Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (91)

Глава 90

Гласът на Сам вече бе изгубил човешкия си звук, но детското му лице и смаленото хилаво тяло му придаваха крехък и уязвим вид, какъвто нямаше никой друг в залата. Присъстващите в галерията зашепнаха съчувствено, когато съдебният пристав се обърна към съдия Ачакозо.

— Съдия?

— Помогнете му да даде клетва, пристав.

— Заклевате ли се да казвате истината, за да ви помага бог?

— Заклевам се — каза Сам Кабът.

Бройлс се усмихна на Сам, давайки на заседателите достатъчно време да чуят, видят и почувстват реално окаяното състояние на тялото му и да си представят в какъв ад се е превърнал животът му.

— Не се притеснявай — обърна се Бройлс към Сам. — Просто кажи истината. Разкажи ни какво се случи в онази нощ, Сам.

Бройлс преведе Сам през серия загряващи въпроси, изчаквайки всеки път, когато момчето обвиваше с устни дихателната тръба. Отговорите му идваха на накъсани фрази, чиято дължината зависеше от количеството въздух, поето в дробовете, преди всяко всмукване от устройството.

Бройлс попита Сам на колко е години, къде живее, в кое училище е учил, преди да стигне до сърцевината на разпита.

— Сам, спомняш ли си какво се случи вечерта на десети май?

— Никога няма да го забравя… докато съм жив — отвърна Сам, като поемаше въздух през тръбата и произнасяше думите на тласъци през гласовата кутия. — Само за това мисля… и колкото и да се мъча… не ми излиза от ума… В онази нощ тя уби сестра ми… и съсипа моя живот.

— Възражение, ваша чест — изправи се Юки.

— Младежо — произнесе съдията, — зная, че е трудно, но моля, опитайте се да ограничите отговорите си до въпросите.

— Сам, нека да се върнем назад — изрече любезно Бройлс. — Можеш ли да ни разкажеш събитията от онази нощ и моля те, направи го стъпка по стъпка.

— Много неща се случиха — каза Сам. Пое въздух от тръбата и продължи. — Но не си спомням… всичко. Знам, че взехме колата на татко… и се изплашихме… Чувахме, че сирената се приближава… Сара нямаше шофьорска книжка… После въздушната възглавница изведнъж… се наду. Помня само,… че видях как тази жена… застреля Сара… Не знам защо го направи.

— Добре, Сам. Всичко е наред.

— Видях присвяткване — продължи момчето с поглед, впит в очите ми. — И после сестра ми… Тя беше мъртва.

— Да, всички знаем това. А сега, Сам, помниш ли си кога лейтенант Боксър стреля по теб?

В тясното пространство, ограничаващо движенията му, Сам залюшка глава. После се разплака. Сърцераздирателното му хлипане се прекъсваше от всмуквания на въздух, а всички шумове механично се усилваха от гласовата кутия.

Звуците бяха злокобни, не бях чувала подобно нещо в живота си. Полазиха ме ледени тръпки, както без съмнение — и всички останали.

Мейсън Бройлс бързо се приближи към клиента си, измъкна носна кърпа от предния си джоб и попи очите и носа на Сам.

— Искаш ли почивка, Сам?

— Не… сър… Добре съм — изцвили той.

— Свидетелят е ваш, адвокат — процеди той, хвърляйки ни злорад поглед.