Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (35)

Глава 34

Претърколих се върху тялото на Джо, навлякох синята му риза върху късите си джинси и отидох до вратата. На предната веранда бе застанала привлекателна жена на около петдесетина години с очаквателна усмивка на лицето. Беше твърде стилна в тенис роклята и марковия си пуловер, за да е от Свидетелите на Йехова и имаше прекалено бляскав слънчев загар за федерален агент.

Представи се като Кароли Браун.

— Живея на пътя „Кабрильо“, на една миля северно от тук. Синята викторианска къща с дългата решетъчна ограда.

— О да, зная сградата. Училище е, нали?

— Да, точно така.

Не исках да бъда нелюбезна, но се чувствах неловко със зачервеното от чужда брада лице и разрошената ми от секса коса.

— С какво мога да ви бъда полезна, г-жо Браун?

— Всъщност съм д-р Браун, но моля ви, наричайте ме Кароли. Линдси, нали така? Ние с дъщеря ми се грижим за Пенелъпи, докато сестра ви отсъства. Това е за вас. — Подаде ми табла, покрита с алуминиево фолио.

— Да, Кет наистина ми спомена за вас. Извинявайте. Бих ви поканила, но…

— И дума да не става. Не идвам на гости. Просто в случая се явявам г-жа готвачката. Добре дошла в Залива на полумесеца.

Благодарих на Кароли и разменихме още няколко любезности, преди да си вземем довиждане и тя да се качи в колата си. Спрях се, за да вдигна сутрешния вестник и на връщане към спалнята хвърлих поглед към заглавията на първата страница. Слънчево през деня, котировките на ценните книжа падат с десет пункта, разследването на убийството в Кресънт Хайтс все така в задънена улица. Почти не бе за вярване, че на такова райско място може да бъдат убивани хора.

Разказах на Джо за убийствата и махнах алуминиевото фолио от купата.

— Шоколадови курабийки — обявих — от г-жа готвачката.

— Г-жа готвачката? Нещо като великденското зайче?

— Кажи-речи да.

Джо бе вперил в мен характерния си замечтан поглед.

— Страхотно изглеждаш в ризата ми.

— Благодаря, великане.

— А без нея изглеждаш още по-добре.

Ухилих се и спуснах таблата. Сетне бавно разкопчах хубавата синя риза на Джо и я оставих да се свлече от раменете ми.