Саймън Тойн
Ключът (82)

82.

Резкият звън на телефона извади кардинал Клементи от кошмара, който сънуваше. Погледна часовника до леглото си. Бе малко след четири сутринта: най-неподходящото време за телефонно обаждане. Посегна към слушалката в мрака и я вдигна, за да сложи край на звъненето.

— Ало?

— Колко бързо можеш да включиш компютъра си и да се свържеш със защитения ви срещу хакерски атаки сървър? — попита Пентанджели, американският член на Групата.

— Десет минути — отвърна Клементи, който вече се бе събудил напълно. — Трябва да отида в кабинета.

— Побързай. Ще ти изпратя нещо, което трябва да видиш.

Връзката прекъсна.

След осем минути вратите на асансьора се отвориха на четвъртия етаж на Апостолическия дворец и Клементи веднага чу звъна на телефона в кабинета си. Забърза намръщен по коридора: притесняваше се, защото Светият отец спеше в съседната стая. Неговият апартамент бе разположен в друга сграда, която се намираше отвъд Сикстинската капела. Бе тичал през целия път, вярно, със скоростта, която позволяваше добре охраненото му тяло. Треперещата му ръка едва успя да пъхне ключа в ключалката и когато се озова в потъналото в мрак помещение, Клементи събори на пода купчина вестници в стремежа си да стигне по-бързо до телефона и да го накара да млъкне.

— Да — каза той задъхано.

— Провери ли електронната си поща?

Клементи се стовари на стола си.

— Сега… влизам… в нея. — Пое си дъх, сърцето му биеше бясно, треперещите му пръсти тракаха по клавиатурата.

В тайната му електронна поща го очакваха две съобщения, едното изпратено от мястото на проучванията в Ирак, а другото нямаше нито предмет на съобщението, нито подател. Предположи, че е изпратено от Пентанджели. Отвори го, при което се появи прозорец и автоматично започна излъчването на видеоклип.

Началните кадри бяха прекалено тъмни, а камерата така подскачаше, че не можеше да се види нищо. Постепенно картината се стабилизира и на ярката светлина на прожектора се появи стреснат русокос мъжага в черни дрехи, който буташе голям сандък. Клементи едва не припадна от ужас, когато осъзна какво се разиграва пред очите му.

— Това, което виждаш, е необработен материал, изпратен ми от един от моите старши продуценти. Канеха се да го излъчат ексклузивно по време на следващата емисия новини, но аз ги спрях. Всички копия вече са унищожени. Единственото доказателство, че това се е случило, е клипът, който гледаш в момента.

Картината се изгуби, после камерата отново се стабилизира и показа свалянето на капака на сандъка. Обективът фокусира върху спяща млада жена, свита в сандъка, след което показа общ план с Цитаделата за фон. Едва ли можеше да бъде по-лошо!

— Веднага след като материалът е заснет, момичето е отведено с полицейски ескорт в градската болница в Руин… но така и не е постъпило там. Изчезнало е. Отново. Доколкото си спомням, ти каза, че ще решиш проблема — Клементи нямаше как да пропусне подигравката в гласа на Пентанджели, — затова, кажи ми, моля, къде е момичето.

Клементи обмисли възможността да излъже, да съчини набързо някаква история, че уж момичето е под наблюдение и ще бъде елиминирано до час, но през последните няколко дни бе дал толкова много подобни обещания, че не намери в себе си сили да изрече тези думи.

— Нямам представа — призна той.

Пентанджели въздъхна тежко и продължи:

— Не знам защо ти е толкова трудно да се справиш с тази бъркотия. Не забравяй, че в случай на провал ти ще загубиш най-много. Нашето участие в случая — като изключим обстоятелството, че сме отпуснали кредит на църквата — не може да бъде доказано. Ние ще си получим парите по един или друг начин, независимо дали в брой, или в недвижими имоти. Знаеш ли, парцелът, на който се издига „Сейнт Патрик“^[1] в центъра на Манхатън, сигурно ще струва към четвърт милиард долара, ако излезе на пазара. Затова на твое място бих зарязал всичко останало и бих съсредоточил усилията си върху откриването на тези хора, преди да са направили нещо непоправимо. Между нас казано, ние притежаваме повечето радио- и телевизионни станции по света, но все пак не притежаваме всички. Не разчитай, че втори път ще успеем да потулим подобна история. Време е да въведеш ред в собствения си двор, кардинале. Уведоми ме, когато приключиш.