Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 4th of July, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валерия Панайотова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: 4-ти юли
Преводач: Валерия Панайотова
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Уникорп“ ООД
Излязла от печат: 11.09.2006
Редактор: Рада Шарланджиева
Художник: Стефан Касъров
ISBN: 954-529-455-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354
История
- — Добавяне
Глава 31
Докато Марта гонеше морските птици, мислите ми се зареяха към небето и си представих, че се нося без усилие нагоре с кръжащите чайки. Размишлявах върху недалечното си минало и несигурно бъдеще, когато сведох очи и го видях.
Сърцето ми подскочи. Усмихваше се лъчезарно с присвити от яркото слънце сини очи.
— Здрасти, хубавице — поздрави той.
— О, боже, виж ти кого ни е докарал приливът!
Позволих му да ме изправи на крака. Целунахме се и почувствах онази невероятна топлина, която се разля в мен отвътре.
— Как така не си на работа? — успях да попитам, притискайки го силно.
— Не разбираш. На работа съм. Претърсвам бреговата линия за инфилтрирани терористи — пошегува се той. — Пристанища и плажове. С това се занимавам.
— Аз пък си помислих, че работата ти е да стряскаш хората.
— Това също — засмя се и размаха вратовръзката си към мен. — Нали виждаш? Сигнално жълто.
Харесваше ми как Джо се шегува с работата си. Иначе не би издържал. Нашата брегова линия беше доста пропусклива, а Джо откриваше пролуките.
— Не ме предизвиквай — каза и отново се целунахме. — Да не мислиш, че е лека работа?
Разсмях се:
— Ако не смесваш работата с удоволствията, затъпяваш.
— Хей, имам нещо за теб — обяви той, когато тръгнахме по кея. Измъкна от джоба си увито в хартия пакетче и ми го подаде. — Сам го опаковах.
Пакетчето беше залепено със скоч-лепенка като панделка и Джо бе изрисувал по нея кръстчета и о-та. Разкъсах хартията и изсипах в шепата си бляскава сребърна верижка и медальон.
— Да те пази — произнесе Джо.
— Сладурче, ама това е „Кокопели“! Как се сети? — Вдигнах малкия диск към очите си.
— Грънците из апартамента ти ми подсказаха идеята.
— Страшно ми харесва. Нещо повече, нужно ми е — уверих го и обърнах гръб, за да закопчае дългата сребърна верижка на врата ми.
Джо отмести косата от тила ми и ме целуна по врата. Допирът на устните му и грапавата буза по чувствителното място изпратиха тръпка по цялото ми тяло. Затаих дъх и отново се озовах в прегръдката му. Много ми харесваше в нея.
Целунах го първо нежно, после целувката стана страстна и нетърпелива. Накрая се откъснах от него.
— Я да махнем тези дрехи — промълвих.