Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Санкти (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Key, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Саймън Тойн

Заглавие: Ключът

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 11.11.2013

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-440-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5207

История

  1. — Добавяне

115.

Аркадиан седеше на бюрото си на четвъртия етаж в сградата на полицейското управление в Руин. Съзнаваше, че всичко, върху което бе работил напоследък, скоро ще стане обществено достояние, така че не виждаше смисъл да продължи да проявява досегашната предпазливост. Завърши доклада си и го прочете.

Имейлът, изпратен от Гейбриъл, му бе позволил да запълни празнините. Сега вече успя да свърже църквата с „Дрегънфийлдс“, картата с местонахождението на Едем в древността и получаването на огромния заем, с който църквата бе финансирала тайните си операции. Излизаше, че тя наистина е търсила погребано в пустинята съкровище, но не легендарните богатства на Александър Велики или цар Крез, а нещо не по-малко ценно от съвременна гледна точка.

Всички подземни находища на петрол се намират на места, където някога е имало праисторически гори, гнили в продължение на милиони години, за да се превърнат в богат на въглерод суров петрол. В резултат на своите размери и възраст, както и благодарение на обстоятелството, че никой досега не бе успял да го открие, с времето Едем би трябвало да се е превърнал в най-голямото и най-богатото петролно находище на света. Църквата се бе опитвала да открие Едем, ръководена не само от възвишени мотиви, но и за да експлоатира собственото си минало — всъщност миналото на всички хора, за да подсигури своето бъдеще.

Аркадиан прикрепи доклада към списъка с имейл адреси, който бе подготвил — в него влизаха толкова медии — големи и малки, местни и глобални — колкото бе успял да открие, а също и няколко независими блога на политическа тематика. Списъкът включваше още Интерпол, пресслужбите на няколко правителства и Ватикана. Бе оставил адресите видими, за да може всеки да знае кой още е получил този доклад, а и за да разберат онези, чиито машинации бяха разкрити, че е невъзможно да потулят случая. Той хвърляше семената колкото се може по-нашироко, за да покълнат навсякъде, където открият благодатна почва. Библейската аналогия му допадаше.

Изпрати доклада си до всички свои колеги от полицейското управление в Руин, копира го на една флашка, която пъхна в джоба си, взе сакото си от облегалката на стола и се прибра у дома при жена си.