбчи кичур от прошарената му коса и повдигна главата на доктора. Преряза гърлото на мъжа с лекота, все едно разряза пъпеш.

След това Наблюдателя използва колана си вместо камшик и го зашиба с все сила, като оставяше кафеникави ленти по яркобялата кожа на задника на О’Моли.

— Усещаш ли това? — изхъхри запъхтян над умиращия мъж.

Търсача избърса отпечатъците си по ножа в ризата на доктора. Сетне захвърли ножа и камъка надолу по склона, където те потънаха сред дървета, храсталаци и остри треви.

Двамата мъже вдигнаха тялото на доктора за ръцете и краката и го отнесоха до скалистия ръб на пътя. Залюляха безжизненото тяло и като преброиха до три, го метнаха в урвата. Ослушаха се да чуят удрянето му в гъстака долу и търкалянето му нататък до тъй отдалечено място, че да остане скрито, както се надяваха, докато койотите разнесат жалкия труп.