Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (143)

Глава 142

След десетина минути се чу вой на сирени и по виещия се път под нас се зададоха патрулни коли със святкащи буркани. Над главите ни бръмчаха хеликоптери за спешна евакуация.

Мелиса Фарли се върна в банята при съпруга си.

— Алисън — казах, — моля те, слез долу и отвори вратата на полицаите.

Боб продължаваше да притиска силно Алисън в прегръдката си. Тя ме погледна с големите си кръгли очи. Мъчеше се да сподави плача си и устните й трепереха.

— Хайде върви, скъпа — подкани я Кароли от мястото си на пода. — Няма страшно.

На десет крачки от мен лицето на Боб сякаш хлътна. Изражението му бе на човек, претърпял поражение. Стисна раменете на Али и аз неволно изстенах. После пусна детето.

Щом Али напусна стаята жива и здрава, гневът ми се отприщи.

— Кои сте вие двамата? Как така решихте, че ще се измъкнете безнаказано?

Пристъпих към Боб Хинтън, изтръгнах ножа от ръцете му и му заповядах да сложи ръце на стената. Докато го обискирах, разясних какви са законните му права.

— Разбираш ли правата си?

Разсмя се с писклив, язвителен смях.

— По-добре от мнозина.

Намерих у него инструменти за рязане на стъкло и фотоапарат, които прибрах. Сетне го накарах да легне на земята и приседнах на ръба на огромното легло с насочен към него и Кароли пистолет.

Още не си бях поела дъх, когато чух тежки стъпки да трополят нагоре по стълбите.