Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (18)

Глава 17

— Моля да ни съобщите името си — каза Бройлс на дребна брюнетка на тридесет и няколко години.

— Бети Д’Анджело.

Тъмните й очи зад големи очила с рогови рамки се стрелнаха първо към мен, преди отново да се върнат към Бройлс. Хвърлих поглед на Мики Шърман и свих рамене. Доколкото си спомнях, никога не бях виждала тази жена.

— Какво работите?

— Старша сестра съм в Обединена болница, Сан Франциско.

— Бяхте ли дежурна в интензивното отделение вечерта и през нощта на десети май?

— Да.

— Наложи ли се да вземете кръв от обвиняемата, Линдси Боксър?

— Да.

— И защо й беше взета кръв?

— Подготвяхме я за операция за изваждане на куршумите и прочие. Беше животозастрашаваща ситуация. Тя губеше много кръв.

— Да, известно ни е — прекъсна я Бройлс, отпъждайки коментарите й като домашна муха. — Разкажете ни за кръвния анализ.

— Вземането на кръв е нормална процедура. Налагаше се заради предстоящите кръвопреливания.

— Госпожице Д’Анджело, пред мен е медицинският доклад за лейтенант Боксър от онази нощ. Доста е обемист. — Бройлс тупна дебела купчина листа върху свидетелската банка и заби в тях показалец: — Това вашият подпис ли е?

— Да.

— Ще ви помоля да прочетете отбелязания ред.

Свидетелката отметна глава, сякаш подуши неприятна миризма. Персоналът на интензивното отделение често се чувстваше част от полицейския екип и се опитваше да ни защити. Не знаех за какво става дума, но тази сестра определено искаше да избегне въпросите на Бройлс.

— Ще ми кажете ли какво означава това?

— Това ли? Имате предвид „СЕА“?

— Това отговаря на „съдържание на етилов алкохол“, нали?

— Да. Точно така.

— А какво означава .067?

— Ъъ… Означава, че нивото на съдържание на алкохол в кръвта е шейсет и седем милиграма на децилитър.

Бройлс се усмихна и снижи глас до мъркане:

— В този конкретен случай се отнася до съдържанието на алкохол в кръвта на лейтенант Боксър, нали?

— Да, така е.

— Госпожице Д’Анджело, .067 означава пиян, нали?

— Всъщност го наричаме „под въздействие“, но…

— Да или не?

— Да.

— Нямам други въпроси — произнесе Бройлс.

Сякаш ме удариха по главата с чук. Боже мой, ония проклети маргарити в „Сузис“!

Почувствах, че кръвта се изцежда от лицето ми и едва не припаднах.

Мики се обърна към мен и в очите му се четеше въпросът: „Защо не ми каза?“.

Гледах го със зяпнала уста, гадеше ми се от угризение.

Струваше ми се, че няма да понеса неверието в погледа му, когато Мики, въоръжен единствено със своята съобразителност, скочи на крака и се приближи към свидетелката.