Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 4th of July, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валерия Панайотова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: 4-ти юли
Преводач: Валерия Панайотова
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Уникорп“ ООД
Излязла от печат: 11.09.2006
Редактор: Рада Шарланджиева
Художник: Стефан Касъров
ISBN: 954-529-455-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354
История
- — Добавяне
Глава 64
Не видях телата, а лабораторните резултати за това варварско убийство щяха да започнат да се процеждат капка по капка едва след дни. Въпреки това отминах без внимание сарказма на шефа и споделих с него усещането, което трепкаше под лъжичката ми.
— Убийците са били двама — заявих.
Старк отметна глава назад. Почти изплю коментара си:
— Глупости.
— Вижте — започнах, — няма следи от борба, нали? Защо Джо не се е опитал да надвие нападателя си? Бил е грамаден. Планина човек. Да помислим по следния начин — продължих. — Джо е бил изведен от стаята с опрян в гърба нож и се е подчинил, защото не е имал избор. Убиец номер две е останал в спалнята с Анемари.
Очите на шефа зашариха наоколо, оглеждайки нещата от друг ъгъл, моя.
— Искам да видя детската стая — продумах.
Още с прекрачването на прага вещите на Антъни Стардучи ми показаха, че е интелигентно момче. Притежаваше стойностни книги, терариум, пълен със здрави влечуги, и мощен компютър върху бюрото си. Но онова, което най-вече грабна вниманието ми, бяха отпечатъците върху килима от обичайното място на стола до бюрото му. Столът е бил местен. Защо?
Озърнах се и го видях досами вратата.
Сетих се за полицая отвън на пост пред къщата на Сардучи и ме връхлетя внезапно прозрение.
Момчето не било чуло нищо.
А какво щеше да стане, ако е чуло?
Посочих стола на началника.
— Някой да е местил стола? — попитах.
— Никой не е влизал в тази стая.
— Промених си мнението — обявих. — Нападателите не са били двама, а трима. Двамата са се заели с убийствата, третият е трябвало да се справи с момчето, ако се събуди. Седял е точно тук на стола.
Шефът се обърна вцепенен, тръгна по коридора и се върна с млада специалистка по криминалистика. Тя остана при вратата с ролка в ръка, докато не напуснахме стаята, след което я отцепи с лентата.
— Направо не искам да повярвам в това, лейтенант. Достатъчно зле е да си имаме работа само с един психопат.
Задържах втренчения му поглед. Сетне, макар и мимолетно, той се усмихна.
— Не ме цитирайте, ама май казах „ние“.