Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (63)

Глава 62

Пристигнах тъкмо когато изнасяха телата от къщата. Паркирах между две черно-бели коли на поляната и огледах изумителното архитектурно творение от стъкло и червеникава секвоя.

Зяпащата тълпа се раздели, за да направи път на санитарите, които свалиха носилките по стълбите плъзнаха чувалите в зиналата паст на линейката. Въпреки че не познавах Анемари и Джозеф Сардучи, налегна ме неизмерима тъга.

Проврях се между хората до входната врата, охранявана от униформен служител, който стоеше с ръце на гърба и се чувстваше в свои води.

Разбрах, че е професионалист, тъй като ми отправи любезна усмивка и изпитателен поглед. Пробвах късмета си и показах значката.

— Шефът е вътре, лейтенант.

Натиснах звънеца. Прозвучаха първите акорди от „Четирите сезона“ на Вивалди.

Вратата отвори началник Старк и щом ме видя, стисна челюсти.

— По каква шибана работа сте тук пък вие? — процеди през зъби.

Вложих цялото си сърце в отговора, тъй като казвах истината:

— Искам да помогна, по дяволите. Може ли да вляза?

Гледахме се един друг през прага, докато накрая Старк премигна.

— Някой да ви е казвал, че сте досадна като конска муха? — произнесе той и ми направи път да вляза.

— Да. И благодаря.

— Не благодарете на мен. Обадих се на един приятел от Дирекция на полицията в Сан Франциско. Чарли Клапър каза, че сте добро ченге. Излиза прав само в половината от случаите. Не ме карайте да съжалявам.

— Честно ли мислите, че може да съжалявате повече, отколкото в момента?

Минах покрай Старк през фоайето и влязох в дневна, цялата в прозорци към водната шир долу. Мебелировката беше в минималистичен скандинавски стил: изчистени линии, тънкотъканни килими, абстрактно изкуство и макар съпрузите Сардучи да бяха мъртви, усещах присъствието им в предметите, които бяха оставили след себе си.

Още докато подреждах в мислите си всичко видяно, забелязах какво липсва. На долния етаж не беше поставена никаква полицейска маркировка, нямаше конуси, етикети, тебешири и прочие. Тогава откъде беше влязъл убиецът?

Обърнах се към шефа.

— Ще имате ли нещо против да ми покажете местопрестъплението?

— Извергът се е вмъкнал през капандура на горния етаж — поясни Старк.