Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (79)

Глава 78

Събудих се от резкия звън на телефона до леглото. Вдигнах слушалката на второто позвъняване, забелязвайки, че Джо го няма, а на стола, върху който държеше дрехите си, бе оставена бележка.

— Джо?

— Юки се обажда, Линдси. Събудих ли те?

— Не, бях будна — излъгах.

Разговорът продължи пет минути в типичните за Юки сбит стил и скорост и след като затворих, бях окончателно разсънена. Прочетох милото послание на Джо за довиждане, след което навлякох леки спортни дрехи, сложих каишката на Марта и заедно се отправихме тичешком към плажа.

Откъм залива духаше освежителен бриз и с Марта затичахме в посока север. Не бяхме стигнали далеч, когато дочух, че някой вика името ми.

— Линдсиии, Линдсиии!

— Алисън! Здрасти детенце!

Тъмноокото момиченце ме прегърна силно през кръста, след което седна на пясъка, за да гушне Марта.

— Али, да не би да си тук самичка?

— Разхождаме се — обясни тя и посочи към група хора и чадъри нагоре по плажа. Когато ги наближихме, чух децата да пеят „Йоли-йоли-йоли“ — припева от филма „Непобедимият“. Видях, че Кароли се приближава към мен.

Разменихме прегръдки, след което тя ме представи на „своите“ хлапета.

— Ей, какъв е тоя помияр? — запита ме едно единадесет-дванадесет годишно момче с рошава русолява коса.

— Тя не е помияр. Сладуранката Марта е овчарско коли.

— Не прилича на Ласи — обади се малко момиченце с ягодовочервени къдри и избледняваща синина на окото.

— Не. Овчарските колита са друга порода. Те произхождат от Англия и Шотландия и вършат много важна работа — поясних. — Пазят овцете и стадата с крави.

Бях привлякла вниманието им и Марта вдигна поглед към мен, сякаш разбираше, че говоря за нея.

— Разбира се, овчарските колита се учат от стопаните си да изпълняват команди, но те са много умни кучета и не само обичат да се трудят, а даже разбират, че животните в стадото са техни и отговарят за тях.

— Заповядай й да направи нещо! Покажи ни как слуша, Линдси — замоли ме Али. Усмихнах й се.

— Кой иска да бъде овцата? — попитах.

Повечето хлапета се изкикотиха, но четири от тях, в това число и Али, си предложиха услугите. Казах на „овцете“ да се разпръснат по плажа, след което отвързах каишката на Марта.

— Марта, дръж ги — наредих й и тя побягна към групата деца. Те запищяха и се опитаха да й се изплъзнат, но не им се удаде. Тя беше бърза и ловка, навела ниско глава, без да ги изпуска от очи, лаеше по петите им, а децата се скупчваха във все по-плътна група.

— Дай ги насам — извиках аз и Марта подкара хлапетата по часовниковата стрелка по сушата към нас. — Изгони ги — заповядах и Марта ги накара да завият обратно към скалата, а децата прихнаха в смях.

— Стига толкова — викнах и малкото ми черно-бяло куче удържа хлапетиите в група, като обикаляше в кръг около краката им, и ги насочи, запъхтени и замаяни от гонитбата, да се върнат при хавлиите си на пясъка.

— Мирно, Марта — казах. — Отлично. Браво, сладуранке!

Марта се поздрави с радостен лай. Децата изръкопляскаха и подсвирнаха с уста, а Кароли ни раздаде чаши с портокалов сок и ни пожела да ни е сладко. Когато вниманието се отклони от мен и Марта, се уединихме с Кароли и й казах за разговора ми с Юки.

— Искам да те помоля за една услуга — обърнах се към нея.

— За теб — всичко — отвърна Кароли Браун, след което се почувства длъжна да добави: — Линдси, от теб ще излезе страхотна майка.