Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Женски клуб „Убийства“ (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
4th of July, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро

Заглавие: 4-ти юли

Преводач: Валерия Панайотова

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Уникорп“ ООД

Излязла от печат: 11.09.2006

Редактор: Рада Шарланджиева

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 954-529-455-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354

История

  1. — Добавяне

Глава 75

Вътре къщата беше хигиенизирана, пребоядисана и освежена — бе направено всичко необходимо, за да се вземе най-високата цена за един луксозен имот. Позабавих се в хола, след което последвах Джо по витата стълба.

Когато влязох в голямата спалня, го заварих да оглежда вратата на дрешника.

— Тук е имало малка дупчица на нивото на очите, виждаш ли, Линдс? Закърпена е. — Той изчегърта с нокът още меката замазка.

— Шпионка?

— Шпионка в дрешник — отвърна Джо. — Странно, не мислиш ли? Освен ако съпрузите О’Моли не са се снимали на домашно видео.

Замислих се за момент, правейки евентуална връзка между домашното порно и версията на Дългия Ранди. Дали ченгетата бяха забелязали инсталираната камера?

И какво ако бяха?

Няма нищо незаконно в доброволните сексигри на зрели хора.

Вмъкнах се в прясно лакирания дрешник и плъзнах телените закачалки настрани, придържайки ги да не тракат.

Точно тогава забелязах другата шпакловка под пресния лак. Издълбах я с пръст и почувствах как сърцето ми се разтупка. На гърба на дрешника имаше още една шпионка, която преминаваше през стената отзад.

Свалих една телена закачалка от пръта и я изправих като дълга жица, която проврях през дупката.

— Джо, би ли отишъл да провериш къде излиза това?

Усещах жицата в ръцете си като жива и очаквах подръпването от другата страна, което най-сетне се случи. Джо се върна след секунди.

— Излиза към друга спалня. Трябва да видиш нещо, Линдси.

Съседната стая още не беше напълно завършена, имаше едно разхвърляно легло с балдахин, тоалетка в същия стил и богато украсено огледало в човешки ръст на стената. Джо ми показа дупчицата, замаскирана като флорален детайл в рамката от дърворезба на огледалото.

— По дяволите, Джо. Това е стаята на дъщеря им. Да не би копелетата да са шпионирали Кейтлин? Да са я снимали?

Гледах през прозореца на колата, докато Джо ни откарваше обратно в къщата на Кет. Втората шпионка не ми излизаше от ума. Що за хора са били тия О’Моли? Защо ще монтират видеокамера на това дете?

Да не е останала от миналото, някаква маниашка родителска загриженост?

А ако е нещо далеч по-зловещо?

Умът ми правеше смели акробатики около шпионката, докато прехвърлях всяка възможност. Но всичко ме връщаше към единствения въпрос: Свързва ли се това по някакъв начин с убийствата?