Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (74)

Глава 73

По залез-слънце подрънквах на верандата една мелодийка с китарата, когато от пътя завиха светлини на фарове, бавно плъзнаха по улицата и спряха пред къщата на Кет.

Вече бързах към автомобила, шофьорът излезе и отвори задната врата.

— Знам си — произнесох с поруменяло като залеза лице. — Минавал си наблизо.

— Точно така — каза Джо и обгърна талията ми с ръка. — А аз си мислех, че ще те изненадам.

Поставих ръка върху предницата на колосаната му бяла риза.

— Обадила ти се е Клеър.

— И Синди — засмя се глуповато Джо. — Хайде да те водя на вечеря.

— Хмм. Ами ако приготвя вечерята тук?

— Става.

Джо чукна по покрива на колата и тя потегли.

— Ела — каза той, грабна ме в прегръдката си, целуна ме и отново ме слиса това как една целувка може да разпали такъв пожар. Докато горещината изпълваше тялото ми, в главата ми се мярна една-едничка що-годе разумна мисъл: Ето ни пак заедно. Още една романтична интерлюдия в движение, докато ме лашка влакчето на ужаса — моят живот.

Джо взе лицето ми в ръце и отново ме целуна, а сърцето ми сдаде слабата си съпротива. Влязохме в къщата и затворих вратата зад нас с ритник.

Застанала на пръсти, обвила ръце около шията на Джо, аз се оставих той да ме отведе назад през къщата, докато не паднах по гръб в леглото, а Джо взе да сваля дрехите ми. Започна с обувките, целуваше всяка разкрита гола частица по пътя нагоре към устните ми.

Мили боже, той ме разтопи без остатък, остана само сребърната верижка!

Задъхана, понечих да го прегърна, беше изчезнал. Отворих очи и видях, че се съблича. Беше великолепен. Силен, със слънчев загар, стегнат. И целият мой.

Усмихнах се от радост. Само пет минути по-рано нямах търпение да се втурна в маратона на закона и реда. А сега! Разтворих ръце и Джо покри тялото ми със своето.

— Хей — прошепна, — толкова ми липсваше!

— Замълчи — отвърнах. Ухапах го леко по долната устна, сетне разтворих уста за неговата и обвих крайници около тялото му.

Когато след час се измъкнахме от спалнята боси и разрошени, навън беше тъмно като в рог. Марта шляпаше с опашка, все едно казваше „Нахрани ме“, което и направих.

После приготвих богата трицветна салата с горчица и сос винегрет с малко настърган пармезан и сложих да се варят спагети, докато Джо забъркваше доматения сос с босилек, риган и чесън. Скоро въздухът се изпълни с божествен аромат.

Ядохме на кухненската маса и си споделяхме основните новости от изтеклата седмица. Новостите на Джо много напомняха новините на Си Ен Ен. Ужасяващи взривявания на коли, прониквания през летища, политически разправии… не бе необходимо да имам специален достъп, за да ги слушам. Докато миехме заедно чиниите, разказах на Джо по най-краткия и необезпокоителен начин за срещите ми с Агню.

Той стисна челюсти, докато ме слушаше.

— Все едно не съм ти казала нищо — целунах го по челото отново напълних чашата му с вино.

— Все едно не съм бесен, че си се изложила на такава опасност.

Боже господи, всички ли са забравили, че съм ченге? При това добро. Първата жена лейтенант в Сан Франциско и тъй нататък.

— Гледа ли ти се Кари Грант? — попитах. — Харесваш ли Катрин Хепбърн?

Сгушихме се на дивана и гледахме „Да отглеждаш бебе“ — една от любимите ми щури комедии. Превивах се от смях, както винаги на сцената, в която Кари Грант се промъква зад териера, захапал кокал от динозавър, Джо се смееше с мен и ме държеше в прегръдката си.

— Не питай, ако ме видиш да правя същото с Марта — разсмях се аз.

— Толкова те обичам, Линдси.

— Толкова те обичам, Джо.

Късно през нощта заспах свряна в тялото на Джо с мисълта: „Колко ми е точно всичко. Просто не мога да му се наситя.“