Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (69)

Глава 68

На следващата сутрин се събудих с мисли за онова гнусно влечуго Денис Агню. Изнесох кафето си на верандата и докато се поохлади, та да става за пиене, пуснах мотора на бонвила да го пипна тук-там и да излея напрежението си.

Бях с шублер в ръката и бърниках по клапите, когато някаква кола се плъзна край мен и паркира на алеята. Чух затръшване на врати.

— Линдси? Хееей, здрасти!

— Рекох си да не те е глътнал тоя грамаден златист змей!

Измъкнах се изпод капака, избърсах омазнените си ръце с гюдерията и разтворих обятия, за да сграбча Синди и Клеър в голяма обща прегръдка.

Пищяхме и подскачахме от радост, а Марта, която до този миг дремеше на верандата, моментално се присъедини към нас.

— Бяхме наблизо — съобщи Клеър, когато се откопчи от нас, — и решихме да проверим в какви каши си се забъркала. Я, какво е това чудо, Линдси? Мислех си, че тия бензинови змейове отдавна са излезли от движение.

— Да не съм чула такива думи за моето бебче — казах през смях.

— Движи ли се?

— Не, пеперудке, лети.

Момичетата ми връчиха кошница с панделка, пълна с маркови продукти за баня, от онези, дето оправят настроението и отпускат тялото и след като си стиснахме едновременно ръцете, се натоварихме в бонвила да покараме.

Спуснах автоматичните прозорци и когато големите гуми на колата се плъзнаха по пътната настилка, зефирът откъм залива се заигра с косите ни и ги разроши.

Изнизахме се от квартала на Кет и вече се изкачвахме към планината, когато Клеър ми показа един плик.

— За малко да забравя. Това ти го изпраща Джейкъби.

Хвърлих поглед към големия кафяв плик в ръката й. Предната вечер се бях обадила на Джейкъби и го бях помолила да ми предаде всичко, до което може да се добере, за Денис Агню, известен още като Дългия Ранди.

Осведомих Синди и Клеър за първата ми случайна среща с Агню в бар „Корморан“, за стълкновението ни в гаража на Кийт и как едва не се вклини в задницата на колата ми. След което им описах до най-малки подробности безумното ми посещение в „Палавниците“.

— Той ти е казал такова нещо?! — възкликна Синди, след като им цитирах думите на Агню за жените с тъй „ниско мнение за себе си, че си въобразяват чрез самоунижение с мъжете да се почувстват по-силни“. Страните й пламнаха от гняв. — Ама тоя тип направо си го проси, не, плаче за съд!

Изсмях се и й казах:

— Агню си има стена на славата, нещо като онази в офиса на Тони в Бада Бинг. Да можеше да видиш снимките, подписани от разни порнокралици и мутри! Не е за вярване! Клеър, ако обичаш, би ли отворила плика вместо мен?

Клеър измъкна от плика три листа, захванати с телбод. Към тях Джейкъби беше залепил бележка: „Да се изпратят по пощата“.

— Прочети ги на глас, ако не възразяваш — каза Синди и се наведе назад през облегната на предното място.

— Имал е дребни закононарушения: каране в нетрезво състояние, сбиване, домашно насилие, задържан е за наркотици, лежал е за кратко във „Фолсъм“^[1]. Аха, ето го на, Линдс. Пише, че преди пет години му е било повдигано обвинение за тежко престъпление, убийство. Делото е прекратено.

Пресегнах се и отлепих бележката с почерка на Джейкъби:

„Жертвата е приятелката на Агню. Защитавал го е адвокат Ралф Бранкузи.“

Коментарът беше излишен. Всички знаехме кой е Бранкузи — прословут адвокат по углавни дела. Можеха да си го позволят само богаташите.

Бранкузи беше предпочитаният адвокат на мутрите.