Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (102)

Глава 101

Юки затвори бележника си и пристъпи напред. Обърна хубавото си лице към съдебните заседатели и ги поздрави. Сключих здраво пръстите на ръцете си и се помъчих да не мисля за силната заключителна реч на Бройлс.

— Този случай е много емоционален — започна Юки. — От една страна имаме трагедия, която ще остане завинаги у семейство Кабът. От друга, един изключително добър полицай е обвинен несправедливо, че е предизвикал инцидента. Именно защото този случай е толкова емоционален и защото децата Кабът са били толкова млади, искам да изложа фактите отново, тъй като вашата работа е да решите това дело въз основа на фактите, а не на емоциите. Факт е, че ако един полицай пожелае да изпие няколко маргарити в петък вечер, когато не е на дежурство, в това няма абсолютно нищо незаконно. Ченгетата също са хора. И след като полицейските служители са на разположение на гражданите по двадесет и четири часа в денонощието, би било съвсем нормално лейтенант Линдси Боксър да каже на инспектор Джейкъби, че е заета. Но тази полицейска служителка е гледала изключително отговорно на работата си и е надхвърлила онова, което дългът й повелява, с което се е изложила на определен риск. Чухте ищците неведнъж да заявяват, че лейтенант Боксър е била пияна. В действителност тя не е била опиянена. И ако съдържанието на алкохол в нея може да е било условие за този инцидент, то не е било причината за него. Моля ви да не изпускате от внимание това разграничение. Лейтенант Боксър не е допуснала никакви грешки в преценката си вечерта на десети май заради забавени реакции или затруднено мислене. Ако лейтенант Боксър е извършила нещо погрешно в онази нощ, то е било, защото е проявила твърде много състрадание към ищците. Двамата човека, причинили смъртта и осакатяването на Сара и Сам Кабът, са самите деца Кабът. Факт е, че две млади, разглезени и богати деца не са имали да вършат нищо по-добро от това да излязат през въпросната вечер и да причинят нараняване и нещастие на други хора и в последна сметка на самите себе си. Дами и господа, Сам и Сара Кабът са причинили събитията от десети май със своето безразсъдно поведение и с употребата от тяхна страна на смъртоносна сила. В този инцидент те са прибягнали до смъртоносната сила, а не лейтенант Боксър. Този факт е ключов.

Юки млъкна и за една ужасна секунда реших, че може да е забравила насоката на своето изложение. Тя повдигна перлите над копринената си блуза и прокара пръсти по тях, след което отново се обърна към заседателите и аз разбрах, че просто е събирала мислите си.

— Обикновено когато полицай е изправен пред съда, става дума или за казус, сходен със случая на Родни Кинг или с този на Абнър Луима. Ченге дръпва спусъка прекалено бързо, пребива здраво някого или накърнява нечие достойнство. Линдси Боксър е обвинена в извършване точно на обратното. Тя е прибрала оръжието си в кобура, защото децата Кабът изглеждали твърде беззащитни и действително са били в опасност. А ищците искат да превърнат хуманността й към тези деца в „неспазване на полицейските процедури“. Простете, но това е гадост. Лейтенант Боксър е спазила процедурите, когато се е приближила към въпросната кола с насочено оръжие. След което, въз основа на видимата травма на Сам Кабът, тя оказва помощ на жертвите на пътнотранспортно произшествие. Това е правилното решение в случая. Инспектор Джейкъби, друг адски добър полицай с над двайсет и пет годишен стаж в ДПСФ, е постъпил по същия начин. Чухте го. Прибрал е пистолета си. След като двамата с лейтенант Боксър помогнали на децата Кабът да излязат от колата, той се е опитал да им осигури медицинска помощ. Не е ли това поведението, което всички искаме от нашите полицейски сили? Ако вие бяхте претърпели катастрофа? Ако това бяха вашите деца? Но вместо да благодарят на служителите, децата Кабът стрелят по тях с пистолети с намерението да ги убият. Сам е ритнал инспектор Джейкъби в главата, след като е бил прострелян. Дали тяхната злонамерена и потенциално смъртоносна агресия не е била причинена от употребата на наркотици? Или просто са склонни към убийства? Ние не знаем. Но знаем, че лейтенант Боксър е била простреляна първа и е отвърнала със стрелба при самозащита. Това е факт. А да защитиш себе си, дами и господа, е „правилната полицейска процедура“. Лейтенант Боксър ви каза, че би дала всичко на света Сара Кабът днес да е жива, а този млад човек да използва пълноценно тялото си. Но истината е, че събитията от десети май не са се случили заради огъня, открит от Линдси Боксър. Факт е, че тя се е опитвала да го избегне.

Заля ме вълна от благодарност и едва не рукна от очите ми. Мили боже, да бъдеш защитавана с толкова страст и красноречие! Прехапах долната си устна и не откъснах очи от Юки, докато не завърши пледоарията си.

— Дами и господа съдебни заседатели. Вие проявихте голямо търпение през тази седмица, заради изобилието от свидетелски показания и тормоза на медиите. Вече сте готови да вземете решение. Молбата ни е да признаете лейтенант Линдси Боксър виновна в това, че е полицай за гордост: състрадателен, всеотдаен и самоотвержен служител на закона. Молбата ни е да я признаете за невинна по възмутителните обвинения, повдигнати срещу нея.