Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (41)

Глава 40

Можеше да стане само още по-лошо и точно така се получи. Наблюдателя седеше в пикапа на паркинга на улица „Кели“ срещу двуетажната къща, която докторът използваше за свой кабинет.

Хвърли поглед към Търсача, чийто вид на седалката до него беше замаян и объркан. Сетне отново огледа паркинга. Отбеляза нервно пазаруващите хора и няколкото влизащи и напускащи коли.

Когато Бен О’Моли пристъпи навън, Наблюдателя сръга Търсача. Спогледаха се.

— Приготви се.

После Наблюдателя излезе от колата. Затича се към доктора, изпревари го, преди онзи да достигне джипа си.

— Докторе, докторе, слава богу! Помогнете ми.

— Какво има, синко? — попита докторът, едновременно стреснат и раздразнен.

— Моят приятел. Нещо му стана. Не знам дали е пристъп, сърдечен удар или бог знае какво!

— Къде е той?

— Ей там — отвърна и посочи към близкия пикап. — Ще побързате, нали? Моля ви!

Наблюдателя се втурна напред, поглеждайки през рамо, за да се увери, че докторът го следва. Когато стигна до пикапа, отвори рязко вратата на мястото до шофьора и отстъпи встрани, за да му даде възможност да види просналия се на седалката Търсач.

Докторът надникна вътре, протегна ръка и повдигна единия клепач на Търсача. Отскочи изненадан, когато усети острието да пробожда врата му.

— Влизай! — заповяда Наблюдателя.

— Дума да не си издумал — нареди Търсача, очарователен, обезоръжаващ, нетрепващ, — или ще избием семейството ти.