Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (58)

Глава 57

Един месец по-рано нямаше да го направя. Щях да съм твърде погълната от мисли за работата, която ми предстои. Изправих се и разтворих ръце да прегърна Агнес Долтри.

Тя сложи глава на рамото ми и се разрида неудържимо. Вече разбирах. Агнес не получаваше от съпруга си утехата, от която се нуждаеше. Раменете й се тресяха толкова силно, че почти физически чувствах болката й, сякаш я познавах, сякаш обичах семейството й толкова, колкото самата нея.

Мъката на Агнес ме потресе толкова дълбоко, че изпитах отново самотата от загубата на близки хора, които съм обичала: майка ми, Крис, Джил.

Чух далечния звънец на входната врата. Все още държах Агнес в прегръдката си, когато съпругът й се върна в кухнята.

— Някой иска да се види с вас — изрече той. От тялото му струеше гняв като миризма на вкиснато.

— Да види мен?

Мъжът, който ме очакваше в дневната, беше като нагледно помагало по нюанси на кафявото: кафяво спортно яке и кафяв панталон, вратовръзка на кафяви райета. Имаше кафява коса, гъсти кафяви мустаци и непреклонни кафяви очи.

Но лицето му беше почервеняло. Изглеждаше, като че ще се пръсне от ярост.

— Лейтенант Боксър? Аз съм Питър Старк, шеф на полицията в Залива на полумесеца. Трябва да ме последвате.