Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (136)

Глава 135

Алисън, дъщеричката на Кароли, седеше на леглото ми. Това само по себе си беше достатъчно стряскащо, но видът й бе още по-плашещ. Али беше боса, само по тънка прозирна нощница и плачеше безутешно.

Оставих пистолета, приближих се до нея, паднах на колене и прегърнах слабите й раменца.

— Али? Али, какво има? Какво е станало?

Осемгодишното момиченце притисна телцето си до мен и обви здраво ръце около врата ми. Цялата трепереше и тялото й се разтърсваше от хълцане. Притиснах я още по-силно и я засипах с въпроси, без да й дам време да отговори.

— Нещо лошо ли ти се случи? Как дойде тук, Али? Какво стана, за бога?

Али отвърна:

— Вратата беше отворена и влязох.

При което бликнаха нови сълзи, за които нямах обяснение.

— Разкажи ми, Али. — Отдръпнах я от себе си. Огледах я, за да проверя дали не е ранена. Краката й бяха порязани и мръсни. Къщата на Кет беше на цяла миля от училището и от другата страна на магистралата. Алисън бе извървяла цялото това разстояние.

Опитах се да изкопча някакви отговори, но тя реагираше все по-несвързано. Притискаше се до мен, поемаше си тежко въздух и се давеше в сълзи. Хвърли ме в пълно недоумение.

Навлякох джинсите върху синята копринена пижама и нахлузих маратонките. Тикнах „глока“ в препаската през рамо и метнах отгоре дънковото си яке.

Загърнах Али в моя джемпер с качулка и я вдигнах на ръце. Оставих Марта в спалнята и тръгнах с детето към входната врата.

— Миличка — казах на изпадналото в истерия дете, — водя те вкъщи.