Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 4th of July, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валерия Панайотова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: 4-ти юли
Преводач: Валерия Панайотова
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Уникорп“ ООД
Излязла от печат: 11.09.2006
Редактор: Рада Шарланджиева
Художник: Стефан Касъров
ISBN: 954-529-455-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354
История
- — Добавяне
Глава 107
Минах с колата под окачения звънец на площадката пред „Лунния гараж“ и натиснах няколко пъти клаксона. Кийт се появи от офиса. Вдигна бейзболната си шапка, разтърси златистата си коса и пак нахлупи шапката, докато пристъпваше усмихнат към мен.
— Брей, брей. Я виж ти кой е дошъл. Жената на годината — изрече Кийт и сложи ръка върху главата на Марта.
— Самата аз — казах през смях. — Радвам се, че всичко свърши.
— Много добре те разбирам. Гледах онзи Сам Кабът по новините. Жив да го оплачеш. Наистина се тревожех за теб, Линдси, но това е вече зад гърба ти. Сега ти е ред е за поздравления.
Измърморих благодарности за проявения интерес и помолих Кийт да напълни резервоара ми. През това време извадих гъба от една кофа и измих предното стъкло.
— И така, накъде си се запътила, Линдси? Не трябва ли да си на работа в големия град?
— Не веднага. Още не съм готова…
С изричането на тези думи забелязах някакво червено петно да се движи през кръстовището. Шофьорът намали и погледна право към мен, преди да даде газ и да отпраши по Главната.
Нямаше и пет минути, откакто бях в града, а Денис Агню пак ми се наби в очите.
— Оставих бонвила в къщата на сестра ми — рекох, загледана след реактивната диря на поршето. — Имам да свърша и още някои неща тук в града.
Кийт се обърна и видя, че следя с очи изчезващото по улицата порше на Агню.
— Ей това не го разбирам — рече той, вкара накрайника на маркуча в резервоара и поклати глава. Чу се звънче, когато бензиновата колонка започна да отчита галоните. — Този си е направо кофти чешит. Чудя се защо жените се лепят по такива и само си търсят белята.
— Не се занасяй. Да не си мислиш, че си падам по този тип?
— А не си ли падаш?
— Много. Само че не както ти си мислиш. Интересът ми към Денис Агню е чисто професионален.